Левче или хич? Борисов или Пеевски? Който е запознат с древногръцките митове и легенди, уверено ще отговори: "Един бог знае!"
Казват, че предложението на Борисов за левче партийна субсидия и последвалият анонс на Пеевски за нулева субсидия било надцакване, на инат се кюскали двамата. Нека е на инат, нали е добро! Пък и сеир да има. Още по-добро, съответно още по-квалитетен сеир, е партиите да плащат, за да влизат в парламента, но това освен че е първото, което ти идва наум по проблема, е наивно - те нали отиват там, за да печелят, не да харчат.
След първоначалната радостна еуфория от действията на големците, човек се замисля.
Левче - добре. Без пари - още по-добре. Обаче как ще се финансират партиите? Контрабанда? Услуги на бизнесмени? Просия? Партийно компаньонство и депутатски хостеслък? Злите езици твърдят, че партиите, най-вече когато са на власт, и досега по подобни начини се финансират, партийната субсидия била само така, да окръгля сумата. Да бъде прозрачно и под граждански контрол? Някой да се сеща за нещо прозрачно и под граждански контрол у нас? Че то у нас самата прозрачност е непрозрачна и самият граждански контрол има нужда от строг контрол и санкции!
Ако се замислим сериозно за сравнително честен и почти законен начин за финансиране на нашичките, то това трябва да става още на изборите. Влизаш в тъмната стаичка, но не дращиш по бюлетини да хабиш хартията, ами вадиш от джоба левче и го пускаш в касичката на избрания от теб кандидат. Като приключи изборният ден, комисията брои парите по касичките. Също както и досега принципът е "Най-много левчета - най-много места в парламента", но вече по пътя на монетарната демокрация.
Като сме тръгнали да юстираме партийно-парламентарните неща у нас в посока икономии, да вземем, та да оптимизираме и броя на местата в Народното събрание. Открай време се чуват гласове те да бъдат намалени, няма обаче единодушие колко точно да са. То е, защото не е открит принципът, по който това да се определи. Да помислим - колко човека работят реално в парламента по време на заседание? Председателят на заседанието и лидерите на парламентарните групи, които повеляват как да се гласува. Значи формулата за определяне на необходимия брой парламентаристи е 2(1 + n), където n е броят на парламентарните групи, а удвояването се налага от съображения за сигурност - един настине, друг забременее, трябват резерви. Въоръжени с формула да минем със ситния математически гребен настоящия ни парламент - в него има 5 парламентарни групи (двамата единаци броим едно наум), тоест достатъчният брой парламентаристи сега е 12. Колосална разлика! Веднага се освобождават 228 чифта ръчички, които езикът ни не се превърта да наречем "работни". А какви икономии от заплати, допълнителни възнаграждения, наеми и, не на последно място, от тоалетна хартия (52 000 лева, което прави 52 360 рула вносна или 104 000 българска по цени на дребно)!
Намаляване на депутатската популация - добре, обаче какво ще стане с хумора у нас?! Та българският парламент е един от най-пълноводните извори на поводи за смешки, глуми и гаври. Нищо, по-добре да линее хуморът, отколкото да трябва да се вдигат разходите за тоалетна хартия, че както я карат тия... Груб, много груб опит за шега, но като искаме фини шеги, да направим нещо по въпроса, а?
