Quantcast
Братя Теодорови участват близо 40 г. в управлението на България | СЕГА
facebook
twitter

Уикенд

Братя Теодорови участват близо 40 г. в управлението на България

По-големият – Теодор, е министър и премиер, а Петко се справя с важни проблеми като кмет на София
799
 архив
Теодор Теодоров като министър-председател.

Сред фамилиите, чиито представители заемат водещо място през първите десетилетия след Освобождението в обществено-политическия живот на България, се нарежда и родът на Иван хаджи Теодоров от Елена. В неговото семейство се раждат осем деца, от които пет момичета. По-късно три от тях се омъжват за видни представители на българския елит, свързани с Народната партия. Мария е съпруга на политика Михаил Маджаров, Екатерина на родения също в Елена общественик и публицист Стефан Бобчев, а Станка - на банкера Георги Губиделников. Несъмнено най-престижно преминава житейският път на двамата братя Теодор и Петко. 
Теодор е роден на 27 март 1859 г. и е най-голямото дете. Учи в Априловската гимназия в Габрово и в град Николаев, Русия. Следва право в Одеса и Париж, завършва с докторат. Сключва брак с дъщерята на възрожденския деятел Найден Геров – Рада. Налага се като изявен юрист, държавник и политик. Той е един от водачите на Народната и на Обединената народно-прогресивна партия. Избиран е за народен представител в дванадесет (!) обикновени народни събрания. Заради логичните му и аргументирани речи го наричат "парламентарния лъв". Член е на три правителства (1896-1899, 1911-1913) като министър на правосъдието и министър на финансите. В качеството си на министър-председател и министър на външните работи и изповеданията (октомври 1918 г. - октомври 1919 г.) ръководи българската делегация на Парижката мирна конференция.

 

Отказва да подпише Ньойския мирен договор

 

и подава оставка. През 1922 г. е арестуван и подведен под отговорност като виновник за националната катастрофа. Осъден е и лежи в Шуменския затвор, но е освободен след Деветоюнския преврат през 1923 г. Отива си от този свят на 5 август 1924 г. в Чамкория (днес Боровец).

И докато за живота и постиженията на Теодор Теодоров е писано достатъчно, значително по-малко е известно за брат му Петко Теодоров. Той е роден на 5 март 1869 г. в Елена. Учи в родния си град, а след това заминава за Русия, където завършва с отличие Николаевската гимназия. После постъпва в Минната академия в Санкт Петербург и през 1892 г. се дипломира с титлата инжeнер І разред. 
След завръщането в България започва кариерата си като директор на откритата през 1891 г. Държавна мина "Перник". Взема участие и в проучването на Дунавските кейове. След това напуска държавната служба и предприема изследване на родните минерални богатства. Успява да открие в различни региони на страната залежи от каменни въглища, на оловни, цинкови, железни, манганови и медни руди. Това насърчава частната предприемчивост в миннодобивната индустрия. С което

 

уважението към инж. Петко Теодоров расте

 

През годините той е избиран за председател на Българското инженерно-архитектурно дружество. Взема активно участие при учредяването и управлението на акционерните дружества "Балкан", Софийска банка, Книжната фабрика и др. По негова идея и проект се основава Софийската кооперативна банка. Петко Теодоров, подобно на брат си, е сред видните привърженици на Народната партия и няколко пъти е избиран за депутат.
Ала несъмнено специално внимание заслужава дейността му като кмет на София. Той е избран за шеф на кметската управа през януари 1914 г. На 12 февруари той благодари за оказаната му чест и поема задълженията си.
Под ръководството на инж. Теодоров Общинският съвет полага сериозни усилия за решаване на важни проблеми. Набелязана е схема за разширяване на осветителната мрежа в града. Засилва се контролът върху чистотата на столицата. Възобновява се строителството на здания за общински училища. Направени са реверанси към оперната дружба и филхармоничния оркестър, на които са отпуснати помощи от по 5000 лева. Не спират и мероприятията, свързани с нивелацията и кадастъра на София. Продължава канализацията и изграждането на водопроводната мрежа. Построени са два бетонни моста върху Владайската река. В Борисовата градина се изграждат нови алеи, спортно игрище, няколко цветарника и музикален павилион. 
Инж. Теодоров обаче

 

трябва да се справи с два много важни проблема

 

Столичната общинска управа за първи път в своята история се забърква в стачното движение. В ранната сутрин на 17 май 1914 г. работниците и служещите по трамвайната мрежа не излизат на работните си места. В недоволството се включват около 340 души. Основните им искания са да се пуснат нови вагони по изправни линии, 8-часов работен ден, ежедневно заплащане от минимално 5 лева, 36-часова платена непрекъсната седмична почивка и др. Общината влиза като посредник между стачниците и компанията собственик. Преговорите продължават почти две седмици. Стачката е прекратена, но собствениците не спазват своите обещания. Депутация на работещите в трамвайния сектор се явява при кмета инж. Теодоров, но той е безсилен да им помогне.
Другият казус е свързан с необикновеното покачване на цената на захарта по пазарите. По това време столичани консумират по 2000 тона годишно от този продукт и това предизвиква техните оплаквания. Общината организира анкета и тя установява, че спекулата е предизвикана не от търговците, а от производителя - софийската Захарна фабрика (открита на 28 ноември 1898 г.). Под ръководството на кмета Общинският съвет отправя необходимите предупреждения, които не дават резултат. Следва решение на законова основа да се реквизира цялото количество произведена захар, а продажбата да става под надзора на общинските служби. Кметът излага мотивите пред премиера д-р Васил Радославов, ала централната власт застава на противно мнение и възпира мерките на общинската управа.
В същото време управляващата коалиция държи на промени в състава на общината. По разпореждане на правителството на 18 март 1915 г. Софийският окръжен съд приема постановление за отстраняване на 21 общински съветници начело с кмета инж. П. Теодоров. Те са подведени и под углавна отговорност, но Теодоров е оправдан. До края на Първата световна война той отново е избиран за общински съветник, а в периода 1918-1920 г. е помощник-кмет. Няма информация как протича животът му през следващите две десетилетия. Петко Теодоров умира през 1938 г. 
Любопитен факт от битието на братята са домовете им в София. В началото на ХХ в. Теодор е сред видните адвокати в столицата и печели достатъчно приходи. Това му позволява да построи обширна къща на улиците "Славянска" и "Добруджа" (по-късно там е ресторант "Крим").  Заедно с това той си доставя и луксозен автомобил марка "Лорен Дитриш", който обаче е каран от шофьор. Брат му Петко живее също в емблематична софийска сграда на ул. "Шипка" № 38. Тя е построена от известния архитект Георги Фингов. През 1913 г., след преживяна семейна трагедия, той я продава на П. Теодоров. И днес, макар и в окаяно състояние, имотът съществува, но около неговото бъдеще се водят трудни спорове.

Ключови думи:

стара слава

Още

Викторианска дама е сред първите алпинисти на 19-и век

16.04.2021

16
Класиците също са имали фанатични фенове

05.03.2021

531
Как Пирогов постави основите на спешната помощ у нас

06.01.2021

137