ВОЙНАТА НА КАПИТАНИТЕ
Няколко капитани от Съюза на българските писатели взеха курс на яростна борба за националните ни идеали и лично подгониха ругателя Джон Малкович през Сливница към Драгоман. 
(По принцип на българските писатели се дава най-много капитански чин, защото са малко безнадеждни.)
Писателите-капитани извършваха маневрите си с фолксваген, за да не бият на очи. 
Бидейки стари и патили чекисти, писателите знаеха, че с руски автомобил щяха да направят впечатление и да станат обект на чудовищни репресии от страна на Евро-атлантическата паплач. 
Особено в това нервно следизборно време трябва да сме много предпазливи! - съобразиха писателите и продължиха специалната операция по натриване на носа и дирника на Джон-Гаврила Малкович. 
Те паркираха фолксвагена в Костинброд и се престориха, че нищо особено не правят. 
Действително - никой край тях не забеляза, че писателите всъщност извършват специална операция и пропъждат циника Малкович, и да не припарва повече източно от Драгоман! 
Писателите толкова добре се прикриваха, че не само в Костинброд, ами изобщо никъде не разбраха, че върви такава операция в Западна България. 
А тайните родолюбиви операции са най-опасни имено в западните части на страдалната българска снага - Западна България е най-силно изложена на пагубното влияние на гнилия като Дания Запад. 
Най-удивителното е, че самият Малкович също не разбра, че е прокуден завинаги от България - защото в просташкото си невежество естествено не знае славяноболгарски - а̀ко и да носи красивата славянска фамилия Малкович. Отцеругателят си е отцеругател и не заслужава дори на майка да го напсуваш!
Такива концепции си размениха шепнешком писателите и отново никой не ги чу. 
След това писателите се замислиха - и мислиха от Костинброд до Сливница. 
Мислите им бяха долу-горе следните: 
Докога Малкович и натовският ботуш ще тъпчат нашите светини? Докога ще търпим това ругание ужасно, модно? Малкович дори не знае нашия язик! Той няма право да режисира антибългарските си пиеси в храма на Дяда Вазова! Малкович няма право да бърка с мръсни пръсти в носовете и другите ни светини. 
После писателите въздъхнаха, защото пак останаха неразбрани и нечути. 
Глас като в пустиня, майно льо мила, гиздава руйна дъхава Българрррийо! - помисли за последно един от писателите и спря да мисли, за да не забрави красивата фраза. 
Вечерта оперативните художествено-творчески работници се прибраха незабелязано в гранитния си бункер и седнаха на луминисцентно осветление да салютират силата и несломимостта на българския дух. 
После написаха възвание на мътна глава и ми го пратиха в спама на пощата.
На базата на техния спам съставих дописката, която прочетохте.
Сутринта като видят какво са секретирали, ще искат в ужас да го изтрият, затуй - четете бързо!