Мутри потрошиха заведение, премиерът прекрати каспийската си мисия и се върна да въведе ред - веднага "разпореди" на МВР да вземе мерки - и те вземат, кво да правят завалиите. Отишли до заведението и взели мерките, с които се сипват питиетата.

Хубавото на нашата държава е, че като има някакъв проблем, премиерът дава "разпореждане". Тези разпореждания обикновено притежават частична или алтернативна адекватност - заповедта представлява или покана за извършване на нещо, което е трябвало да стане снощи; или напълно произволно нареждане в ето такъв дух: "незабавно да се поправи това безобразие, хората не са длъжни да търпят несгоди заради това, че някой не си е свършил работата!" 

Също тъй хубаво е, че премиерът съвсем не се притеснява да мята такива разпореждания. Какво като са полуадекватни? По тия въпроси той има тънката чувствителност на тапир. Изобщо по никакъв начин не му е неудобно да разпореди нещо, което би трябвало да произтича от функциите и характеристиките на съответната институция. Заповедта си е заповед, нищо че е изначално задължение на институцията. Произволната заповед - "виж там, опревете нещата веднага!" - също си е заповед и трябва да се изпълнява! 

Но най-хубавото от всичко това е, че след такова "разпореждане" отговорните фактори наистина се разтичват и изпълняват, нещата се случват и хората се стараят да го направят, така че да може да се разкаже по телевизията и господарят да е доволен, че инак лошо! 

В източните концепции за съвместно съжителство на много единици хора една от високите ценности на съзнанието е да бъдеш достоен за мястото, което заемаш, колкото и да е малко то. Да бъдеш "малкото винтче в голямата машина" - това е нещо, към което се стреми всеки "обикновен" китаец например. Е, за да работи тая машинария, има нужда и от смазка - и това е ролята на корупцията, която подсилва връзките между малките, големите и още по-големите винтчета в машината. Все някой трябва да намаже, нали така! 

В други азиатски модели пък е изключително важна фигурата на султана/императора/падишаха. Статутът на полубог за държавниците в тези султанати е тъй жизнено необходим, че хората в някакъв момент може да забравят и да дишат, ако не им заповяда господарят. 

Точно от такава държава долетя Бойко Борисов, за да се разпореди строго, но справедливо - немедленно да се вземат мерки срещу произвола, беззаконието и връщането на мутренските времена! Министър-председателят беше на официално и гръмко посещение в Туркменистан, където щеше да говори с руския премиер Медведев за "Белене", но сериозни медии съобщиха омерзено, че това е фалшива новина и скандал! Нямало да говори за "Белене". 

На другия ден същите сериозни медии съобщиха - вече под формата на положителна нефалшива новина, че Борисов е разговарял с Медведев таман за "Белене" - и поставил такива и такива условия!

Евала! Почувствахме сериозността на ситуацията и нейното развитие. 

Ще има пак разпореждания и мерки в спешен порядък!

Дано само не стигнем пак до арбитраж за "Белене", че много дебела стана вече сметката...