СИНЯТА ЛАГУНА
По слухове на очевидци Георги Марков, Александър Йорданов и други превъзходно запазени сини бабички се събрали в клуб Синьото лъвче да послушат малко Йосиф Кобзон и да избистрят политиката, че туй младите съвсем са му отпуснали края, добре, че са старите бойни бабета да държат фронта! Старите агенти, видели не една и две конспиративни квартири, се облекли като жени - хем за дегизировка, хем за да се подкрепят един-друг, че не е нужно да си джендъроид, за да си сменяш поведенческия пол; и също така не е нужно да се празнува гнилият Хелоуин, за да се маскира човек, така че и водещият офицер да не го познае.
Бабите се явили на срещата в безупречен вид, с пагони на кюлотите и опънати по шкембетата дамски униформи, спазвайки до запетайка Указа на Петър Първи за това в какъв вид да се явяваме на увеселение: голодну наполовину и пьяну самую малость, а то и вовсе!
Прайдът на сините лъвици в третата възраст се настанил около явочната маса, ястията и напитките били сервирани, произнесли се тостове, които същевременно били и полузакодирани оперативни доклади.
Пръв вдигнал тост бабичката Георги Марков, който изобразявал от себе си похотлива лисичка, която се оглежда за лисугер.
Той вдигнал високо чаша и произнесъл:
"Имахме в миналото могъща организация, наречена Държавна сигурност. Всички ние служихме на държавата, защото бяхме от добрите служби, а не от злите сили и доносниците, които компрометираха нашите честни оперативни отдели. Рискувахме живота си, за да я има България и Левски. Но нашата саможертва си е за наша сметка, а какви генерали имахме! И говедото Терзиев се отказва от тези генерали, които са му дали живот, образование, ценности и отличен старт в живота. Той не само че не стана чекист, но забрави що е чест, достойнство и дълг на пагона. А ние запазихме непокътнати чекисткия морал и заветите на Дзержински! Да пием за ботушите на Дзержински, който също като нас би се облякъл и като братовчедка си, ако трябва да изпълни сложна оперативна задача, а не като някои презрели възпитанието си джендърмени на съдбата!" - ударил по масата Марков и посудата задрънчала.
Другият важен тост-доклад бил на Александър Йорданов, който пък изобразявал от себе си Делян Пеевски, но в женски род и като синя бабичка.
Йорданов размахвал за тоста си сплескан патладжан и бил доста възбуден.
"Спокойствие! - викал Йорданов и парчета патладжан хвърчели във всички посоки. - Само спокойствие и силна храна! Ние сме хора улегнали, черпаклии, шкембелии, загладени, в разцвета на корпуленцията си. Най-важно за нас е спокойствието и в София да спечели Ваня Григорова, която е същата бабичка с пагони като нас, но млада и хубавинка. Ох, на баба! Но и да не спечели Ваня, онова другото не може да е съвсем лишено от здрав ченгеджийски инстинкт. Както се е развъзпитал, така пак ще му върнем възпитанието. Ше му наместим контактите и на него. Просто трябва да се приготвим за сеир, за цирк, за парад под дъгата. И ще го преживеем. Да пием за спокойствието на пагона и Ваня Григорова да ме пляска по шкембака!" - хвърлил остатъка от патладжана си Йорданов, с което изпълнил нещо като ритуално оплождане на явочната квартира.
А после всички баби заедно изпели песента "Любовь, комсомол и весна".
YouTube
