Тръмп, Зеленски и сянката на Путин в момента въртят по някакъв начин сделка за мир срещу територии плюс сделка за редкоземни метали. 
Като не е днес - утре-вдругиден-оня ден ще разпишат нещо. 
Според тази концепция - гаранциите за мир на ОСТАТЪЧНА Украйна ще са американските комапании, които ще разработват изкопаемите на Украйна. 
Според сегашните параметри на сделката и временните разбирания за договорките между Великите сили - руснаците няма да посмеят да воюват там, където работят американски граждани с особено назначение. 
Знаем всички опасения за тази сделка, знаем всички сравнения с Мюнхен 1939. 
Наистина ли сега се договаря траен мир срещу територии, или това е отсрочка за нова инициатива на Руската федерация? 
Териториите, които е загубила Украйна, в голяма степен са деукраинизирани, някои градове като Бахмут и много други са напълно разрушени. Там където има някакъв живот, той се развива по руски понятия, при това военновременни понятия, които са малко по-различни от мирновременните. 
Териториите са загубени, хората са загубени, мъртвите няма да се върнат, живите са някъде другаде. 
Всяка сделка е съмнителна.
Четох мнения, че тия редкоземни метали не са бог знае какво съкровище и САЩ нямали реални интереси в тая работа. 
Други казват, че териториите с реална стойност за плячкосване вече са окупирани от Руската федерация. 
Не съм геолог и рудокопач, не се ангажирам с мнение. 
Отделно от всичко това, самият Путин даде за кратко време ДВЕ интервюта, в коите открито кани Тръмп и американците да копат находища в самата Русия, където неразработените природни богатства са В ПЪТИ, В ПЪТИ повече, отколкото в Украйна. 
А пък ние - казва Путин - няма да се месим на американските компании в Украйна. Там да си правят каквото искат, ние искаме дружествена Украйна. 
С други думи - Путин си получава "легално" завоюваните територии, записва се в историята, обещава да не бара нататък, може пък да се кротне. 
Той в крайна сметка не е Хитлер, най-малкото на години. Време му е за по-спокойно управление на стари години. Сега като му се запишат Крим и няколко украински области "върнати в родното пристанище", може да олаби жилата. 
А може и да си почине малко и след това да си доусвои териториите на историческата носталгия.
А може и какво ли не да се случи, ако има инициативни хора. 
Сега има сделка между Путин и Тръмп, но утре може да има друг Путин или друг Тръмп и всичко предишно става невалидно. Бяхме приятели, ставаме врагове, после пак ще сме приятели - като с Османската империя, пък Украйни-Мукрайни, те са между другото.  
Факторите на непредвидимост са толкова много, че всяка прогноза е чиста спекулация. 
Всяка страна от сделката може да лъже. Всички обстоятелства могат да се променят за нула време и всички договори са малко проформа. 
Честната дума, писани и неписани закони на дипломацията, даже нормалната човешка почтеност - всичко това вече е буржоазна отживелица. 
И все пак най-лошият мир е по-добър от най-справедливата и успешна война.