Един от най-значимите математици на ХХ век Андре Вейл е роден на днешния 6 май през 1906 г. Той е един от петимата основатели и неформални лидери на известната математическа група, която издава серия трудове под колективния псевдоним „Никола Бурбаки“ с цел да опитат да дадат единно описание на математиката.
Вейл работи основно по теорията на непрекъснатите групи и абстрактната алгебрична геометрия, където въвежда понятието "абстрактно алгебрично многообразие". Разработва общата концепция за равномерните пространства и алгебрико-геометрични подходи за решението на задачи от областта на теория на числата. Едно от най-големите му постижения е доказателството за хипотезата на Риман за конгруентните зета функции на алгебричните функционални полета.
Андре Вейл е професор в Института за перспективни изследвания в Принстън от 1958 г. Написал е 15 книги и много научни трудове. Той е почетен член на Лондонското математическо общество (от 1959 г.) и на Френската академия на науките. Отказал е всяка покана за почетни докторски степени от който и да е университет. През 1979 г. печели авторитетния приз "Волф" заедно със съветския математик Андрей Колмогоров, а през 1980-а взима и наградата "Стийл" на Американското математическо общество. През 1994 г. получава и наградата "Киото" на японската фондация "Инамори".
Зад тези сухи факти обаче стои един изпълнен с превратности живот, посветен на математиката.
Андре Вейл е роден в еврейско семейство. Майка му Саломеа Райнхерц (1879-1965), известна като Селма, е потомка на руски евреи, емигрирали в Австрия, а баща му Бернар Вейл (1872-1955) е бил лекар от Страсбург. Вейл има и сестра - Симон (1909-1943).
Тъй като сем. Вейл е от Елзас, то е имало право да избере френска националност и го прави, като се премества в Париж. Бернар и Селма сключват брак именно в столицата през 1905 г., а Андре се ражда на следващата година.
Майка му е човекът, който го запалва към ученето и го научава да чете, още когато е на 4 г. Когато става на 6 "...майка ми избра една изключителна начална учителка - мадмоазел Шантрьой, която преподаваше на 10-годишни (втори клас) в лицея "Монтан". След няколко месеца уроци тя ме счете за достатъчно способен, въпреки че бях прекалено малък, да се присъединя към нейния клас", разказва Вейл.
Втората учебна година в училище започва дори още по-добре за Андре - той е поставен в елитния лист на ученици, на които преподава г-н Монбеж - "невероятен учител, пълен с нетрадиционни идеи".
През 1914 г. обаче избухва Първата световна война. Бащата на Андре постъпва като лекар в армията и семейството го следва по градовете, където той работи във военни болници. По това време момчето се влюбва в математиката. Когато Бернар Вейл е изпратен в Алжир, семейството се мести в Шартр, където Андре отново посещава лицей. През октомври 1917-а бащата се прибира и всички се преместват в Лавал, а Андре е частен ученик до завръщането в Париж. В столицата е приет в лицея "Сен Луи", където наваксва пропуснатото по математика по време на честите местения.
Но не само математиката го обсебва - той се увлича по пътуванията и езиците. Когато е на 16 прочита поемата "Бхадават Гита" на санскритски. Сам научава латински и класически гръцки и чете в оригинал Омир и Платон. По време на хранене в семейството често се говори на немски или английски. Вейл също така много харесва европейската литература, изкуство и музика.
През 1921 г. той среща математика Жак Адамар, който му дава отличен съвет. И когато Андре печели математически награди в лицея, избира вместо пари (след консултация с Адамар) книги. Така се сдобива с трите тома на "Курс по анализ" от Камий Жордан и с "Трактат по естествена философия" на Уилям Томсън и Петер Тайт. По онова време относителността е вълнуваща нова тема и Вейл прочита обяснението на Артър Едингтън на теорията на Айнщайн. Завършва "Сен Луи" през 1922-а и се записва във Висшето еталонно училище в Париж.
"Там студентите бяха разделени по групи. Първата ми работа, дори преди началото на учебната година, бе да си намеря подходящи състуденти. Бяхме петима...", пише Вейл.
Другите са Ив Рокар, Жан Делсартр, Пол Лаберен и Жан Барбот, също известни математици. Вейл посещава и семинара на Адамар, където дори изнася лекция. Освен това ходи на математическите курсове на А.Льобеск и Ш.Пикар. И учи санскритски в Сорбоната. Завършва през 1925 г. като първенец на випуска, макар да връща празен лист на изпита по рационална механика, тъй като не я смята за част от математиката.
След дипломирането си Вейл изкарва лятото във Френските Алпи, където опитва за разреши Диофантовите уравнения. После отива в Рим за 6 месеца със стипендия от Сорбоната и ходи на лекции на Вито Волтера и Франческо Севери, но и сам изнася такава за Предположението на Мордел. Едновременно изучава и рисуване. Със стипендия на фондация Рокфелер отива в Гьотинген и е там почти през цялата1927 г., като прави първото си голямо математическо изследване - на теорията за алгебричните криви. В германския град Вейл среща Ришар Куран, Еми Ньотер и други математици, с които често дискутира.
След завръщането си става докторант в Университета на Париж под опеката на Адамар и започва да доразработва идеите си за алгебричните криви. Но Адамар настоява блестящият му ученик да се прицели по-нависоко и да опита да докаже Предположението на Мордел. Вейл не се съгласява. "Решението ми бе мъдро: отне повече от половин век да се докаже Предположението на Мордел", пише по-късно.
Той става доктор през 1928 г. с дисертация "Аритметика на алгебричните криви" и веднага е взет на задължителна военна служба (1928-29 г.), откъдето се уволнява с чин лейтенант. След това пътува доста, но най-дълго остава в Мюсюлманския университет на Хайдерабад (1930-32). Дори обсъжда с министъра на образованието Сайед Масуд да оглави бъдеща катедра "Френска цивилизация", но Масуд първо обещава, а после се отмята, като му предлага катедра "Математика". Вейл отказва и се прибира у дома, но при престоя си в Индия е използвал всяка възможност да пътува и да се потопи в нейната култура, религии, литература, история, археология.
Във Франция Вейл започва работа в Университета на Страсбург. Тогава там преподава и Анри Картан и двамата прекарват дълги вечери в задълбочени разговори. В Страсбург през 1934 г. Вейл става съосновател на групата "Никола Бурбаки". Повод за обединението на усилията е, че Картан се чуди как да преподава по-добре по диференциално и интегрално смятане, защото учебникът не струва. Вейл му помага с разработването на нов.
Впрочем, друг от основателите на "Никола Бурбаки" е Рене дьо Посел, а през 1937 г. Вейл се жени за доскорошната му жена - Евелин, с която впоследствие имат две дъщери - Силви (род.1942 г.) и Николет (1946).
Втората световна война ужасява математика. Когато е обявена, той е във Финландия и решава да избегне нова военна служба и да замине за САЩ. Но тогава не е лесно да се напусне Европа и Вейл е арестуван. А когато в стаята му намират писма на руски, работата става дебела (писмата са от руския математик Лев Понтрягин за математически изследвания).
"Писмата им се видяха подозрителни. Откриха и няколко ролки стенописна хартия в шкафа. Обяснението, че това е текст на Балзак, им се видя пресилено. Освен това имах и пакет с визитки на Никола Бурбаки, член на Кралската академия на Полдавия", пише Вейл.
По-късно става ясно, че Вейл е бил пред разстрел и го е спасило само силното застъпничество на финландския математик Ролф Невалина. Французинът е освободен на 12 декември 1939 г. и през Швеция и Англия е откаран във Франция, където е вкаран в затвора.
Там все пак му разрешават да получава книги и писма и продължава да работи. Именно в затвора Вейл доказва хипотезата на Риман за криви над крайни полета. Но животът му е в опасност - защото е евреин и защото сестра му Симон е от водачите на френската съпротива. Затова Вейл решава, че ще е по-безопасно да бъде в армията. Подава искане, провежда се формален процес през май 1940 г., след който той е изпратен да служи като редник.
Но още през януари 1941 г. му се открива шанс и той се измъква от Франция със семейството си. В САЩ, подкрепен от фондация "Рокфелер", отива в Пенсилвания и преподава в колежа "Хавърфорд" и в университета "Лихай". През 1945 г. приема позиция в Университета на Сао Паоло в Бразилия, но през 1947-а се връща и работи в Чикагския университет 11 г.
От 1958 г. Вейл започва работа в Института за перспективни изследвания в Принстънския университет и се пенсионира през 1976, ставайки почетен професор, но и след оттеглянето си продължава да работи и да прави изследвания. Големият математик почина на 92 г. в Принстън на 6 август 1998 г.
