Quantcast
Четири истории на журналиста Светослав Иванов | СЕГА
facebook
twitter

Уикенд

Четири истории на журналиста Светослав Иванов

Репортерът разказва за раждането на дъщеричката му, съвпаднало и с първия епизод на "120 минути", за "ареста" му в Конго и за срещата с шефа на НАТО
3 274
 Снимки: Личен архив
Светослав Иванов в началото на октомврийско издание на предаването "120 минути"

Светослав Иванов е роден на 30 ноември 1983 г. в София. Завършва Софийския университет „Св. Климент Охридски“ със специалност журналистика. Специализирал е в ООН в Ню Йорк и Женева през 2012 г. През 2018 г. завършва специализирана програма по Negotiation Mastery (Майсторство в преговорите) в Harvard Business School.

Като журналист е отразявал повечето горещи точки в Близкия изток и Северна Африка в последното десетилетие, автор е на десетки документални филми и две книги - "Там, където загинаха дърветата" и "Чудовища и будители". В студиото на предаването „120 минути” по bTV той често среща зрителите със световноизвестни политици, интелектуалци и общественици. Коментарите, анализите и разговорите му живеят дълго в социалните мрежи след излъчването им в неделния ефир. И така вече 9 сезона.

Иванов е трикратно обявяван за „Репортер на годината” на медията, носител на приза „Робер Шуман” за телевизия на ЕК, носител на „Златно перо” за цялостен принос към журналистиката на СБЖ и на наградите „Димитър Цонев” и „Даниела Сеизова”.

 

1. Ражда се дете… и предаване

19 октомври 2013-а е най-щастливият ден в моя живот. Тогава, малко преди изгрев слънце Вяра роди нашата дъщеря Йоанна. Спомням си как стоях, облечен с медицинска престилка, пред стъклото и я гледах в малкото легло, а светът се будеше за новия ден. Дъщеря ни имаше много коса. И големи черни очи. Точно в 8.30 трябваше да отида в телевизията, за да участвам в „Тази събота”, където да обявим какво ще има в първото издание на новото предаване на bTV  – „120 минути”.

Това беше и първият ефир на Антон Хекимян като водещ на сутрешния блок, сега директор „Новини, актуални предавания и спорт“ в телевизията. Денят на дебютите. И на новия живот. Вълнувах се толкова много, че забравих да сваля медицинската престилка и калцуните, с които директно пристигнах в студиото, а Антон започна да ми се смее.

След това започнаха да валят поздравленията – десетки приятели и познати ми се обадиха по телефона, за миг не можех да се концентрирам върху предстоящото предаване. Толкова емоционално беше. Спомням си ясно, че 30 минути преди ефир рязко адреналинът ми се срина. Седях на стола и очите ми се затваряха. Тогава продуцентът Ралина Тропанкева, с която стартирахме "120 минути", усети накъде отиват нещата и започна да ме изпитва на таблицата за умножение. В минутите преди първото ми предаване смятах колко е 7 по 8, делях 36 на 6. Добре, че нямаше дроби.

Беше вълшебно и мина като сън. Никога няма да забравя този ден.

 

2. Честит рожден ден! Арестувани сте!

И тази история е свързана с един рожден ден. Но този път – моя. Беше 2011-а. Година по-рано с оператора Валентин Василев бяхме задържани при щурма на израелската армия срещу „Флотилията на свободата” на 50 морски мили от Ивицата Газа. Избухна международен скандал, загинаха 9 души. Паралелни разследвания се водеха от ООН, ЕС, Израел и Турция. Когато написах книгата си с пътеписи „Там, където загинаха дърветата”, от Скотланд Ярд поискаха официално от издателството превод на пътеписа „Кървавата нощ в Средиземно море”.

Изобщо, около мен вреше и кипеше, а шефовете на нюзрума тогава Люба Ризова и Виктория  Бехар застанаха плътно зад гърба ми, за което винаги ще им бъда благодарен. Условието беше – временно да се успокоя и да спра да се забърквам в подобни драми. Само че година по-късно с Вальо заминахме за Демократична Република Конго, за да отразим изборите, които бяха от особена важност за ЕС.

Действието се развива на 30 ноември 2011. Малко след рождения ден на bTV Новините и деня, в който станах на 28. С Вальо ни трябваха  кадри от Киншаса и инструктирахме местния ни шофьор да ни закара близо до реката. С нас беше и българският дипломат Димитър Япраков, чудесен приятел и голям професионалист!

Тримата тръгваме по тесен път и след двайсет минути се озоваваме в покрайнините на града. Шофьорът спира и Вальо вади камерата. Следва вик. Към нас се приближава човек с военна униформа, който носи картечница.

– Арестувани сте! – казва ни грубо.

– Защо? – питаме ние.

– Защото снимате гранична зона! Отсреща се намира Бразавил. Веднага елате с мен!

Води ни сред дърветата. Цветен гущер ни гледа от един камък. Митко казва, че е представител на европейската мисия наблюдатели.

– Не ме интересува – казва военният. – Отивате в ареста!

Пазарим се половин час. Накрая следва въпросът „Колко пари носите в себе си?” Бъркаме по джобовете си.

– 200 долара – казваме.

– Дайте ги и сте свободни!

Даваме ги.

– Искате ли да снимате границата – пита ни новият ни приятел, който така лошо ни ограби с картечница в ръка.

– Не, искаме да си ходим – казва Вальо.

Прибираме се. Почти бях забравил, че в този ден имам рожден ден. Какъв празник само! Приемам случая като почерпка за африканския Рамбо – и за моя рожден ден, и за рожденият ден на bTV Новините.

 

3. Бихте ли си направили селфи с Путин, господин Расмусен?

Беше през април 2014 г. Отношенията между Русия и НАТО бяха замръзнали за пореден път. Генералният секретар на Алианса трябваше да дойде на посещение в България и от екипа му приеха гостуване в „120 минути”, като част от програмата му. Четири дни преди интервюто в телевизията дойдоха представители на НСО и личната охрана на Расмусен. Още от първите им думи усетих, че не са особено добре настроени.

„Как така ще го каните в студиото?! Знаете ли, че само кортежът е 10 автомобила? - питаше ме представителят на НСО. - Вие ли ще поемете отговорност, че трябва да блокираме целия район около НДК заради вашето интервю?!”

В един момент се намеси и чужденецът: „Тук не е безопасно! Интервюто трябва да е в хотела”.

Съгласихме се. Но за една нощ фирмата, която правеше декорите, ни произведе умален модел на студиото на „120 минути” и той беше пренесен с камион до хотела, в който беше отседнал г-н Расмусен. Помня края на интервюто и въпроса „Бихте ли си направили селфи с г-н Путин”? Расмусен беше шокиран. След този отговор си направихме селфи и приключихме с разговора.

 

4. Меси… от Кабул

През февруари 2016-а една снимка обиколи света. Малкият Муртаза Ахмади, който разтопи милиони сърца, живееше в провинция Газни, в разкъсвания от неспирни войни Афганистан. Семейството му беше толкова бедно, че момчето си направи фланелка от найлоново пликчке с името на своя кумир - аржентинската футболна звезда Лионел Меси. Една случайна снимка, направена от фотограф на световна агенция, стигна до сърцата на милиони по света, включително и до аржентинския национал.

От пътуването си до Афганистан години по-рано бях създал контакт със собственика на телевизия, която първа даде възможност на жените да водят новини и да са репортери. Обадих се на Фазел и го помолих да намери малкото момче. Той го направи! И с бронирана кола го закара заедно с баща му до студиото на телевизията, за да се включи в предаването „120 минути”. Бащата и синът, за които целият свят говореше се включват от студиото на телевизия, която се намира само на метри от футболния стадион в Кабул, където в миналото талибаните извършваха публични екзекуции на полувремето на мачовете. 

Това беше първото и единствено интервю с тези хора. С Фазел решихме парите, които трябваше да преведем за услугите на неговата телевизия да ги дадем на семейството на малкия Муртаза. Изпратих ги по голяма международна компания за парични преводи. След месец получих обаждане от член на семейството на Муртаза – оказа се, че той и баща му са получили десетки заплахи за отвличане и в момента се намират в бежански лагер. На всичкото отгоре парите са били блокирани заради подозрение в тероризъм заради съвпадение на имената с някакъв терорист, който е бил в черен списък. Филм!

Писах писма до компанията, направила превода. Превеждахме интервюто. В крайна сметка – всичко имаше щастлив край. Проблемът беше разрешен. Муртаза се срещна със своя идол в Катар и целият отбор на „Барселона” изведе малкото момче като един от тях. Беше велик и емоционален момент!

    Още

    8 истории на тромбониста Вили Стоянов
    Русия поиска арест на главния редактор на "Инсайдър"

    01.10.2021

    3667
    Радина Червенова се завръща на екран, но в bTV

    27.08.2021

    9814