Известно е, че като няма изход, винаги ни пробутват избори. Но живеейки на принципа „дреме ми“, сме на това дередже. Не че ако наистина ни дреме, ще променим дереджето – държавата си има свои лостове, а нас ни ползват за опорна точка.

Бяхме ли против щуротиите на Пламен Георгиев? Бяхме. И ни използваха за опорна точка – държавният лост (и по-точно Бойко Борисов, дето като Тефал мисли за всичко!) го премести чак у Валенсия. Друг е въпросът, че по времето на Тодор Живков щяха да го пратят консул в Белене, което нямаше да е демократично.

Та сега идат кметски избори. И настават дни за размисъл.

В петък е ясно за какво се размишлява. Петък е пазарен ден. Нека си разправят колкото искат, че купуването и продаването на гласове е престъпление.

Няма такова нещо. За престъпление се лежи в панделата. А тук най-много евентуално да глобят някого.

А се глобява за нарушение. И който си е надвил на харча, може да прави колкото си иска нарушения.

В събота обаче размисълът става по-дълбок. Точно тогава по стечение на обстоятелствата се оказва Димитровден.

На този ден по традиция се разплащат с ратаите и им дават по един кат дрехи.

Ратаите – това сме ние и знаем кой какво дава. Някъде дори не дават по мижавите 50 лева за глас, а по 300. Защото такива били законите на пазарната икономика.

Ама като размислим, за 300 лева чиляк може да си купи костюм, па да му останат и за бельо, че да не носи сетне костюма на голо.

В дните пред вота обаче яко се размишлява. Агитират ни отвсякъде. Но всички бледнеят пред Бойко Борисов.

Където има нещо за откриване, той е там. Досега май само не е открил нова химическа тоалетна, но всичко по реда си – все пак на дневен ред са глобалните открития.

Малеее, че ние изобщо не сме подозирали колко сме добре. А това е, защото имаме пътища и до Истанбул, и до Белград в името на инвестициите.

Друг е въпросът, че ако сравним пътищата у нас с пътищата в техните страни, сравнението няма да е в наша полза. Но то пък е благодарение на това, че Бойко Борисов не е правил и техните пътища. Иначе кой знае в коя дупка щяха да го наврат.

Но луд умора няма. Благодарение на инвестициите младите се завръщали у нас – така рече. Абе, завръщат се берачите на мушмули, щото сезонът е минал и чакат следващия.

Ако питате Бойко Борисов (но и без да го питате!), Той ще ви каже, че при неговите управления, въпреки гадните наследства от тройната коалиция и от Орешарски, благополучието в държавата е налице.

А и самият Той е най-ярък пример за благополучие – даже тръпнем, като се появява по телевизиите, или джипира из фейса, да не получи дамла от благополучието си.

Но най-дълбокият размисъл ще е в деня на вота. И там въпросът е дали София ще помъдрее, защото се нагледахме на мутренския ѝ растеж, а също и на „нестареенето“ на съборетините ѝ.

Ердоган получи шамар на кметските избори в Истанбул, колкото и да се опитваше да не ги признае.

И Орбан получи шамар на кметските избори в Будапеща за най-голям ужас на бившия конституционен съдия и сегашен депутат Георги Марков.

Ще получи ли шамар и Бойко Борисов на изборите в София? А като добър меверейски християнин ще подложи ли и другата си буза за парламентарните избори?

Размишлявайте – сега ви е паднало!