Мадлин Олбрайт, първата жена държавен секретар на САЩ, помогнала за управлението на западната външна политика след Студената война, почина наскоро на 84-годишна възраст. Олбрайт беше централна фигура в администрацията на президента Бил Клинтън, като първо бе посланик на САЩ в ООН. Като държавен секретар тя подкрепяше разширяването на НАТО, а през 1999 г. се застъпи за намесата на Алианса в конфликта в Косово срещу Сърбия, дори без подкрепата на ООН, което ѝ спечели много критици. Сред каузите на Мадлин Олбрайт беше още намаляването на разпространението на ядрени оръжия и защита човешките права. 

Мария, Мадла, Мадлин

Истинското име на Мадлин Олбрайт всъщност е Мария Яна Корбелова. Родена е в Прага на 15 май 1937 г. в семейството на Анна Шпиглова и Йозеф Корбел. Името Мария обаче не се задържа задълго. Членовете на семейството ѝ и най-вече баба ѝ се обръщат към нея с умалителните Мадла, Мадлен или Мадленка. Когато Олбрайт започва да учи френски език, тя решава, че харесва френската версия на галеното си име - Мадлин, макар че никога не сменя законно рожденото си име. 

Работата на баща ѝ като пресаташе в посолството на Чехословакия в Белград и дълбокото уважение, което той изпитвал към демокрацията, поставят под въпрос безопасността на семейството по време на Втората световна война. Те успяват да избягат в Англия 10 дни след нахлуването на нацистите в Прага. 

Едва след като става държавен секретар на САЩ, Мадлин Олбрайт открива нещо, което винаги е подозирала - че семейството ѝ е с еврейски произход и че родителите ѝ са се обърнали към римокатолицизма по време на Втората световна война, отглеждайки децата си като католици. Тя също така разбира, че 26 нейни роднини, включително баби и дядовци, са били убити по време на Холокоста. Мадлин Олбрайт описва първите 11 години от живота си ''на фона на страна и континент, разкъсвани от Хитлер, а след това от Сталин'' в книгата ''Пражка зима''.

Първи стъпки в международните отношения

След войната семейство Корбел се връща в тогавашна Чехословакия, но не задълго. Поредица от политически ходове дават на Йозеф Корбел да разбере, че комунистическата партия няма да позволи на семейството да остане в страната. Мадлин, заедно с майка си, брат си и сестра си заминават за САЩ през 1948 г. След като баща ѝ успява да се присъедини към тях, всички заживяват заедно в Лонг Айлънд, докато чакат да получат политическо убежище. След като Йозеф си осигурава преподавателска позиция в университета в Денвър, всички се местят там, а не след дълго Мадлин основава клуба по международни отношения в местната гимназия.

Мадлин Олбрайт  не е единственият държавен секретар на САЩ, минал школата на баща си по дипломация и международни отношения; години по-късно той преподава на втората жена, заела тази длъжност в адмнистрацията на САЩ, Кондолиза Райс. 

Олбрайт учи политически науки в колежа ''Уелсли''. Тя среща бъдещия си съпруг журналиста Джоузеф Медил Патерсън Олбрайт по време на летен стаж във вестник ''Денвър Поуст''. В книгата си от 2009 г. ''Четете по брошките: Истории от кутията за бижута на един дипломат'' Олбрайт казва, че е било традиция жените от "Уелсли" да се омъжат в деня на дипломирането си. Въпреки това тя изчаква три дни след получаването на дипломата си, за да сключи брак с Джоузеф. 

На 5 декември 1996 г. президентът на САЩ Бил Клинтън номинира Олбрайт за 64-тия държавен секретар на страната. Към момента на назначаването си тя е най-високопоставената жена в историята на правителството на САЩ. Преди това е била постоянен представител на САЩ към ООН, член на кабинета на президента Бил Клинтън, член на Националния съвет за сигурност, президент на неправителствената организация Център за национална политика. 

Изпускане на нерви

В края на октомври 2012 г. Олбрайт се забърква в политически скандал. По време на раздаване на автографи в книжарница в Прага тя е посетена от група активисти от чешката организация "Приятели на сърбите в Косово". Заснета е да казва: "гнусни сърби, махайте се!", на чешката група, която ѝ носи военни снимки, на някои от които се виждат сръбските жертви в Косовската война през 1999 г.

Олбрайт е свързана до такава степен с натиска Западът да се намеси в Косово, че нейните критици подигравателно наричат конфликта в региона ''войната на Мадлин''. Темата става още по-чувствителна, когато е разкрито, че през 2012 г. нейната инвестиционна фирма ''Олбрайт Кепитъл Мениджмънт'' се готви да кандидатства за приватизацията на косовската държавна телекомуникационна и пощенска компания. Според статия в "Блумбърг" сделката се оценява на 600 милиона евро. Сърбия се противопоставя на продажбата, тъй като не са спазени правата на сърбите, които работят там, и възнамерява да заведе дело, за да я блокира. Сделката така и не е финализирана, защото Олбрайт оттегля офертата.

Бижутата са най-добрят приятел на... дипломата

Олбрайт казва, че е била твърде сериозна като дете, което коренно се променило с напредването на възрастта. В книгата ''Четете по брошките: Истории от кутията за бижута на един дипломат'' бившият държавен секретар разкрива, че е използвала бижутата като дипломатически инструмент през годините си в администрацията на Клинтън.

''Всичко започна, когато бях посланик на САЩ в ООН и Саддам Хюсеин ме нарече змия - разказва тя. - Имах една прекрасна антична брошка във формата змия, така че, когато се занимавахме с Ирак, винаги я носех''.

Брошки с балони, пеперуди и цветя означавали оптимизъм, а когато дипломатическите преговори се точели бавно - раци и костенурки изразявали разочарованието на бившия американски държавен секретар. В дните, когато на Олбрайт се налагало да бъде остра в посланията си, носела оса. 

"Имах брошка със стрела, която приличаше на ракета, и когато преговаряхме с руснаците за Договора за борба с балистичните ракети, тогавашният руски външен министър ме попита дали случайно бижуто ми не изобразява американска ракета, прехващач на балистични ракети. Аз му отговорих: ''Да, но ние ги правим много малки. А сега да преговаряме''. 

След като САЩ откриват, че руснаците са поставили подслушвателно устройство "бръмбар" в конферентна зала близо до офиса на Мадлин Олбрайт в Държавния департамент, тя специално се издокарва с брошка във формата на голям бръмбар, когато отива да разговаря с Русия по темата.

''Путин е малък и блед. Толкова студен, че е почти влечуго''

Руският лидер Владимир Путин казал веднъж, че може да познае как ще приключат преговорите с Олбрайт само като поглене брошката ѝ. Изглежда обаче, че бившият държавен секретар също добре е схванала нрава на руския президент.

''Путин е малък и блед. Толкова студен, че е почти влечуго'', пише в личните си бележки Олбрайт, след като среща руския лидер, за да го убеди да прояви милост във войната срещу сепаратистите в Чечения след безмилостна бомбардировка, която убива хиляди цивилни.

До края на живота си Олбрайт алармираше за намеренията на Путин и предричаше стратегическата катастрофа и кървавата съпротива, пред която ще се изправи, ако нахлуе в Украйна. ''Вместо да проправя пътя на Русия към величието, нахлуването в Украйна ще осигури позора на г-н Путин, оставяйки страната му дипломатически изолирана, икономически осакатена и стратегически уязвима пред лицето на по-силен, по-единен западен съюз'', пише Олбрайт в есе за в. ''Ню Йорк Таймс'' в навечерието на руското нахлуване в Украйна. 

"Украйна има право на своя суверенитет, без значение кои са нейните съседи. В съвременната ера великите държави приемат това, както трябва да стори и г-н Путин. Това е посланието, което определя разликата между свят, управляван от върховенството на закона, и свят, който не отговаря на никакви правила'', пише Олбрайт.