Мили деца и вдетинили се пенсионери, навярно знаете какво е казал поетът Никола Вапцаров. Казал е „Дай вода! Вода ми дай! Падам... Дръжте се, другари!“
А защо е паднал, при положение че не е имало фашизъм, както твърди Александър Йорданов, си е повод за размисъл. Впрочем българската литература не може без Вапцаров, но определено може без този литературен критик, който по стечение на обстоятелствата стана политик, че и председател на Народното събрание. Ама тя и Цецка Цачева впоследствие зае този пост, така че не е повод за фукане.
Да си припомним, мили деца и вдетинили се пенсионери, как се ставаше политик и как се влизаше в парламента. Незабравимият Жорж Ганчев го рече точно навремето кой ще е депутат: „Сульо, Пульо, Атанас и Аз!“ Демек хвани единия и удари другите трима.
Сега обаче видният представител на една маргинална партия е евродепутат, понеже Премиерът му даде еврохлебец, като разбра колко е тежко положението и на този шишкавелник. „Трудно се живее с пенсия от 800 лева“ – изхлипа той.
Добре, че е Премиерът, който освен световните проблеми решава и локалните.
„Искате вода? – рече Премиерът. – Ето ви вода!“ И намигна на Началника си.
Па като заваля, та цяла неделя...
Такова пълноводие не беше виждано, но явно Премиерът не си поплюваше.
По-практичните излязоха със сърфовете – друго си е да сърфираш във вода, а не в интернет. А така си икономисаха пътните до морето.
Разбира се, Премиерът веднага възложи на спортния министър да се възползва от благоприятната обстановка.
И под егидата на двамата се проведоха и ветроходни регати, и турнири по водна топка, като най-масови бяха състезанията по плуване.
Мазетата на много жилищни кооперации се напълниха с вода.
„Ето ви джакузита – рече Премиерът, – стига се одумвали сауните и барбекютата по покривите!“
Наводни се и операта. „Сега какво ще правим?“ – видяха се в чудо режисьорите.
„Ще поставите „Лебедово езеро“ при естествени условия!“ – отново реши проблема Премиерът. Той веднъж беше изгледал цялото първо полувреме на някаква опера, но определено беше фен на балерините – все пак те ходеха на пръсти, не се деряха като тенори, баритони, сопрани и пр., та човек можеше и да подремне.
А кметицата си личеше, че е особено доволна – водата беше добре дошла и не се виждаха дупките по улиците.
Е, и финансовият министър беше доволен – не се виждаха и дупките в бюджета.
Военният министър обаче малко се пообърка – вместо самолети не е ли по-добре да се закупят подводници...
Но най се кефиха от Софийска вода. „Водата е национално богатство – казаха те. – А ние това богатство сме го взели на концесия. И тази вода сега трябва да се плаща! Как ли? Какво, че няма водомери за нея? Всеки ще плаща на база!“
„Важното е – обобщи Премиерът, – че това е божи знак. До края на мандата ми, а и след това ще ми върви по вода!“
И тук, мили деца и вдетинили се пенсионери, се обади омбудсманът: „То е ясно, че всички ще пием по една студена вода, но защо трябва да я плащаме и като топла?“
Защото няма начин и "Топлофикация" да не вземе своето...
