Медия без
политическа реклама

ТелеГраф Дракула

Пеевски се оттегля от свободата на словото

Дон Боци констатира свободното слово, Дон Шиши отвратен

11 Окт. 2018

Информационният поток вдигна нивото като пролетните води на Дунава. 

Службите в Германия задържаха заподозрения за убийството на русенската журналистка Виктория Маринова, главният секретар на МВР се прибра в София и започна награждаването с телешки пържолки. (Виж по другите страници подробности.) Бойко Борисов обяви, че свободата на словото в България е налична, но същия ден крупният издател и бизнесмен Делян Пеевски обяви, че се оттегля от активна издателска дейност, отвратен от олигарсите, които крадат националния капитал и се правят на морални ментори. И прехвърля изданията си на фондация с чудното име "Телеграф", създадена в рамките на същия тоя наситен откъм събития и новини ден. 

Борисов използва момента хем да раздаде пържолките, хем да се скара на медиите, че злоупотребяват със свободата на словото, хем да плесне един задвратник на Европейската народна партия - европейски политици си позволиха да се изкажат, че в България убиват разследващите журналисти. И той по друг начин ще разговаря с тях, като отиде в ЕНП да се пазарят за номинацията, която ще излъчи партията за председател на Еврокомисията. Накрая премиерът констатира, че свободата на словото е налице и никой да не го занимава повече с тая тема. Както винаги премиерът е преобладаващо прав, макар да прави неособено релевантни изводи. 

Прав е за това, че манджата с Виктория беше пресолена с това, че всеки крещеше удобната нему версия за смъртта на жената. Някои викаха "в България убиват разследващите журналисти", други викаха "абсолютно сигурно е, че смъртта на младата жена няма нищо общо с работата й"; най-крайната интерпретация в тази посока беше - "който нарича Виктория журналист, разпространява фалшива новина". И в двете посоки имаше ужасяващи злоупотреби и лешоядство. 

Това не е свободата на словото - това е отровената публична среда, в която истината и етичните стандарти нямат никакво значение, защото всеки може да си напише каквото си иска и то ще е еднакво несъстоятелно, дори да си съобщил святата истина. За истината не само няма пазар - за нея въобще липсва жизнена среда, от нея никой не се интересува. 

И за това състояние на нещата огромна вина носят преди всичко двама едри извършители, които се гаврят с журналистиката от десетилетие.

Тъкмо концентрацията на медийна собственост и налагането на Новия медиен ред ни докараха до това положение - да се надвикваме и да се надлъгваме. 

Борисов влезе от МВР в телевизора и от телевизора - в политиката. 

Медиите на Пеевски, ако сте забравили, първо го пляскаха, после станаха негови рупори и от 2009-а насам ("Борисов 1") влязоха в най-тясно сътрудничество, което, макар и комично, даде видими резултати и направи от публичността Женски пазар.

На Женския пазар едно време госпожите софиянки ходели да наемат слугини. 

Сега медийният пазар предлага слугини с екстри. Медийният масаж с освобождаване стана стандартна практика. На властта й харесва.

Затова Бойко Борисов е винаги готов да констатира, че свободата на словото е победила завинаги - и то всъщност е много приятно нещо! 

В тоя контекст отвращението на Пеевски от медийната среда не е докрай разбираемо. Всички прибързани изводи са рисковани - както е рисковано да се произнасяме по текущи разследвания на тежки престъпления. 

Засега прилича на някаква смешка - аз няма да издавам повече вестници, ама направих тука една фондация "Телеграф" - тя да се разправя с тая неблагодарна работа. 

Следим със затаен дъх и повишено чувство за свобода на словото. 

Още по темата