Народният представител Митрев кибичеше у тях и се чудеше дали ако се научи да пее, Слави ще го покани в новата си партия, когато някой позвъни на вратата. Раздразнен, че трябва да се разкара чак до антрето (апартаментът му беше огромен и, разбира се, купен на занижени цени без конфликт на интереси), Митрев стана и се затътри. Когато отвори обаче, устата му увисна.

- Господин Митрев, народен представител? – попита го човек в бял предпазен костюм. - Вие ли сте?

- Я съм, да.

Освен всичко друго, Митрев беше и галфон.

- Страхотно! – зарадва се човекът, след което се отдръпна и пусна покрай себе си в апартамента още пет-шест човека с предпазни облекла и маски.

- Ама какво става тука? – учудено зяпаше Митрев, докато мъжете и жените щъкаха из апартамента му и взимаха проби.

- Имам лоша новина, господин Митрев – вдигна вежди началникът на екипа. – Нали сте запознат със заразата по свинете, която държавата проспа?

- Наясно съм, да – кимна Митрев, - малко закъсняхме с действията, но затова пък сега избиваме всичкото прасе що намерим, ама като превантивна мярка, за добро!

- Точно така – усмихна се началникът на екипа, - нашата работа, моята и на колегите ми тук, е същата, затова се радвам, че срещам разбирането ви.

Митрев нещо се обърка.

- За какво срещате разбирането ми?

- Ами, за заразата по народните представители – каза началникът, сякаш всичко се подразбираше. – Както е при свинете, така е и при вас.

- В смисъл? – вече тотално се обърка Митрев.

Началникът на екипа въздъхна, явно се надяваше да приключат по-бързо.

- Вижте, всичко идва от Брюксел, нареждания, а-у, сещате се.

- Не, не – чу се да заеква Митрев, - не се сещам.

- Нали сега министър Танева отиде до Брюксел да хленчим за още пари покрай свинската чума? И от там, въпреки очевидно бавната реакция на държавата ни по този проблем, са обещали финансова помощ, но само при едно условие – най-накрая да овладеем и заразата по народните ни представители.

Митрев само сбърчи чело, затова началникът поясни:

- Крадливата чума, която е плъзнала сред вас и един по един ви заразява.

Без да осъзнава, Митрев направи крачка назад. После се огледа и видя как мъжете и жените в защитни облекла разпъват найлони и запечатват прозорците и вратите на апартамента му.

- Ама... аз не съм заразен – и сам не си повярва Митрев.

- Да, да – кимна началникът, - някои сте заразени, други все още не сте, но ще действаме радикално като със свинската чума и ще ви трепем всички, за всеки случай. Но не се притеснявайте, жена ви ще получи 300 лв. обезщетение.

Митрев се хвана за сърцето и се зачуди дали всички симптоми на задаващ се инфаркт са налице.

- Само, моля ви – усмихна се началникът, - изберете с инжекция ли предпочитате да ви евтаназираме или... момент само... – и се обърна към един от екипа, - Жорка, донеси чука, брат.

- Чук? – преглътна Митрев, но преди да осъзнае какво точно се случва, нарисуваха на челото му хиксче, началникът на екипа грабна големия чук, замахна и...

Митрев се събуди с крясък:

- Не съм свиня!

После стреснато се огледа. Беше заспал на поредното заседание в Народното събрание, а парламентарната му лигичка се беше стекла по банката отпред.

- Митрев – побутна го един от колегите му, - тук всички спим, братче, ама само ти си тоя, дето и сънува, евалата!

- Гласувахме ли нещо? – попрозя се Митрев.

- Не – сви устни колегата му, - и днес ще си мине ей така.

- А там това за свинската чума?

- Тц, не остана време, ама идват отпуски, едно-друго, наесен с песен! В крайна сметка, какво толкова може да се случи?