В Златната книга на българските откриватели и изобретатели са вписани 15 български открития, потвърдени от световната научна общност. Диплом №1 е на акад. Георги Наджаков - човекът, на когото дължим фотокопирните машини.
Неговата работа върху фотоелектретното състояние на веществата става основа и на много други нови технологии, като запаметяващите устройства, рентгеновите дозиметри, спътниковите снимки, безвакуумната телевизионна техника, лазерните технологии, фотоволтаичния ефект и производството на чисти силициеви кристали, използвани за слънчеви батерии.
Георги Наджаков е роден на 26 декември 1896 г. (нов стил - 7 януари 1897 г.) в Дупница. Баща му Стефан е фелдшер и през 1905 г. се премества с жена си Василка и трите им деца в София, за да търси по-добро препитание. В столицата Георги постъпва в Трета мъжка гимназия. Завършва я през 1915 г. с пълно отличие и получава дипломата си на тържество в Народния театър лично от министъра на просвещението Петър Пешев.
Приет е в Софийския университет, но малко след това България влиза в Първата световна война и Наджаков е мобилизиран в Школата за запасни офицери в Княжево. Там пак е първи по успех сред всички 4000 курсанти. Но отказва да стане кадрови офицер. Затова известно време обучава новобранци в Разград и Шумен, а после участва в сраженията на Добруджанския и Югозападния фронт.
След войната (1918 г.) се връща в университета. Като фронтовак му признават по един семестър за всяка година в армията. Така след само 2 г., като учи по записките на свои колежки, Наджаков се дипломира във Физико-математическия факултет.
Започва работа като стажант-учител по математика в Първа мъжка гимназия и едновременно се подготвя и си взима държавния изпит. През юни 1921 г. е назначен за асистент към катедрата по експериментална физика. "Професор Ал. Христов пожела да ме види. Представих му се скромно облечен с моя пребоядисан офицерски шинел. Може би на шега той ми каза: "Хвалят те старите асистенти. Ще те назнача, но като гледам какъв си фукара̀...", спомня си след години Наджаков.
По онова време ежегодно на държавни разноски се изпращат на специализация в чужбина млади преподаватели. Наджаков се насочва към фотоелектричния ефект (фотоелектрична проводимост) в диелектрици и естествената радиоактивност. Чете трудове на учени като Рьонтген, Йофе, Голдман, Ланжвен, Мария Кюри. Едновременно учи немски и английски (френски знае още от гимназията и университета). През 1925 г. му идва редът и той
заминава за Франция, финансиран с 5000 лв.
В Париж отива при проф. Пол Ланжвен, директор на Висшето училище по физика и химия, и го моли да го приеме в неговата лаборатория. "Казах му, че се интересувам и съм запознат с литературата по вътрешен фотоелектричен ефект при твърди тела", спомня си Наджаков.
Три дни по-късно Ланжвен му казва: "Вашата идея е интересна. По тази проблематика тук не се работи. Ще ви дам един ъгъл от моята лаборатория". Представя Наджаков на асистента си Рене Люка, който да му помага в началото. Предоставя му голяма маса и шкаф с материали и апаратура. "В София аз изобщо не бях виждал електрометър, а там, като отворих шкафа - над 20 електрометъра от няколко вида", разказва Наджаков.
В Париж той прави първите си значими експерименти върху фотоелектричната проводимост на изолационни материали (диелектрици), като кварцово стъкло, сяра и парафин. Запознава се с Фредерик Жолио-Кюри и Пиер Бикар. През зимния семестър слуша лекции в Колеж дьо Франс и Сорбоната, а през лятото работи по два часа дневно в лабораторията на Мария Кюри, директор на института "Радиум" към Сорбоната, където се запознава с електростатично-електрометричните методи за радиоактивни измервания.
Завръща се в България през 1926 г. и след няколко месеца печели конкурса за доцент в катедрата по опитна физика на Физико-математическия факултет на СУ. След още 5 г. става извънреден професор (март 1932 г.), а през 1937 г. оглавява Катедрата по опитна физика, вече като редовен професор.
Наджаков продължава и с опитите си и на 21 юни 1937 г. прави откритието, което ще промени съвременния свят. Той доказва, че когато са в електрическо поле и едновременно бъдат осветени, някои диелектрици се поляризират за постоянно в осветените участъци. Такива диелектрици Наджаков нарича фотоелектрети.
Откритието му е обявено на 22 юни 1937 г. във Френската академия на науките от самия Пол Ланжвен. След седмица е публикувано и в списанието на Френската академия.
16 месеца след откритието на Наджаков, в хотел "Астория" в Ню Йорк, физикът и служител в патентно бюро Честър Карлсън провежда опит. Работата му изисквала всеки ден да прави копия на купища документи и той решил да си я улесни. Затова експериментирал с откритието на българина, за което е прочел. И успява да получи постоянно изображение, като смесва прах от миниум и сяра (първообраз на тонера в ксерокопирните машини) и го разстила върху намазана със сяра плочка. Така получава първото фотокопие в света - надписа "10-22-38 Астория” (22 октомври 1938 г., “Астория”). Това е и
рожденият ден на фотокопирната технология,
използвана в съвременните копирни машини. През 50-те години на ХХ век в света нараства интересът към фотоелектретното състояние. Приносът на Наджаков е признат от водещи учени в САЩ, СССР, Япония, Индия, Бразилия и други страни, в които се развиват научни школи. Така се откриват нови фотоелектретни явления. И българското откритие става основа на много нови технологии, включително и космически.
Самият Наджаков обаче не бърза да го патентова тук. Казва: “Изчаквах да видя какво приложение ще намери. Фотоелектретното състояние на веществата открих в София през 1937 г. Разполагах с примитивна апаратура, но имах собствена идея. А това е най-важното. Защото може да имаш най-скъпи уреди, най-модерна апаратура, но нямаш ли собствена идея, откритие няма да направиш”.
Едва на 12 март 1981 г. откритието е вписано в Държавния регистър на откритията и изобретенията, и то под №1.
Наджаков продължава и научната си кариера. Публикувал е над 60 научни труда. Освен това разширява и модернизира учебните програми в някои от факултетите на Софийския университет.
Основава през 1947 г. Физическия институт към БАН и дълги години го оглавява, като същевременно ръководи и секцията за научна апаратура и специални проблеми на института. През 1945 г. е избран за академик в БАН, след което 4 г. е ректор на СУ. Основател и участник е в Пъгуошкото движение на учените за мир през 1958 г. После става почетен председател на Световния съвет за мир, награден е със златния медал на мира “Фредерик Жолио-Кюри” през 1967 г.
Акад. Наджаков има световен престиж и е удостоен с множество държавни и международни награди. От 1940 г. е член-кореспондент на академията на науките в Гьотинген (Гер), а от от 1958 г. е редовен чуждестранен член на тази на СССР. Бил е подпредседател на Комитета за мирно използване на атомната енергия (1956 - 1969) и пълномощен представител на България в Обединения институт за ядрени изследвания в Дубна (СССР). През 1965 г. е избран за член на Американската асоциация за напредък на науката. Приет е за член и на Международната биографична асоциация в Кеймбридж.
Ученият има брак с Вера Постомпирова - първата жена асистент по физика в СУ (1928 г.). Имат две деца, едното от които е акад. Емил Наджаков, който работи много успешно в областта на ядрената физика.
Академик Георги Наджаков умира на 24 февруари 1981 г. на 84-годишна възраст. С указ на Държавния съвет на НР България от 1982 г. Институтът по физика на твърдото тяло при БАН е наречен на негово име.
