Спорим с някои приятели за състоянието на Бойко Борисов.
Едни ми викат, че е сдал багажа и вече е пътник - може да се отдаде на заслужена почивка или да трепери да не му пробият главата, или да сади магнолии, или да се топли с млади момичета като дъртия мъдрец, поет, държавник и мекраклия Соломон... За някои професии няма пенсия, но пък има почетно председателство и студен резерв - варианти ще се намерят, само консенсус да има!
Други викат, че напротив, съвзел се е от временното стъписване, окопитил се е, с нова сила съставя и представя необорими демагогски тези, лъже по-убедително отвсякога и въобще - продължава напред като Кубрат!
Повод за психологическите и политологическите ни спорове е кампанията на ГЕРБ плюс инвестиционните планове на "Фолксваген".
Видимо бе как вероятността за Голяма инвестиция едновременно тревожи и обнадеждава нашия лидер. Когато бе обявено, че инвестицията ще стане, Борисов изведнъж порасна с една глава и почна с удвоени сили да пердаши враговете и да гради България. Когато от концерна обявиха, че още не са взели окончателно решение, Борисов продължи да приема инвестицията като сигурна.
Това се видя и в събота, когато качи в колата си двама вицепремиери и един зам.-министър (Дончев, Горанов, Нанков), накара ги да участват в някаква пошла пиеска с автор самия Борисов, изигра си етюд на тема "как се строи България и конкретно магистрала", изпусна контролирано стотина кубометра каризма, обясни модела "так-так-так-так".
Министрите и замчето - какво да правят? - участваха си пълноценно в пиеската, Нанков малко по-енергично от другите двама. Но и вицетата - щат, не щат - си налягат парцалите и изпълняват всичко, което им разпореди Босът, колкото и глупаво да изглеждат в ролите, които им разпределя. В случая трябваше да слушат внимателно брътвежите на началника си, да казват - да, да, така е; и да го допълват с експертни сведения, когато е необходимо. Лекцията на Борисов беше в тоя дух - "Виждаш ли тука, как се строи магистралата, так-так-так-так... Магистралата расте, външният дълг намалява... После ме викат в някое студио и искат да си говорим за фугата на "Граф Игнатиев"..."
На мястото на строежа на магистралата, в труднодостъпна местност, премиерът бе посрещнат от десетки, може би стотици симпатизанти с плакати и викове "Бойко, Бойко".
Големият държавник мина покрай посрещачите и ги смъмри с ласкавото си боботене - шшшш, тихо, няма да правите партийни работи, ей! Това е в отговор на обвиненията на БСП, че си прави пропаганда и предизборна кампания с държавни ресурси (колите и бензина на НСО и т.н.). Така Борисов демонстрира, че може да си агитира по всяко време и с каквито си иска средства, да му събират и извозват големи групи екзалтирани симпатизанти дори в труднодостъпни местности, докато той си "върши държавната работа, това не е партийно мероприятие" - инспектира строежи и решава проблемите на хората!
Едно време се отвращавах от това как Борисов принуждава възрастни мъже и жени да му стоят диван-чапраз, привиква в Министерския съвет ректори и академици да му рецитират благодарности пред медиите... Той вика - не понасям ласкатели, пък около него - все хора, дето му целуват ръцете и скута! Привиква някакви хора да му благодарят публично - и ги подритва.
А в това няма нищо отвратително и проблемът си е мой - че ми се повдигало и не съм можел да си обясня как възрастни хора се съгласяват да участват в такива неща. Сега нито се отвращавам, нито го считам за нередно. Народът го иска! Те искат да му целуват скута и да му чистят подметките с белите си ризи, искат той да им боботи: "как сте, как сте, хоу-хоу-хоу, вие сте прости и аз съм прост, комунистите са виновни".
Същото самочувствие и небрежна арогантност манифестира Борисов и на основното предизборно събитие, което се проведе в зала "Армеец" - залата бе пълна-препълнена, много глупости се изприказваха, а Борисов гушкаше шпиценкандидата Вебер и му обясняваше: "...Не че ни е толкова важно за Шенген, просто е обидно. За България и българите е обидно!"
И Вебер мигаше като гимнастичка в контрашпиц. Хич даже не е пътник нашият Лидер!
