Каква е руската връзка в истерията с отвличането на деца в България, които да бъдат пратени в Норвегия, и защо ромските квартали са най-податливи на тази пропаганда. Това са само два от въпросите, които журналистката Генка Шикерова изследва в трисерийния си филм "Социалната война".
"Темата ме заинтересува преди 2 години, когато стана известен случаят с децата на една българка, отнети й в Норвегия. Тогава темата бе представена така, че заради леке на блузата, заради кариес в Норвегия отнемат деца. Стори ми се невероятно, че в страна в Европа, с висок стандарт на живот, това е възможно. После нещата се поуспокоиха на повърхността. Но изведнъж темата избухна по особен начин. Ако търсиш аргументи и доказателства, че Норвегия краде деца, не можеш да ги откриеш, но психозата в българското общество се оказа факт. Исках да видя за какво става въпрос, да отида до Норвегия, защото в националните медии се излъчваха материали със зловещи послания - как там се вземат деца, за да се дават на чернокожи гейове. И отидох в Норвегия да видя какви са тези гей двойки с мерак за български деца", разказва Шикерова в "Тук и сега със Светла Петрова".
Тя не крие, че отива в Норвегия доста предубедена: "Мислех, че по улиците няма да видя деца. Почти бях станала жертва на пропагандата. В българска национална телевизия върви например предаване, в което се говори за ювенална юстиция. В правния свят такъв термин не съществува. Измислен е в Русия."
Шикерова посещава службата за закрила на децата Барневерне, която у нас е представена като чудовищна. "Да, в Норвегия има проблем с Барневерне, но той не е наш проблем. Там има проблем с критериите, които службата прилага по отношение на грижата за децата, и в Норвегия тече обществена дискусия за това", обяснява тя. Става дума за налаганите тежки рестрикции колко често биологичните родители, чиито деца са отнети, да могат да се виждат с тях - само 4 пъти в годината за 1 час.
Журналистката разказва и за руската връзка в антинорвежката пропаганда у нас. "Действително кампаниите срещу Норвегия, която краде деца, тръгват първо в Русия. Това има геополитическо обяснение, което се основава на търканията между двете страни, съперничеството им в Северно море. В раздухването на истерията у нас участват активно хора, свързани с президентството и Министерството на отбраната - адвокат Владимир Шейтанов е член на стратегическия съвет към президента, а Александър Урумов е директор на пресцентъра на МО. Кампанията на Урумов за евродепутат мина под знака на това как няма да позволи да се отнемат български деца", обяснява Шикерова.
Във филма си тя изследва защо ромските квартали се оказват особено податливи на тази пропаганда. "Българската православна църква няма отношение към тези хора. В сливенския кв. "Надежда" са регистрирани 20 евангелистки църкви, чрез които заедно с добрините, които правят, минава и внушението, че някой ще посегне на ромските деца. Не искам да сравнявам нашата система с норвежката - коя е по-добра. Но е факт, че за разлика от България, там няма как дете да бъде оставено да расте само, както се случва тук в ромските квартали. Там няма как да не ходиш на училище. Лошото, което се случи в България в резултат на тази пропаганда, е, че социалните работници са уплашени. Дори и да видят, че има проблем, не смеят да се намесят. В заключение - не можем да отхвърлим Норвегия, нито да я приемем безрезервно. Тя е различна, както и ние сме различни. Трябва да се опитаме да ги разберем.", казва Шикерова.
Филмът "Социалната война" е продуциран от dnews.bg.
