Когато човек излиза на загуба, наистина става жив гявол – след кратък размисъл над фиша от заплатата в главата ми нещо щракна и, макар и болезнено, се роди гениалната идея. Нормално – всичко гениално се ражда болезнено. Само глупостите – с удоволствие.

Всички вече знаят, че за да им обърне някой внимание, трябва да вдигнат шум – е, и аз застанах на триъгълничето пред Министерския съвет да вдигам шум, облечен като пингвин. Като пингвин, за да дойдат телевизиите да снимат идиот, разбира се, а дойдат ли телевизиите – работата е опечена! Само след час вече целият Министерски съвет, облечен в униформените премиерски черни тениски, тръпнеше да изслуша исканията ми.

- Уважаеми дами, господа и премиер – започнах, - всички по-постоянно пребиваващи в границите на милата Родина нейни обитатели знаят, че да се живее сред тях им се оказва икономически неизгодно.

- В смисъл? – попита професионално финансовият министър.

- Речено така, че да го разбере и НАП – нямат файда.

- И какво правим сега? – попита професионално вътрешният министър.

- Мисля, че за да ми излиза балансът равнен и откъм приходи, и откъм разходи, ще се наложи да въведа някои такси за допълнителните услуги, които ви оказвам.

Настъпи смут.

- Какви допълнителни такси?

- Петстотин лева месечно за оценка на риска от падане.

- От кревата ли? – попита професионално здравният министър.

- Не, от креслата. От кревата не боли чак толкова – за това ми вземат само триста. Питайте колегите отсреща колко боли другото падане и няма изобщо да ви дойде наум да се пазарите.

Премиерът си записа в тефтерчето.

- Освен това – три хиляди годишно за избор на гласуващ екип – гарантирам целия екип от фамилията плюс двете баби с алцхаймер от втория етаж.

- Досега беше само по петдесет на човек – смънка някакъв отзад.

- Вдигам с десет процента – по швейцарското правило.

Премиерът си записа в тефтерчето.

- Без абонамент, на парче – по двеста и петдесет за гражданска консултация и даване на мнение, минаващо за обществено.

- Това пък какво е?

- Нямам представа, само че социолозите сума ти пари направиха от тая работа, защо и аз да не закача нещо.

Министерският съвет зашумя професионално.

- Тоя не знае какво иска и отгоре на всичко иска да му се плаща за това!

- Всички сме така – рекох помирително. – Не че намеквам нещо, но съм сигурен, че и тука е така... Това беше мнение, минаващо за обществено, така че – по тая точка вече ми дължите двеста и петдесет кинта.

- Леле, как ме заболя главата! – изпищя професионално социалната министърка. – Тоя ми вдигна кръвното!

- Само като за вас – десет лева за мерене на кръвно – предложих. – Офертата важи само за днес и само до края на работното време.

Премиерът скъса листчето от тефтерчето и разпореди професионално:

- Някой да вземе и да го изхвърли тоя през прозореца! Поканете и медиите – да видят как правителството решително се бори срещу популисткия рекет!

Докато летях надолу, успях да извикам:

- И осемстотин лева за безплатна реклама на решителност и твърда ръка! Ще ви пусна касов бон с QR код и фактура с ДДС!

Е, макар и малко потрошен и в болница, вече съм на файда – като се спаднат двайсетте лева такса за индивидуален чаршаф и петдесет – такса клизма, правителството ми дължи към четири хиляди деветстотин тридесет и пет лева!

Грешка – четири хиляди шестстотин тридесет и пет, защото ми взеха такса за оценка на риска от падане през прозорец.