Цялата държава беше притихнала. Всички седяха и очакваха, че най-после главният прокурор на републиката ще снесе яйце.

- Боже – викаха си хората, – истина е, най-после ще има истинско яйце, снесено от прокурор, а не някакви си запъртъци, дето ни ги дават ежедневно.

- Да, вярно е, че от неговия кокошарник голямо кудкудякане пада. Ама как да бъде иначе там? – казваха си хората. – Нали той е най-главният петел и най-главната кокошка. Ето така – и едното, и другото, ама едновременно. Ако рече – ще снесе. Ако се запъне – няма да има яйце.

Политически коректната част от народа друго казваше:

- Не стават така нещата, това е главен прокурор. Всички в него се кълнат! И затова всичко става бавно и внимателно. Прокурорът обича да изпипва нещата. Ако някога той рече да покаже яйце – това ще е поне като яйцето на Фаберже.

- В него яйце – продължаваха те – ще има от всичко накуп. Изящество от многото, финес от обем, красота от изобилието. Не е лека тази задача. Но сме убедени, че винаги ще е изненада – правилна, изящна и блестяща изненада. Да.

- Това – казваше си народът – няма как да е вярно! Какво Фаберже тука се намесва, не познаваме такова нещо!

Политически коректните кротко обясняваха:

- Ако някога Фаберже е правил нещо през живота се – то това са яйца от злато и диаманти. А ние знаем, че главният ни прокурор е негов първи ученик. Както е ученик на всички други важни и мъдри хора. Ще направи и ще изпипа нещата. Да.

- Брей – викаше си народът – тези много телевизия гледат.

Политически коректната част друго говореше:

- Яйцето на прокурора трябва е филигранно. Да бъдат вплетени всичките явни и тайни операции. Всички ювелирни разработки. Всички онези скандали, които през ден като ток ни бият по главата.

- Ще трябва на прокурорското яйце – продължаваха по-деликатните – да бъде отразена цялата многообразна дейност на органите. Заловените тонове наркотици, прогимназиите, които хората на властта строят за себе си, а декларират, че и палатка нямат. Ще трябва да изографисат всичките арестувани, белезниците, гонене на хора, тайни и явни записи на разговори и срещи, ехеее! Ще стане по-хубаво, по-важно и по-ценно прокурорското яйце и от произведение на Фаберже!

- Какъв Фаберже ви тресе, бе! Едно нормално яйце да снесе прокурорът – ще си хвърляме шапката от кеф! Фаберже! Не искаме чак толкова много. Нали виждате, че само клечим и чакаме, ама йок, нищо не иде от прокуратурата!

- Няма, няма – успокояваха духовете по-възпитаните, – ще се роди нещо много голямо! Нали затова се готви цял един мандат! Още малко остана, да потърпим и всичко ще е наред!

- То – викаше народът – не бяха клетви, не бяха съвети и поуки, ама няма нищо. Хвърчи перушина от кокошарника им, чуваме кудкудякането, телевизията все след тях търчи, ама нещо, дето можеш да го видиш и пипнеш – няма. Няма бе!

Политически коректните не отстъпваха от своето:

- Ще има! Тя прокуратурата за това лежи в полога, всички й носят храна, грижат се за нея, треперят й. Не яйце, а произведение, което ще подмине златните яйца на Фаберже като експрес!

- Стига с това Фаберже, бе – викаше народът – при толкова много материал и грижи по тях това, дето излизаше от техния полог, не прилича даже и на омлет, а вие сега диамант чакате да се пръкне!

Така минаваше времето – в очакване и надприказване.

Иначе кудкудякането ту се усилваше, ту се губеше и перушина навсякъде летеше.