Медия без
политическа реклама

Реконтра

Оценка на риска

18 Дек. 2019
За следващия път съм подготвен, но ще ми преизчисляват таксата за анализ на риска от изхвърляне през прозореца.
За следващия път съм подготвен, но ще ми преизчисляват таксата за анализ на риска от изхвърляне през прозореца.

Когато човек излиза на загуба, наистина става жив гявол – след кратък размисъл над фиша от заплатата в главата ми нещо щракна и, макар и болезнено, се роди гениалната идея. Нормално – всичко гениално се ражда болезнено. Само глупостите – с удоволствие.

Всички вече знаят, че за да им обърне някой внимание, трябва да вдигнат шум – е, и аз застанах на триъгълничето пред Министерския съвет да вдигам шум, облечен като пингвин. Като пингвин, за да дойдат телевизиите да снимат идиот, разбира се, а дойдат ли телевизиите – работата е опечена! Само след час вече целият Министерски съвет, облечен в униформените премиерски черни тениски, тръпнеше да изслуша исканията ми.

- Уважаеми дами, господа и премиер – започнах, - всички по-постоянно пребиваващи в границите на милата Родина нейни обитатели знаят, че да се живее сред тях им се оказва икономически неизгодно.

- В смисъл? – попита професионално финансовият министър.

- Речено така, че да го разбере и НАП – нямат файда.

- И какво правим сега? – попита професионално вътрешният министър.

- Мисля, че за да ми излиза балансът равнен и откъм приходи, и откъм разходи, ще се наложи да въведа някои такси за допълнителните услуги, които ви оказвам.

Настъпи смут.

- Какви допълнителни такси?

- Петстотин лева месечно за оценка на риска от падане.

- От кревата ли? – попита професионално здравният министър.

- Не, от креслата. От кревата не боли чак толкова – за това ми вземат само триста. Питайте колегите отсреща колко боли другото падане и няма изобщо да ви дойде наум да се пазарите.

Премиерът си записа в тефтерчето.

- Освен това – три хиляди годишно за избор на гласуващ екип – гарантирам целия екип от фамилията плюс двете баби с алцхаймер от втория етаж.

- Досега беше само по петдесет на човек – смънка някакъв отзад.

- Вдигам с десет процента – по швейцарското правило.

Премиерът си записа в тефтерчето.

- Без абонамент, на парче – по двеста и петдесет за гражданска консултация и даване на мнение, минаващо за обществено.

- Това пък какво е?

- Нямам представа, само че социолозите сума ти пари направиха от тая работа, защо и аз да не закача нещо.

Министерският съвет зашумя професионално.

- Тоя не знае какво иска и отгоре на всичко иска да му се плаща за това!

- Всички сме така – рекох помирително. – Не че намеквам нещо, но съм сигурен, че и тука е така... Това беше мнение, минаващо за обществено, така че – по тая точка вече ми дължите двеста и петдесет кинта.

- Леле, как ме заболя главата! – изпищя професионално социалната министърка. – Тоя ми вдигна кръвното!

- Само като за вас – десет лева за мерене на кръвно – предложих. – Офертата важи само за днес и само до края на работното време.

Премиерът скъса листчето от тефтерчето и разпореди професионално:

- Някой да вземе и да го изхвърли тоя през прозореца! Поканете и медиите – да видят как правителството решително се бори срещу популисткия рекет!

Докато летях надолу, успях да извикам:

- И осемстотин лева за безплатна реклама на решителност и твърда ръка! Ще ви пусна касов бон с QR код и фактура с ДДС!

Е, макар и малко потрошен и в болница, вече съм на файда – като се спаднат двайсетте лева такса за индивидуален чаршаф и петдесет – такса клизма, правителството ми дължи към четири хиляди деветстотин тридесет и пет лева!

Грешка – четири хиляди шестстотин тридесет и пет, защото ми взеха такса за оценка на риска от падане през прозорец.

Последвайте ни и в google news бутон

Още по темата