Новата ни рубрика "Старичок" ще се занимава с усмивки от старите ленти, сдобили се с актуалност по злобата на деня. 

Днес се хващаме за едно евентуално намерение, което може би ще се случи, ако стане еди-какво си.

"И Волен Сидеров след Марешки с намерение да се кандидатира за кмет на София". 

Това е сензационно заглавие в "24 часа", извлечено от интервю с лидера на "Атака". Интервюто е на две страници и "кметската част" е съвсем скромна спрямо общия обем, при това Сидеров казва, че ще се кандидатира евентуално, може би, ако и т.н. В много условно наклонение.

Другите теми на интервюто няма да обсъждаме, макар да са интересни. 

Но ще отбележим нещо, което не видяхме някой да припомня. 

Волен Сидеров вече е бил кандидат за кмет на София - през 2003 г., когато събира под 2000 гласа.

По онуй време - не толкова отдавнашно, на Сидеров не се гледаше много сериозно, космополитното мислене и мулти-култи нагласите бяха нещо подразбиращо се за тогавашното общество, а например писателят Йордан Радичков, който е безспорен родолюбец, беше казал, че Тефтерчето на Сорос е чисто като Тефтерчето на Левски.

Интонационната среда беше друга, а Сидеров изглеждаше като анахронизъм - времето показа, че Сидеров не е бил изостанал, а по-скоро е изпреварил съвременниците си. В следващите години патриотичното мислене превземаше все повече умове, а сега е преобладаващо като мисловна нагласа на нацията. 

Но през 2003-та това не беше така и кандидатът за кмет на София Волен Сидеров загуби от Стефан Софиянски - усмихнатия кмет, на когото народът даде нежното име Гепарда. Не заради изяществото му на голяма котка, а заради фонетичната близост с глагола "гепя". Тогава беше модерен и британският режисьор Гай Ричи с филма "Гепи".

А балканската патриотична култура стана толкова популярна, че Мадона - бивша на Гай Ричи, днес ползва чалга мотиви в песните си, а Волен Сидеров, ако все пак се кандидатира за кмет, ще вземе много повече от 2000 гласа.