Медия без
политическа реклама

Глобалното затопляне измести границата между Швейцария и Италия

Хижа става причина за спор между двете страни

Pixabay

Tопящ се ледник в Алпите, който измести границата между Швейцария и Италия, провокира спор за местоположението на италианска планинска хижа. Границата между двете страни минава по протежение на точката, в която стопилата се вода се стича от двете страни на планината към едната или другата страна.

Топенето на ледника Теодул обаче мести гранична линия към хижата "Гуиде дел Червино", която се намира до 3480-метровия връх Теста Гриджия, и постепенно се спуска под сградата. Това кара много туристи да си зададат един екзистенциален въпрос, докато пият чаша топъл чай: къде точно се намират - в Швейцария или в Италия? Отговорът обаче е предмет на дипломатически преговори, започнали през 2018 г. и завършили едва през миналата година с компромис, като 

 

подробностите засега остават в тайна.

 

Хижата е построена през 1984 г. върху скалиста издатина. Тогава няма съмнение, че всичките 40 легла и дълги дървени маси на ресторанта са изцяло на италианска територия. Към днешна дата обаче нещата стоят по различен начин. Повечето от леглата и ресторанта технически се намират в Южна Швейцария. Въпросът къде се намира "Гуиде дел Червино" е важен, защото районът, който разчита на туризма, се намира на върха на един от най-големите ски курорти в света. Освен това на няколко метра от хижата кипи ново строителство, включително станция на кабинков лифт.

До споразумение по дебата се стига във Флоренция през ноември 2021 г. Резултатът от преговорите обаче ще бъде разкрит едва след като документът бъде подпечатан от швейцарското правителство. Това няма да се случи преди 2023 г.

"Съгласихме се да разделим разликата", казва за агенция "Франс прес" Ален Вихт, главен граничен служител в швейцарската национална картографска агенция "Суистопо". Работата му изисква да наблюдава всичките 7000 гранични маркера по протежение на 1935-километровата граница на Швейцария с Австрия, Франция, Германия, Италия и Лихтенщайн. Вихт присъства на преговорите, където и двете страни правят отстъпки, за да намерят решение на спора.

"Дори и нито една от страните да не излезе победител, поне никой няма да загуби", свива рамене той.

Там, където италианско-швейцарската граница пресича алпийските ледници, границата следва вододелната линия. Но между 1973 и 2010 г. ледникът Теодул губи почти една четвърт от масата си, което принуждава двете съседки

 

да преначертаят около 100-метров участък

 

от границата си. Вихт казва, че подобни корекции са често срещани в планинските курорти и обикновено се уреждат чрез сравняване на показанията на геодезисти от граничните страни, без да се намесват политици.

"Ние спорим за територия, която не струва много", казва той. Но добавя, че това е "единственото място, на което внезапно имахме замесена сграда", което пък придава на терена икономическа стойност. Италианските колеги на Вихт отказват коментар "поради сложната международна обстановка".

Жан-Филип Амщайн, бивш шеф на "Суистопо", казва, че такива спорове обикновено се разрешават чрез размяна на парцели земя с еквивалентна площ и стойност. В този случай обаче "Швейцария не се интересува от това да получи парче ледник, а пък италианците от своя страна не са в състояние да компенсират загубата на швейцарска повърхност". Така че спорът навлязъл в задънена улица.

Докато резултатът от преговорите между двете страни се пази в дълбока тайна от местните и туристите, на управителя на хижата - 51-годишния Лучио Труко, е казано, че тя ще остане на италианска земя. "Хижата остава в Италия, защото ние винаги сме били италианци", казва той.

 

"Менюто е италианско, виното е италианско и данъците са италиански",

 

заявява гордо Труко.

Заради проточилите се в продължение на години преговори между Италия и Швейцария строителството на новите съоръжения около хижата е спряно, докато не се стигне до споразумение, защото селата от двете страни на границата не успяват да издадат разрешително за строеж.

Следователно работите няма да бъдат завършени навреме за планираното откриване на новия кабинков лифт до италианската страна на връх Клайн Матерхорн в края на 2023 г. Засега заснежените склонове са достъпни за скиорите само от ски курорта Цермат в района на Висп, в немскоговорящата част на кантона Вале в Швейцария.

Докато някои планински курорти, които се намират на средна надморска височина, са принудени да закрият ски сезона поради глобалното затопляне, курортистите могат да карат ски през цялото лято по склоновете на северозападния италиански курорт Червиния и швейцарския Цермат дори ако подобни дейности допринасят за отдръпването на ледника.

"Ето защо е необходимо да подобрим района тук, защото той със сигурност ще бъде последният, който ще изчезне", казва Труко. Засега на картите на "Суистопо" плътната розова линия на швейцарската граница остава прекъсната, докато минава през хижата.

Проблемът с местонахождението на хижата обаче засяга и проблема с глобалното затопляне. След зима с малко сняг Алпите бяха засегнати от две ранни горещи вълни през юни и юли. По време на последната вълна нивото на замръзване беше установено на надморска височина от 5184 м в Швейцария - по-високо от върха на Монблан, докато обикновено е между 3000 и 3500 м през лятото. Докато топенето на ледниците поради изменението на климата е глобална заплаха,

 

тези в Алпите са особено уязвими

 

поради по-малкия си размер и факта, че са по-тънки.

На 3 юли италианският ледник Мармолада - най-високата точка в Доломитите и един от най-популярните туристически маршрути в Италия, се срути на един от върховете на планината: 3309-метровия Пунта Рока. Изключително високите температури от последните седмици ускориха топенето на зоната на вечната замръзналост (пермафрост), която е "циментът", укрепващ планината. Най-малко два въжени екипа от алпинисти са били на ледника по време на срутването, което уби 11 души.

В специален доклад, публикуван през 2019 г. от Междуправителствения панел на ООН по изменение на климата, пише, че алпийските ледници ще са загубили повече от 80% от сегашната си маса до 2100 г. и че много от тях вече са обречени да изчезнат независимо от мерките, които може да бъдат предприети за ограничаване на емисиите на парниковите газове.

Още по темата