Уж си седя на терасата, уж си чопля носа и гледам как гълъбите са я осрали цялата. "Що ми трябваше такава голяма тераса, да беше два на два, нямаше да смеят да серат тука, а да летят на възбог, при дърдавците и белоглавите лешояди" - мисля си. "Дали да стана да я премета, или да я изчегъртам, или да я измия..."
После се сещам, че терасата не е моя. Тоест моя е, ама е записана като не моя, а като част от световното културно наследство. Или не че е част от световното културно наследство, ами е присъвукупена към това наследство като артефакт от древното умение на хората тука да пекат скара, кебапчета и други услаждащи живота мръвки. 
Моя ли е, или не, в края на краищата не е ваша работа, а държавна. Затова ставам да си препека малко джигерче на скарата, но едно особено нахално пернато скача на нея и я белязва с бяло, воднисто петно.
Това не са гълъби, а злокобни месоядни хищници, мисля си. Мутанти някакви. 
Те сигурно затова се въртят тука, мамицата им, с грозни, нахални пилета - мисля още. Осраха ми и душата, и службата, и квадратите. Оставям джигерчето и скачам от квадрат А 1 на квадрат В 3 с парцала, там едно рошаво пернато с видима радост се изаква на метеното. 
- Измитай се, пуйко нещастна, фитка недоклана - аз знам десетки езици, имам стотици награди и хиляди заслуги, за да ми цапат високата тераса посерковци като вас - викнах гневно. 
Ако го бях спипал, щях да му извия врата като на чужд шпион. Ама то литна, кацна на парапета и с човешки глас измуча:
- Невърмор! 
- Какъв невърмор бе, ти гълъб ли си, гарван ли си, или си злодей, който спретва инсинуации, за да съсипе кариерата на хората? Няма ли да ме оставиш най-после да видя бял ден и държавна служба без душмани?
- Невърмор - отвърна гадното пиле и се издриска на С 2. 
- Ах ти, мушморок нещастен, гнида любопитна, подлога папарашка, не знаеш ли, че мен ме уважава Големият началник? Горе? Че лично ме пренася през талазите на времето? Не знаеш ли, че той в огъня ще стъпи за мене, особено ако го натиснат по дипломатическия мазол? А, въшко перната? Не знаеш ли, че мога да бъда консул и на някоя екзопланета, ако поискам?
- Невърмор - отвърна клюнестият изрод, и се преметна като гълъб преметач. Но си беше с грозен, чугунен клюн като тръба от вторични суровини. 
- Ако те сбарам, ще направя от тебе кайма с пера! Паеля Валенсиана ще направя от тебе, сврако проклета! - изревах грозно. И се събудих. 
Бях плувнал в пот, чаршафът беше се усукал около мене като иберийски смок. Реалност и фикция ми се смесиха в причудлив продукт на жегата. 
Огледах се внимателно.
От една страна, терасата си беше насрана. От друга, обаче усещах повишено знание на езици, лекота в мисленето, известна окриленост на духа и архангелска подкрепа изотзад.
Пипнах се, а там една книжка на Едгар По ме притиснала по-интимно. От нея ще да ми е бил кошмарът, рекох си. Запратих я на терасата с шут. А тя като че изграчи. И пак "Невърмор". 
Но може да ми се е причуло от вятъра.