Беньо Цонев е един от най-големите български езиковеди. Той е сред създателите на българската филология, ярък специалист по история на българския език, диалектолог и палеограф. Професорът е и първият, който съставя опис на ръкописите в Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Със своята научна и книжовна дейност той се нарежда на челно място сред строителите на новата ни езиковедска наука и култура след Освобождението.

Цонев е роден на 12 януари 1863 г. в  Ловеч в сиромашко семейство. От малък проявява завидни способности в учението, дори в училище го наричали Беньо Граматика. Още като малко момче Беньо губи баща си и е под опеката на чичо си Христо, но успява да продължи учението си. На 14 г. започва да пише стихчета, а като завършва 4-ти клас в ловешкото училище, е назначен за писар в градската управа. Впрочем, по същото време такава длъжност в Свищов заема и Иван Вазов.

След известно време Беньо научава, че Министерството на народното просвещение дава стипендии на изявени ученици. Пише заявление, като слага и няколко свои стихотворения. Скоро е одобрен за стипендиант в класическата гимназия в Загреб. Там изучава латински, гръцки, немски, френски, история, география, математика, природознание, стенография, вероучение, философия и дори анатомия. Завършва гимназията през 1884 г. с отличен успех.

Но няма пари за следване и 2 години работи като учител – в Петропавловската семинария в Лясковец и в Ломската реална гимназия. Младежът обаче не се отказва и успява да спечели още една стипендия, с която през 1886 г. отива да учи във Виенския университет - славянска филология. Там преподавател му е един от най-видните слависти – хърватинът Ватрослав Ягич. След завършването Беньо Цонев се преборва за още една стипендия и с нея минава 2-годишна специализация в Лайпциг при германския проф. Август Лескин.

След дипломирането обаче не си и помисля да остане в чужбина. Цонев се завръща в България през 1890 г. и става преподавател в мъжката гимназия в София. След 3 г. е привлечен за лектор в Софийския университет - чете лекции по различни предмети и бързо се изкачва в научната йерархия. От извънреден лектор става първо доцент, а после и професор. Неколкократно е декан на Историко-филологическия факултет, бил е и ректор на СУ (1910-11 г.). Става дописен член на Книжовното дружество, прераснало впоследствие в БАН. После вече е академик в БАН и председател на Историко-филологическия клон на Академията. Носител е на редица ордени и медали.

Беньо Цонев е определян като един от основателите на българската филология. Той посвещава живота си на езикознанието и особено на три негови основни аспекта.

Първият е, че възприема т. нар. исторически подход към изучаването на езика и подробно проучва разнообразните фактори, повлияли  през вековете на езикообразуването. Цонев изучава задълбочено генезиса на българския език, както и сходствата на старобългарския с днешния говорим език. Но само първият том на замислената от него многотомна история на българския език излиза приживе - през 1919 г. Все пак изследванията му са събрани и издадени след неговата смърт от ученици и колеги, воглаве с академик Стефан Младенов, като втори и трети том на „История на българския език“.

Втората основна дейност на Цонев е изследването на диалектите. Той проучва особеностите и езика в различните краища на страната и допринася за определянето на т. нар. ятова граница между диалектите на Западна и Източна България. Голяма негова заслуга е съставянето на „Програма за изучаване на българските народни говори“, с която дава възможност на свои студенти и последователи да опишат различни диалекти и така да дадат конкретни факти за младата българска диалектоложка наука.

А третата основна част от работата на Беньо Цонев е правопис и правоговор. Той участва активно в правописните реформи, правени по това време, като смята, че установяването на единен и коректен правопис е своеобразен израз на патриотизъм.

Беньо Цонев също така е голям ценител и на естетическите аспекти на българския език. Пише и поезия, като някои от произведенията му са съхранени и до днес. Има и много публикации във възхвала на красотата на народното творчество - например стихосбирката му „Родна китка“, в която са публикувани 122 женски народни песни.

Цонев е и редактор на сп. „Български преглед“, посветено на българската реч. Той редактира и пътеписа на Алеко Константинов „До Чикаго и назад“ (1894 г.). Всъщност именно езиковедът предлага това заглавие вместо първоначалното „От София през Париж до Чикаго и обратно“ на Алеко.

Ученият работи съвместно и с Иван Вазов, а сред близките му познати са и други наши големи творци. Именно Цонев дава първите творчески оценки на произведения на Мара и Христо Белчеви, Алеко Константинов, д-р Кръстев, Тодор Влайков, Константин Величков, Стефан Бобчев и др.

Беньо Цонев е и задълбочен преводач от руски, немски, френски и сърбохърватски. Той превежда произведения на Гьоте, Хайне, Мопасан, Зола, Доде, Юго, Чехов, Прерадович и Тресич-Павичич.

Ученият има два брака. Първият приключва с трагичната смърт на съпругата и първородното му дете, починали при раждането. Цонев страда цели 5 години от тежката загуба, посвещава на покойната си съпруга ред стихотворения. И така, докато се запознава на вечеринка у приятеля си проф. Иван Шиманов с младата Сабинка - учителка в Пловдивската гимназия, изключително образована жена, говореща 7 езика. Тя е на гости на леля си в София и по случайност попада на вечеринка. Двамата с Цонев танцуват, но се срещат пак чак на Нова година и ученият решава да й предложи брак.

В дома, където Сабинка е отседнала, на 7 януари пристига писмено предложение за брак, но девойката не отговаря и си заминава. Цонев обаче продължава да я пресладва и ухажва със стихотворения, които й изпраща.  В крайна сметка двамата сключват брак и през 1900 г. се ражда първият им син Любен. После на бял свят идват Драгомир (1902), Добрин (1906) и Маргита (1908). 

През 1926 г. Беньо Цонев умира на 63-годишна възраст. След идването на т.нар. народна власт на 9.IX.1944 г.  голяма част от трудовете му са унищожени по идеологически причини, а децата му са преследвани. Любен, Драгомир и Маргита, успяват да избягат в Германия, но Добрин решава да остане. Той е арестуван и изправен пред Народния съд, като единственото, в което успяват да го обвинят, е кражба на бутилка водка преди години. И това е достатъчно за смъртна присъда. На сутринта преди екзекуцията му заявяват, че е помилван, защото е един от малкото експерти криминалисти в България и властите може да имат полза от знанията му. Чак след 1989 г. Добрин успява да замине извън България и така потомците на Беньо Цонев най-после се събират в чужбина.

Днес регионалната библиотека в Ловеч и столична улица в кв. "Васил Левски" се наричат "Проф. Беньо Цонев", а на ъгъла на столичните „Врабча“ и „Париж“ има паметна плоча, защото там е бил домът на големия езиковед. Цонев бе провъзгласен посмъртно и за почетен граждани на Ловеч на 15.02.2018 г.