Quantcast
Ада Блекджек – забравената кралица на Арктика | СЕГА
facebook
twitter

Уикенд

Ада Блекджек – забравената кралица на Арктика

Животът е особено жесток към жената, която е готова на всичко заради сина си - помага ѝ да оцелее на зловещия остров Врангел, но не и в цивилизацията
Ада Блекджек спечелва слава, но не и пари от преживяванията си по време на експедицията.

На 19 август 1923 г.  мразовита вечер се спускала над печалния арктически пейзаж на остров Врангел, а Ада Блекджек приготвяла оскъдната си вечеря, увита в дебела еленска парка. Тя пристигнала на острова 2 г. по-рано като шивачка, придружаваща група арктически изследователи. Но лошото време и болестите унищожили експедицията и тя се оказала единствената оцеляла.

В онази вечер се случило нещо необичайно -  Ада чула непознат глас. Отначало решила, че ѝ се причува. После - че е патица, и не обърнала особено внимание. Но на следващата сутрин отново чула звука. Грабнала бинокъла си и изтичала навън. И видяла онова, за което се молела всеки ден - шхуна, чийто екипаж се скитал по брега. Най-накрая спасението пристигнало и двугодишното ѝ изпитание приключило.

Дребничка, без никакъв опит в експедициите, с малко желание за приключение и сковаващ страх от полярни мечки, Ада Блекджек

 

не била подходящ кандидат за арктическo проучване

 

Родена през 1898 г., тя била отгледана от методистки мисионери в Номе - град в Аляска, славещ се със своята престъпност. Там живеели и много ескимоси от племето инупиати, които умеели да оцеляват в суровите условия на Арктика. Но не и Ада - тя била инупиат, но научена само да чисти, готви и шие. Към 1921 г. тя вече била разведена жена, която трябвало сама да се грижи за болния си от туберкулоза син Бенет. На практика това се оказало невъзможно и Блекджек била принудена да го остави в дом за сираци.

Точно по това време в Номе акостирал корабът "Виктория". Екипажът му бил натоварен с опасна мисия - да се насочи към остров Врангел, на 100 мили северно от Сибир. Лорн Найт, Фредерик Моурер, Милтън Гале и Алън Крофорд планирали да живеят на необитаемата земя 2 г. с цел колонизирането ѝ от британското правителство. В Номе те търсели инупиати, които да помагат в лагера. Така Блекджек – добре позната като опитна шивачка, се оказала перфектният кандидат. Макар да се колебаела, защото не искала да бъде далеч от детето си толкова време, месечната заплата от $50 била предложение, на което тя не можела да откаже. На 9 септември 1921 г. Блекджек се присъединила към екипажа, който отплавал от Номе на друг кораб - "Сребърната вълна".

След една седмица остров Врангел се появил на хоризонта. Не бил точно безплодна и заледена пустош - оголената скала била покрита с лишеи и мъхове, като климатът бил относително умерен. Хората на Крофорд веднага издигнали британското знаме с надпис: „За Негово Величество Джордж, крал на Великобритания“.

Първите няколко месеца били оптимистични. Издигнат бил лагер и хората се заели с картографиране на острова и събиране на геоложки и биологични проби. Дългите вечери били посветени на хазарта или четене на книги. Членовете на експедицията били сигурни, че през лятото ще пристигне кораб с още провизии, и затова изобщо не пестели 6-месечните си запаси. Ада готвела каквото мъжете успявали да уловят - от чайки до лисици и сови. Пържолите от полярна мечка, изпържени в тюленова мазнина, се оказали много популярни.

Постепенно обаче настроението в лагера започнало да се променя. Арктическата зима донесла 61 дни тъмнина. Избухнали и първите скандали между полярниците. Все пак ги крепяла надеждата, че спасителният кораб всеки момент ще пристигне.

Това обаче не станало. Първо,

 

отплаването му било отложено

 

заради проблеми с финансирането. После корабът "Плюшеното мече" заседнал в ледове. На 25 септември 1922 г. капитанът изпратил съобщение, че не могат да продължат и се връщат. 

На Врангел експедицията бавно осъзнала, че помощ скоро няма да дойде. Дажбите били на свършване, а полярните мечки, които преди били в изобилие, сякаш се изпарили. Скоро станало ясно, че въпреки огромните усилия на Блекджек да сервира дори най-негодното за консумация месо, просто няма достатъчно храна и за петимата. Междувременно Найт започнал да се чувства слаб и отпаднал. Ставите го болели и венците му били възпалени. Въпреки че се опитал да скрие тези ужасяващи симптоми от останалите, той добре ги разпознал от предишните си арктически мисии. Това били ранни прояви на скорбут.

През януари 1923 г. Крофорд взел трудно решение. Тръгнал с Гале и Моурер на амбициозен преход обратно през замръзналото море, за да дири помощ, оставяйки Блекджек в лагера с болния Найт. „Дали ще постигна целта си, предстои да разберем. Ако съдбата благоволи, ще имам удоволствието да ти разкажа всичко. Ако не е на моя страна, тогава някой друг, без съмнение, ще ти разкаже“, написал Маурер в последното писмо до съпругата си.

Дни след като трите фигури изчезнали зад хоризонта, времето рязко се влошило и се разразила силна буря.

 

Крофорд, Гале и Моурер не били видени никога повече

 

В лагера Найт бързо се влошил - лежал, изтощен от обилни кръвоизливи в носа и покрит със синини. Въпреки че никога не била използвала оръжие, Блекджек осъзнала, че трябва да осигури прясно месо, ако иска Найт да оцелее. Тя се научила да стреля с неговата огромна и тежка пушка и построила платформа, от която да вижда полярните мечки. Била така ужасена от зверовете, че започнала да спи с пушката над леглото си в случай, че мечка се скита близо до лагера. Но най-много се страхувала да не остане съвсем сама на острова. „Ако нещо се случи с мен, искам да помоля всичко, което ми принадлежи, да бъде занесено на Бенет. Не мога да си представя колко благодарна бих била да се върна у дома при хората“, написала тя в своя дневник.

На 23 юни страховете ѝ се сбъднали - намерила Найт умрял.

Въпреки че идеята за самотен живот на този зловещ остров била ужасяваща, Блекджек била решена да оцелее в името на сина си. Тя отбелязвала всеки ден на календар и преди да излезе, пишела подробна бележка къде отива, ако случайно дойде помощ. Поставяла капани за лисици и се учела да стреля по птици. Когато лодката от кожа, която сглобила прецизно, била издухана една нощ, Ада заплакала от отчаяние.

 

Мъките ѝ приключили едва на 20 август 1923 г.

 

– почти 2 г. след като стъпила на Врангел. Когато видяла екипажа на шхуната "Доналдсън", Блекджек се разплакала от щастие. Когато я попитали къде са останалите от екипажа, тя можела само да отговори: „Тук няма никого, освен мен. Аз съм съвсем сама".

При завръщането си в Аляска Блекджек веднага привлякла медийното внимание. Пресата настоявала да чуе как „женската версия на Робинзон Крузо“ оцеляла в толкова тежко изпитание, струвало живота на останалите храбри изследователи. Напрежението нараснало, когато Ада била обвинена, че не е направила достатъчно, за да спаси Найт.

Със заплатата си от пътуването Ада най-накрая можела да си позволи да заведе сина си в Сиатъл, за да бъде лекуван. Но борбата ѝ за оцеляване не приключила. Макар мнозина да се възползвали от нейната съдба и да спечелили солидни хонорари от сензационни книги за оцеляването ѝ, тя продължила да живее в бедност. Родила втори син – Били, но проблемите я принудили да изпрати него и Бенет в дом за сираци за 9 години. По-късно се върнала в Аляска, за да работи като пастир на елени, където останала до смъртта си на 85-годишна възраст.

Ключови думи:

Ада Блекджек, Арктика

Още

Учени откриха по случайност най-северния остров на планетата

28.08.2021

5484
Русия въведе в експлоатация най-мощния атомен ледоразбивач в света

21.10.2020

10518
Руски десантчици скочиха групово от 10 км за първи път в света (ВИДЕО)

26.04.2020

6136