Много са местата в България, които са еднакво хубави и през лятото, и през зимата. Дали ще посетите Чепеларе през февруари и ще карате ски около града или в близкото Пампорово, или ще отидете там през юли и ще се отдадете на селски туризъм, и двата варианта ще ви предложат спокойствие и уют, досег до историята, както и кристално чист въздух и вкусна храна.
Пътят от София до Чепеларе не е никак кратък - 220 км, като последната отсечка минава през доста остри завои. Имайте предвид това, ако планирате да посетите града само за уикенда. Неслучайно доста хора го предпочитат за по-дълга ваканция - за поне седмица, за да могат да се насладят максимално на почивката си.
Иначе лъкатушенето през Родопите си заслужава - освен заради живописната гледка и заради кристално чистия въздух. Неслучайно Чепеларе е известен като "зеленото сърце на България" - той е най-високо разположеният град у нас - на 1100 м надморска височина, така че стигнете ли до там - дишайте дълбоко и с пълни гърди.
И зиме
През зимата Чепеларе, разбира се, е предпочитан най-вече от скиорите и сноубордистите, тъй като има дългогодишни традиции в ски спорта. Климатът му е умереноконтинентален, а снежната покривка със средна дебелина от 30-80 см се задържа между 80 и 120 дни в годината. Само на 1 км южно от града е основният спортен център "Мечи чал" - той е разположен на 1155 метра надморска височина и е изграден в подножието на връх Мечи чал (1873 м н.в.), откъдето започват пистите в ски зоната.
Те са с различна дължина и трудност и са подходящи както за напреднали, така и за начинаещи. На разположение на скиорите е четириседалков лифт, който изминава разстоянието от 2700 м от началната точка на станцията в Чепеларе до връх Мечи чал за 9 минути. Тук се намира една от най-дългите писти за алпийски дисциплини в България - писта за напреднали "Мечи чал 1" с дължина 3000 метра, която разполага с всичко необходимо да приема състезания от световен ранг.
Немалко скиори предпочитат да отседнат в Чепеларе заради спокойствието там, а да пътуват всеки ден до Пампорово - също чудесен вариант, защото разстоянието до там е едва 10 км и се минава за има-няма 15 минути. Пистите и лифтовете там са доста повече, както и възможностите за настаняване, но пък предимно в по-големи и по-скъпи хотели.
И лете
През останалата част от годината Чепеларе и намиращите се около него живописни села в Родопите предлагат чудесни възможности за селски и екотуризъм. Имайте предвид, че в повечето случаи ще ви е нужна кола. В зависимост от това колко далеч ви се пътува, може да изберете някое от селцата Богутево, Хвойна, Зорница, Орехово и др., от които започват различни екопътеки. На 5 км от село Забърдо например се намира скалният феномен Чудните мостове. Между селата Забърдо и Орехово има хубав пешеходен маршрут.
Уникално за Чепеларе е, че в града се намира единственият в България Музей на ските. Експозицията се намира в сградата на читалище "Родопска искра" и е открит през 1998 г., когато голямата българска биатлонистка Екатерина Дафовска печели златния олимпийски медал от зимните игри в Нагано. В дъното на инициативата за откриване на такъв музей е именно олимпийската титла на Дафовска, която е родена и е започнала своето обучение в ски спорта в Чепеларе.
А идеята е на учителя Димитър Райчев, който е сред първите дарители и учредители на музея заедно с бивши и настоящи скиори, община Чепеларе и фабриката за ски в града. Експозицията проследява развитието на ските и ски спорта в града и страната - там можем да видим какви ски са карали нашите баби и дядовци, как изглеждат дървените ски, обувки и щеки от началото на ХХ век до наши дни, както и да минем покрай импровизираната стена на славата с някои от най-успешните ни състезатели по зимни спортове - Екатерина Дафовска, Борислав Киряков, Митко Хаджиев, Кръстана Стоева и др.
Интерес за туристите представлява и храмът "Свети Атанасий Велики", построен през 1834 г. само за 40 дни. Сред приятните места за отмора в града е и площад "Олимпийски". Ако пък попаднете в Чепеларе в края на юни, може да дочуете звуци от Фестивала за шлагерна и стара градска песен "Полъх от минали мечти". Той е единствен за региона на Родопите и целта му е да популяризира и съхрани традициите на българската шлагерна песен от 60-те, 70-те и 80-те години и старата градска песен от миналия век.
Малко история
Както повечето места у нас, и в района около Чепеларе са открити останки от древността - предмети и некрополи от неолита, могилни некрополи и др. През V-VI в. славяните основали тук селище, съществувало до XIV в., когато е унищожено от османските турци. Съвременното селище е основано в началото на XVIII в.
Любопитно е, че в Чепеларе се намира и Музеят на родопския карст (негов вдъхновител също е Димитър Райчев) - открит през 1980 г. и единствен по рода си не само у нас, но и на Балканите. Той е единственият музей на пещерите в Югоизточна Европа, помещава се на първия етаж на хотелска сграда в алпийски стил, неслучайно наречена "Пещерняк".
Музеят има богата експозиция от минерали, скъпоценни и полускъпоценни камъни, различни видове скали и пещерни образувания. В отдела по пещерна палеонтология са показани какви животни са обитавали пещерите, за което свидетелстват намерените кости на пещерни мечки в родопските пещери - например скелет на пещерна мечка, живяла преди 12-13 хил. години, или пък долната челюст на леопард. Сред изложените животни, които може да се видят, са още паяци, скакалци, рачета, стоножки, бръмбари. Един от най-интересните екземпляри е бръмбарът "Светломразец", който, ако излезе на светлина, умира.
В Музея на карста може да бъде проследено развитието на пещерното дело в България в зала, посветена на 80-годишнината му. В сбирката е включена уникална петромаксова лампа, принадлежала на Иван Буреш (1885-1980 г.), който пръв в България започва да проучва обитателите на пещерите и открива нови за науката видове. Сред най-старите експонати в музея са находки от Ягодинската пещера и са на повече от 6000 години.
Вкуснотии
В Чепеларе може да отседнете както в хотели, разположени по хълмовете на града и в центъра му, така и в по-малки и уютни къщи за гости, апартаментчета и др. В града има и много ресторанти, където можете да опитате от вкусната родопска кухня. Няма как да не споменем тамошните картофи и специалитетите с тях, като например пататника, които задължително трябва да се опитат. Сред легендарните родопски ястия са още смилянският боб, клинът, голеникът, телешкото с трахана и т.н.
И наоколо
На 25 км от Чепеларе е архитектурният резерват Широка лъка. Селото е популярно с красивите си възрожденски къщи, които отдалеч изглеждат като накацали птици по стръмните склонове. Близо до него е скалният феномен Главата - на около 100 метра от шосето по горския път за с. Кукувица. Името му идва от това, че скалата, погледната от източната ѝ страна, прилича на човешка глава. Висока е 7 метра, а широка - около 5 метра.
Приключение предлага и астрономическата обсерватория в Рожен - над едноименната местност, откъдето и произлиза името ѝ. Тя е най-голямата астрономическа обсерватория на Балканите, има шест телескопа и е отворена за посещения - както дневни, така и нощни. През самата местност Роженски ливади пък минават туристически маршрути до Пампорово, връх Перелик, Орфеевите скали, Смолянските езера и др.
