NB. Това произведение е безсюжетно и представлява поучителна беседа, в хода на която читателят научава полезни сведения за световната култура и дипломация.
***
Гледам из фейсбук - Мария Захарова се хвали, че написала песен. Песента се изпълнява от естрадна лелка, с която няма време да се занимаваме.
Захарова е говорителка на руското Външно министерство и въобще шефка на комуникациите там. Тя понякога хока България за историческо невежество и неблагодарност. Миналата година ни се скара заради антисемитски надпис на Паметника на Съветската армия. Някой тогава беше написал - "100 години ционистка окупация". Тъй като това се случи в навечерието на стогодишнината от болшевишката революция, хората може би нямаше и да разберат, че надписът препраща към "Декларацията на Балфур" - документ, който се счита за първа стъпка към по-късното създаване на "Дом за евреите" - Държавата Израел. Декларацията на Балфур е от 2 ноември 1917 - малко преди болшевишката революция.
Тогава Захарова се скара на българския народ, че не познава историята си, и заяви, че Червената армия спасила българските евреи.
Българската национална и историческа чест тогава защити покойният Божидар Димитров, който заклейми Захарова като "пикла с малки цици".
По хубост, ум, сладост и бюст Захарова може да се сравнява с нашата Екатерина Полувелика Захариева, само че нашето Кате е сякаш по-дипломатично.
Новината ми хареса, защото аз самият съм писал стихове от името на Маша Захарова - в тях се разказва как тя страда заради грубостта на косматия българин Божидар Димитров. А сега се научавам, че тя наистина пишела стихове, но като всяка нежна душа - хем гледа да се похвали, хем скромнее.
"Питат ме - изповядва Захарова - наистина ли съм написала текста на песента "Сполна". И да, и не!" Захарова и певицата се срещнали и провели "женска беседа", при която певицата изповядала целия свой живот и най-съкровените си чувства. Захарова се възбудила и цяла нощ не спала, а на сутринта певицата получила SMS от Захарова с текст за песен и автор - "неизвестен". Песента се казва "Сполна", което се римува с "волна" и се пее за това, че героинята е напълно свободна от нелюбимия вече човек.
Оказа се, че Захарова е автор на още няколко песни - една за починалите в Турция военнослужещи и други - пак за любовта. Ходи на премиерите на тези песни и операторите я снимат как се облива в сълзи на текстовете си.
- Маша - завързах разговор аз, - много ми харесва, че продължаваш традицията на поетите в руската дипломация. Твоят началник Сергей Лавров е автор на химна на МГИМО, а драматургът Грибоедов всъщност преди всичко е руски дипломат. Той загива в Техеран, когато религиозни фанатици нападат мисията, която той оглавява.
- Правилно - похвали ме Маша, - точно така е, както казваш, но най-известен е Грибоедов с пиесата си "Горе от ума".
- А аз за тебе ще напиша "Гора от ума"! - обещах, без да мисля много-много. - Обаче искам да ме повозиш на броненосец и от кораба да отидем направо на бал!
- Съгласна съм - обеща Захарова. - Само да се поосвободя малко, че много работа!
И аз не съм безделник, затова трябваше да прекратим беседата, която завършихме със сравнителен анализ на българска и руска пословица за мъката и болката. Руското - "Кого го е грижа за чуждата болка!" е съвсем същото като българското - "Боли ме..."
