Quantcast
45 години тремолото на мандолините омайва Сандански | СЕГА
facebook
twitter

Уикенд

45 години тремолото на мандолините омайва Сандански

Китаро-мандолинният оркестър на южния град е съставен от влюбени в струните самодейци, които печелят овации с лекота
568
Концерт сред колоните на Базиликата в Сандански.

                А аз притискам свойта мандолина...
                В ръцете ми тя плаче с тънък глас...
                С тъга изпълва селската градина...
                А с нея сякаш, сякаш плача аз!...

                Христо Славов

 

Звуците на тангото започват като въздишка и порастват като вълна – първо сладки, а после тревожни. Зад инструментите са има-няма десет души, а звукът те поглъща, помита, стомахът се свива и дъхът излиза на пресекулки, в ритъма на Por una Cabeza. Секунди за почивка и по струнитe потича основната тема на "Игра на тронове". А после е време за Петко Стайнов и  малко българска "Ръченица".

Вторник е, ден за репетиции и ядрото на китаро-мандолинния оркестър на Сандански е на линия въпреки отпуските. Години наред в два дни от седмицата самодейните музиканти оставят зад вратата на читалището стрес и грижи и отварят нотните листове. Залата пък и цялото читалище греят в светли тонове и красиви картини по стените – "сами участвахме в ремонта".

Читалището изобщо не може да се оплаче от липса на интерес – залите за различните дейности често не стигат, но голямата зала на първия етаж във вторник и събота е за мандолинния оркестър. Създаден през 1976 г. от Стефан Борилов – име, известно на всички в югозападния град, оркестърът тази година се готви да отбележи 45 години с пищен концерт в Културния дом на града.

"Мандолина, мандола, мандола чело, китара, контрабас, берде, пиколо c и пиколо f", повежда в чудния свят на мандолинния оркестър Василка Манолева, ръководител на оркестъра от 2009 г. Васка е в оркестъра от III клас – вече има-няма 35 години поред, в оркестъра са и брат ѝ Тодор, и снаха ѝ Любка. От години успяват да спасят време за музиката и останалите оркестранти.

Тук са свирили и свирят хора с какви ли не професии – строителни предприемачи, търговци, бившият главен архитект на града Васка Терзиева и бившият шеф на БНР Андон Балтаков. "Ядрото сме дългогодишни оркестранти, но за отделни концерти идват и хора от други градове. Идват на съботните репетиции, защото произведенията се забравят, а техниката се губи", разказва Манолева.

Векове наред мандолините – наследници на лютнята, са огласяли тържествата на обикновените хора, преди да влязат в произведенията на класиката, а после и в модерната музика, но това изобщо не означава, че на тях се свири лесно.

"Изисква доста време, за да получиш усещането, че всъщност свириш. Големият проблем е тремолото. Перото се хваща по определен начин, започва се бавно, а после все по-бързо и все по-бързо. А краката отмерват по съвсем различен начин такта", разказва Таня Велкова, дългогодишен член на оркестъра и ръководител на новата школа по мандолина в читалището.

Опознаеш ли мандолината, научиш ли тремолото и разчитането на ноти, местенето на мандола или пиколо – малка мандолина, е лесно. "Едно и също е да свириш на мандолината, мандолата и пиколите. Начинът на свирене е еднакъв, различна е големината на инструментите и разстоянието между прагчетата. Хората с по-големи ръце ги слагаме на по-големия инструмент, тези с малки – на пиколото", обяснява Василка Манолева.

В момента оркестърът страда много, че няма изпълнители за малките мандолини, за пиколото. "Танчето подготвя нови деца, вече ги вкарахме в оркестъра да свикват, но първо трябва да минат през мандолината. Но като цяло интересът към музикалните инструменти при децата намаля", обяснява Васка.

И с прииждащите оркестърът трудно надхвърля 25 души. Васка си спомня времената, когато зад стативите са заставали 35 души. Разликата в звука е голяма. "Имахме 6 първи, 6 втори, 3 трети мандолини, три пиколи c, три пиколи f. Мандолите бяха 4 – две първа и две втора, китарите – 6, два контрабаса, берде, акордеон, мандола чело", разказва ръководителката на оркестъра.

В първите години оркестърът е трупал опит със съдействието на софийски диригент и оркестър. "Идваха да ни обучават на зимни лагери на Туричка черква – в Пирин", разказва Манолева.

Оркестрантите са имали и много трудни времена – заради разрив в отношенията с читалището и безпаричие, но те са загърбени. "Сега работим много добре с читалището и успяваме да поддържаме инструментите. Ходихме миналия октомври до Румъния и за 2000 лв. купихме 8 мандолини и 2 мандоли. Наскоро купихме и 4 китари. Но си мечтаем да можем да купим малко по-скъпи инструменти поне за основното ядро на оркестъра - разказва Васка. - Има огромна разлика в звука – по един начин звучи мандолина за 200 лв., по друг – инструмент, правен от лютиер."

Манолева има желание и за разнообразяване на репертоара. "Имаме си наши произведения, получаваме понякога и от колеги – например аранжимента на "Игра на тонове" е от един колега от Македония. Ние няма как да се справим сами с такава задача – никой не е с музикално образование, самодейци сме, това ни е хобито", разказва ръководителят на оркестъра.

И без скъпи инструменти оркестърът е успял да надсвири основната си конкуренция на фестивала в Хърватия през 2018 г. "На фестивала имаше много силен оркестър – оркестърът на Сплит, поне 5 души в него свиреха на мандолини по 5000 евро, но ги надсвирихме, направо ги разбихме", доволна е Васка.

Оркестърът ежегодно събира овациите и на фестивала в Пазарджик, през 2015 г. е свирил и в Истанбул по покана на българското консулство в Турция, а напоследък получава много покани за събития в района около Сандански. Заради епидемията от ковид събитията са малко по-нарядко, но пък идва 45-ата годишнина на оркестъра.

"Всяка година каним останалите колеги  – мандолинните оркестри в България не са много, да изсвирят по нещо, правим и заедно по няколко произведения. Но тази година концертът ще е само с местно участие. Първата част ще е с класически произведения, неща, които обичаме да свирим – Шостакович, Петко Стайнов, испанска класика. А втората ще е по-разчупена с по-комерсиална музика като "Игра на тронове" и тангото от "Усещане за жена". Поканили сме духовия оркестър, танцовата формация "Жасмин", ще пее и Симеон Дивчев от църковния хор", разказва Василка Манолева.

Датата е 25 септември, като засега мерките срещу  вируса не отменят мероприятието – залата може да се ползва наполовина. За годишнината в града си идват стари оркестранти. Ще има хубав празник – и за тях, и за града. А мандолините този път няма да плачат, а ще пеят.

Още

България се оказа само с един хеликоптер за гасене на пожари

05.08.2021

Обновена

5600
Болница настани здрава жена в COVID отделение

27.05.2021

2207
Три сорта либерали и народняци пак чакат ред за орден

28.03.2021

1966