Quantcast
Античността оживява в Източните Родопи | СЕГА
facebook
twitter

Уикенд

Античността оживява в Източните Родопи

Закътани села пазят спомени за жреци, императори и славни битки
895
Кромлехът до с. Долни Главанак

       

Изтокът на Родопите е цяла вселена. В родината на Орфей бяхме не един път и ще се завръщаме там отново и отново. Специално в това пътуване, без да спазвам хронологията, „Пилигрим 4+“ започна от мегалити, прехвърли се на тракийско надгробие и се закотви във византийска крепост.

-------

Маджарово лежи в котловина от отдавна угаснал вулкан. Наоколо се вият меандри на Арда, която древните ни предци, траките, назовавали Бяла река. И тук, в неговия регион, само на два километра от с. Долни Главанак се насочваме към кромлех.

Зад това странно название се крие мегалитна структура. Мегалитите са скални образования, но не случайни, а дооформени от човешка ръка. Съпътстват човека още от неолита, т.е. от поне 7 хил. г. пр.Хр. та чак до бронзовата епоха и античността. Като видиш най-известния сред тях, като в Стоунхендж, замираш и се чудиш как оня наш предтеча уж с голи ръце е подреждал многотонните каменни блокове.

Кромлехът до Долни Главанак е най-значимият в България. Представлява подредени в почти правилен кръг с диаметър към 10 м дузина каменни блокове, девет от които все още са изправени и забучени в земята без никаква спойка, към които може би е имало още два-три, днес липсващи. Високи са по 1.2-1.5 м, всеки от тях вероятно по около 1.5 тона и отстоят един от друг на около 0.9 м.

Според археолози кромлехът е граден през ранножелязната епоха - VIII-VI в.пр.Хр., но може би е бил използван от траките за култови практики чак до късната античност. Тъй като това са земи от царството на одрисите, а техните жреци са от племето на бесите, можем да си представим за извършваните от тях ритуали по каноните на орфизма.

 

Вечен дом от каменни блокове

Следващият ни обект е един от най-големите долмени в България - до с. Хлябово. Около това село, вече в съседната, в Тополовградската община, са концентрирани най-много от долмените в страната, които в Източните Родопи и съседните Сакар и Странджа са над 100. Те са част от мегалитните структури, но може би крачка по-напред и са градежи вече изцяло от човешка ръка. Този, който сме избрали, е с две запазени камери и вероятно с още една-две, но разрушени в античността. Камерите са оформени от плоски каменни плочи, поставени вертикално и покрити отгоре с друга плоча, всички многотонни. Смята се, че вътрешната камера е била използвана за погребение, към която води коридор или дромос с два засводени вход/изхода. Тази картина се подкрепя и от откритието, че хлябовските долмени са част от древен некропол, а може би са използвани и за други култови дейности. Датировката им, както на кромлеха, също води към ранножелязната епоха. 

Правим отбивка и към тракийската куполна гробница до с. Мезек. Прескочил съм битовизмите от хотела в Любимец и вече сме в съседната Свиленградска община. Гробницата е датирана към IV-III в.пр.Хр. и ни привлича с това, че е най-голямата от микенски тип в Тракия и е отлично запазена.

В началото на миналия век край Мелтепе първо била открита 177-килограмова бронзова скулптура на глиган в естествен ръст, чийто оригинал днес е в Истанбул, а през 1931 г. – и самата гробница. Тя е под могила с височина 14-15 м и диаметър при основата 90 м. Изградена е от дялани камъни, които са свързани на места с железни скоби – типичен тракийски градеж. В нея се влиза по коридор (дромос) от близо 21 м, който е с триъгълен свод от средно 2.5 м височина. След него се минава през две правоъгълни преддверия, също с триъгълни сводове, преди да се влезе в погребалната камера. Тя е с формата на кошер, с пресечен конус за купол и височина 4.3 м, с каменен саркофаг и две каменни корита. В нея са открити следи от шест погребения и вероятно е служела за фамилна гробница на тракийски аристократи. Предполага се, че е използвана и като храм или светилище на обожествен покойник. Разкрива златни накити, нагръдник от желязо, златни, бронзови, сребърни и керамични съдове, бронзов канделабър (трикрак свещник с лампи), предмети от стъкло.

 

Римски допълнения към антична Тракия

Античният зигзаг из Източните Родопи ни отвежда и до нимфеума при с. Каснаково. Той е древно тракийско светилище на нимфите, възникнало през ранножелязната епоха край карстови извори, но ние прекрачваме в новото летоброене. Тук, в местността Гьор бунар, известна повече с аязмото си с лечебна вода, римският пълководец от тракийски произход Тит Флавий решава да издигне на подарената му от императора земя храм на Афродита. Прави го в чест на съпругата си и за да даде по-широк достъп на тракийките до лечебния извор. Така в края на втори век той оформя комплекс от две постройки и полукръгла площадка с аязмо, който днес  е между най-добре запазените тракийски светилища в България.

След християнизацията тук е изграден храм на св. Спас, но от него няма следи. Затова пък на Спасовден хората от околността правят събор и оставят дарове в негова чест, палят свещи. Край светилището са открити и останки от мавзолея на римския командир, отломки от статуи, част от акротерий или детайл от върха на фронтон.

Не пропускаме и т.нар. Вила „Армира“ край Ивайловград. Вилата е централната постройка на цяло имение от римско време, носеща името си от рекичка, приток на Арда. Имението се простира върху 2.2 дка, а само жилищната му част покрива към декар. Всъщност помещенията – спалня, трапезария, дневна, кухня, баня и др. формират покрита галерия или вътрешен двор с колонада и басейн. Подът е специално повдигнат и по керамични тръби под него постъпва топъл въздух, произведен от съседна малка, да я наречем котелна, постройка. Очевидно днешното подово отопление е модерна реплика още от римско време и ни припомня загубено през Средновековието завоевание на цивилизацията.

„Армира“ е с богата мраморна облицовка, мозайки с фигурални и геометрични мотиви, ажурни парапети, капители, профилирани колони, корнизи, мраморни облицовки и цветна мазилка. Не е известна друга толкова пищна резиденция в римската провинция Тракия. Изобщо сгради с толкова богата мраморна облицовка са били рядко явление за която и да е провинция на Римската империя през I-V век. Уникалната й съхраненост пък позволява почти пълна възстановка на нейния интериор, разкрива днес автентичното й великолепие.

За съжаление поради наклона на терена стопанските постройки около резиденцията са зле запазени и не подсказват за характера на развиваното в имението земеделие. То е било обитавано до третата четвърт на IV век, когато разрушаването му се свързва с победата на готите над император Валент при Адрианопол и неговото убийство, вероятно тук.

Недалеч от Вила „Армира“, до с. Свирачи, е разкрита и насипана върху каменна основа антична могила. Тъй като е направена върху масивна основа, по предварителен архитектурен план и със солидна каменна конструкция, смята се, че е била фамилен некропол за собствениците на „Армира“. Ползването му почти съвпада с живота в резиденцията и е без аналог по българските земи.

 

Средновековен финал

Качваме се малко във вековете и отново сме в Мезек. Този пък обаче не в тракийската гробница, а във византийската крепост "Неутзикон". Градена е през XI-XII век и е изпълнявала ролята на стражева крепост за Византия на границата с България. Днес е ситуирана в местността Калето със защитени скални образувания и само на километър от българо-гръцката граница. Твърдината е била използвана до падането на региона под османска власт, разкрива много битови предмети и две зърнохранилища. Огражда към 7 дка и е с формата на неправилен четириъгълник. Стените й са с дебелина 1.9-2.5 м, завършват със зъбери и са подсилени с 9 кули, 5 от които на южната й страна.

Според Константин Иречек император Исак II Ангел успял да потуши бунта на братовчед си Константин Ангел Дука през 1193 г. именно тук, на границата между Филипополската и Адрианополската епархия.

Още от 1927 г. крепостта се води за „народна старина“. Днес е археологически паметник на културата от национално значение с извършена през 2012-2013 г. пълна консервация и частична реставрация.

Преди да отпрашим за София отделяме миг и за с. Хухла. Селото ни привлича с мистериите си, които се разказват само на посетилите го, но ние отдаваме почит и на жертвите му от башибозушкото клане през 1913 г.

Още

Беньо Цонев е един от бащите на българската филология

14.05.2021

356
Що е то пустиня и има ли тя почва у нас

14.05.2021

ЯВОР ЕВТИМОВ

878
Андре Вейл - математикът с невероятна съдба

14.05.2021

1166