Сергей Йолкин е може би най-известният актуален руски карикатурист извън граница. И е единственият обявен за чуждестранен агент. По смисъла на руското законодателство от 2012 г. като такива "Роскомнадзор" определя избирателно журналисти, политолози, социолози, медии, ако се финансират от чужбина.

На пръв поглед изглежда формалност, но всъщност е публична дамга. Като чуждестранни агенти са клеймосвани по правило опозиционно настроените. Всяка тяхна публична изява е задължително съпътствана от типово предупреждение, че авторът е агент.

Йолкин, който работи основно за руските редакции на "Дойче веле", "Гласът на Америка" и телевизия "Настоящее время", узна, че е обявен за чуждестранен агент два дни след като пристигна в България. Все още "смила" новината и се опитва да се ориентира какво означава това за работата му. Засега Йолкин е тук. В Москва бомбардировки няма, има узаконени репресии.

Предаването "(О)позиция" организира необичаен разговор - карикатуристът на "Сега" Христо Комарницки интервюира колегата си Йолкин. Двамата се познават отпреди 24 февруари. Йолкин сътрудничи и на българското сатирично издание "Прас-прес".

Войната ги събра в България. "По време на война хората, емоциите се радикализират и силата на политическата карикатура отслабва", казва Йолкин. Той не скрива, че всичко, което се случва, го изпълва с много тъга и оптимизмът му е около нулата.

Не спестява, че вероятно няма да доживее да види преодоляна пропастта, която издълба Путин между Русия и Европа. Но и не спира да се надява, че режимът ще падне, че в Русия може някога да има демокрация, че руските хора ще излязат от пропагандния капан...

"Но времето за хумор умря. Не ни е до това сега". Думите са на Йолкин, Комарницки мълчаливо се съгласи.