Диего Веласкес е считан за най-големия бароков художник на Испания, а творчеството му - за едно от най-големите явления в световното изкуство. Работите му се отличават не само с творческия диапазон, но и със смелостта и нововъведенията в художествените решения. Стилът му е фотореалистичен, което за времето си е революционна техника. Веласкес разработва свои методи за точно изобразяване на детайли и нюанси, включително специфично използване на светлината, цвета и формата. Заради това съвременниците му го наричали художник на истината.

Диего Родригес де Силва и Веласкес е роден на 6 юни 1599 г. в Севиля като първото дете на Хуан Родригес де Силва и Йеронима Веласкес - дребни благородници от андалуския град. Възпитан е в религиозен дух и получава добра начална подготовка в езиците и философията, защото намерението на родителите му е да продължи образованието си в хуманитарната област.

Едва 10-годишен обаче той проявява изключителна рисувателна дарба и е изпратен да учи при основоположника на Севилската школа Франсиско де Ерера. Предполага се, че от него той възприема техниката на рисуване с четки с дълъг косъм. Година по-късно, през 1611 г., става чирак на Франсиско Пачеко - друг известен севилски художник. Остава там цели 5 години, като изучава пропорцията и перспективата и следи отблизо литературния и артистичен живот на града. 

Талантът на младежа започва да блести все по-ярко и той още на 18 години си заслужава правото да го наричат маестро. Малко след това - на 23 април 1618 г., Диего се жени за Хуана Пачеко (1602-60), дъщеря на неговия учител, като от брака им се раждат две дъщери.

Веласкес започва да твори в родния град, като повечето му платна от този т.нар. Севилски период са в стил “бодегонес” - сцени от бита на народа, като главните герои са обикновени хора. От това време са картините “Закуска”, “Старица пържи яйца”, “Носачът на вода”. В подобен стил са и няколко картини на библейска тематика, като “Поклонение на влъхвите”, “Христос в дома на Марта и Мария”.

Велскес става все по-известен и популярен. През април 1622 г. той отива в столицата Мадрид с препоръчителни писма до Хуан де Фонсека, капелан на крал Филип IV. По настояване на Пачеко Веласкес рисува и занася там портрет на известния поет Луис де Гонгора. 

През декември 1622 г. умира Родриго де Вияндрандо, любимият придворен художник на краля, и Веласкес е извикан в Мадрид от Гаспар де Гузман Оливарес - всесилния министър, управляващ от името на малолетния Филип IV. Де Фонсека му дава 20 дуката за пътните разноски и му предоставя собствения си мадридски дом. Веласкес рисува портрет на Фонсека, който е изпратен в двора, след което му е възложена поръчка и за портрет на краля.

На 15 август 1623 г. Филип IV позира пред него. Портретът е завършен за един ден и вероятно е бил само скица, но кралят и Оливарес остават доволни. Оливарес нарежда на Веласкес да се премести в Мадрид, като му обещава, че друг художник няма да рисува Филип IV, а всички негови дотогавашни портрети ще бъдат иззети. На следващата година кралят му изпраща 300 дуката, за да премести семейството си в столицата.

Така през 1623 г. Веласкес се преселва в Мадрид и става придворен художник, като му се дава изключителното право да рисува Филип IV, членовете на кралското семейство, аристократите и придворните. 

Изключителен шанс е, че в двора художникът се запознава с платната на големите ренесансови майстори, които са в кралската колекция. Картините на Рафаело, Леонардо да Винчи, Тициан, както и на много фламандци спомагат за дооформянето на стила му. Не по-малко е влиянието на културната среда, в която попада, и най-вече срещата му и близките отношения с фламандеца Рубенс, който пристига през 1628 г. в Испания. Веласкес, който работи в ателието му, рисува под негово влияние прочутата си картина „Бакхус“.

По препоръка на Рубенс кралят изпраща в Италия придворния си художник и той 2 години обикаля Венеция, Рим и Неапол и събира впечатления. След завръщането си ги претворява в „Ковачницата на Вулкан“, започната още в Рим. Най-голямо постижение от този период е „Предаването на Бреда“, пресъздаващ предаването на ключовете на брабантския град на 5 юни 1625 г. от холандците на испанците.

В тези години Веласкес рисува и едни от най-хубавите си портрети – параден портрет на Филип, на граф Оливарес, на принц Балтазар, на велможи и цялата уродлива свита на дворцовите „туранес“ – шутове и джуджета. Във всички тях успява да предаде дълбочината на човешките характери, скрити зад маските на придворния етикет и лицемерие. Портретите му са изпипани до най-малкия детайл, белязани са с необичайна реалистичност и естественост на образите.

През пролетта на 1649 г. Веласкес пак заминава за Италия. Там рисува и някои нови картини, като портрета на любимия си ученик Хуан де Пареха, който има огромен успех, и академията на римските художници „Сан Лука“ избира Веласкес за свой член. Затова и папа Инокентий Х му поръчва портрет, превърнал се в една от най-знаменитите му творби.

След връщането му в Мадрид кралят го назначава за хофмаршал и му дава благороднически сан. На бял свят се появяват "Венера с огледалото“ (1651), шедьовърът „Менините“ (1656), „Тъкачките“, последвани от портрети на втората жена на Филип IV - кралица Мариана Австрийска, на инфантата Маргарита-Тереза и сестра ѝ Мария-Тереза (бъдещата жена на френския крал), както и "Меркурий и Аргус“ с митологически сюжет.

През пролетта на 1660 г., в качеството си на хофмаршал Веласкес, заминава за малък остров между Испания и Франция да подготви украсата за сватбата Мария-Тереза с Луи XIV. Приключва успешно, но малко след като се връща в Мадрид заболява и издъхва на 6 август.

До наши дни са оцелели около 120 картини на Веласкес, 50 от които са в мадридския музей Прадо. Стойността на неговото изкуство в развитието на световната живопис е безценно, а творческото му наследство е било източник на вдъхновение за френските майстори от XIX век.

ШЕДЬОВЪРЪТ

Счита се, че "Менините" (Las Meninas) е най-големият шедьовър на Веласкес. Сложната и загадъчна композиция поражда въпроси за реалността и илюзията, като я прави едно от най-анализираните произведения в живописта.

Изобразено е голямо помещение в кралския двор и представя няколко фигури, сякаш в снимка. Някои гледат към зрителя, а други взаимодействат помежду си. Младата инфанта Маргарита е заобиколена от придворните си дами, прислужници, охранител, две джуджета и куче. Зад тях Веласкес изобразява себе си, а в огледалото се виждат отразени образите на краля и кралицата. Изобразени са и две картини от кралската колекция - "Палас и Арханта" на Рубенс и "Сватбата на Арнолфини" на Ван Ейк. 

Тълкуванията на тази картина са толкова много именно заради сложната и загадъчна композиция. Тя като че ли придърпва самия зрител в своето пространство, изобразявайки не просто един свят и неговото отражение, а поставяйки въпроса за това кое е илюзия и кое реално и дали ние не се намираме единствено в отражението на един паралелен свят.