Quantcast
Хърватия като алтернатива на гръцкото море | СЕГА
facebook
twitter

Уикенд

Хърватия като алтернатива на гръцкото море

Най-близък е Кварнерският залив, който си има всичко - острови, исторически забележителности, кристално чиста вода, нормални цени
2 347
 croatia.hr
Вела Плажа на о-в Крък

Ако не ви се реди на дълги опашки на гръцката граница, мерките срещу COVID-19 в южната съседка ви се струват твърде сурови или просто търсите алтернатива, такива има - Хърватия, Албания. При това на разумни цени и също близо до България (макар и не като Гърция). Специално Хърватия не е толкова популярна дестинация за българските отпускари, за разлика от германци, словенци, поляци и унгарци, да речем. Но и това е плюс, особено за тези, за които идва прекалено фактът, че нашата реч се лее, където и да се обърнеш в Гърция през летните месеци.

Най-практичният начин за достигане до Адриатическото крайбрежие е с автомобил. Пътят обаче е доста дълъг. Сумарно е най-малко 10-11 часа чист път, а ако отивате надолу - към Сплит и Дубровник, ще са ви нужни още поне 3-4 часа. При това без чакането на границата, което понякога е като рулетка - но за това след малко. Затова е препоръчителна една междинна нощувка. В Загреб, да речем - това би дало възможност и за разглеждане на прекрасната хърватска столица с нейните забележителности, паркове и уютно спокойствие.

Що се отнася до границите - хубаво е да се следи кога са пиковите моменти за преминаване на гастарбайтерите от Западна Европа към Турция и обратно. Защото има риск човек да си отвиси в морето от автомобили поне 3-4 часа на граница. А по маршрута има две - сръбско-българската и сръбско-хърватската, която също не е пощадена от пътуващите към Турция. Нормално обаче не се чака почти никога повече от половин час по пунктовете. Проблемът с рестрикциите срещу COVID-19 също не е сериозна пречка. Към момента сръбските власти нямат никакви изисквания към български граждани. На влизане в Хърватия пък се иска обичайното - сертификат за ваксинация, негативен PCR тест или документ, че си преболедувал в последните 6 месеца. Децата до 12-годишна възраст влизат без ограничения.

Самият път е в идеално състояние... След ГКПП Калотина обаче. В момента от там до София се изгражда автомагистрала "Европа". Една отсечка от нея (16 км - между Сливница и Драгоман) е пусната вече в експлоатация. Но от Драгоман до границата движението се отбива по тесен третокласен път и това често предизвиква големи тапи в пикови дни или часове. Ако не възникнат пречки при строителството, този лот от 14,5 км трябва да е готов до лятото на 2022 г. След това ще се чака и приключването на лота от Сливница - София, но там в момента пътят е четирилентов, което предполага по-нормално преминаване до цялостното завършване на АМ "Европа", която трябва да е и лицето на България при влизане в страната ни. За съжаление, то в момента не е никак приветливо.

За разлика от нас, сърбите вече приключиха успешно най-тежкия участък и вече имат магистрала от Цариброд (те още си го водят Димитровград) до Ниш, която се свърза с вече съществуващата до Белград. Пътната такса от влизането в Сърбия до столицата им е 1310 динара (около 22 лв.) за леки автомобили. На тези, които им се струва доста, има вариант да спестят част от сумата и да пътуват от Цариброд до Ниш по стария път. След това от Белград до хърватската граница се плащат още 420 динара (около 7 лв.). Доста по-солени са таксите по хърватските магистрали. От влизането до Загреб е 128 куни (около 34 лв.). След това до най-близкия по-голям град на адриатическото крайбрежие - Риека, стойността е между 60 и 70 куни (между 16 и 18 лв.), в зависимост от кой пункт се включвате или слизате. Въпросната северна част на крайбрежието, заливът Кварнер, е и

 

крайна цел за тези, които са се отправили към островите 

 

Крък, Црес, Паг и Раб. До тях се стига с фериботи. Единствено до Крък е достъпен по шосеен път. Минава се по панорамния Кръкски мост (1430 метра), открит през 1980 г. За преминаването по него също се иска такса, но поне през тази година е безплатно заради извършващите се ремонти. Пътуващите за Црес и Раб също трябва да преминат през моста и целия Крък, за да стигнат до ферибот.

Две неща правят веднага впечатления по тези острови, а и по крайбрежието като цяло - чистата като сълза вода и липсата на пясък почти навсякъде. Вместо това плажовете са със ситни камъчета. Във водата камъните стават вече по-големи. За безпроблемно летуване е препоръчително използването на обувки за плуване. В градчетата по островите нерядко има бетонирани плажове, като във водата се влиза по стълбички като в басейн. Но това по никакъв начин не смущава туристите, а и местните, които спокойно разполагат хавлиите си върху бетона. Разбира се, тръгналите на море в Хърватия обикновено са с нагласа, че все пак ще са на плаж. Затова и предпочитат традиционните крайбрежни ивици. Те са сравнително малки като площ, но пък са многобройни и изборът е голям. Най-популярни са Райският плаж на о. Раб и Вела Плажа на Крък. Понякога предизвикателство е да се закрепят чадърите между камъчетата. Затова алтернативите са плажни палатки или пък чадъри с тежести, които се отдават за по около 25 куни (малко над 6 лв.) на ден. Веднъж свикнали с по-особения бряг, туристите се отдават на пълното удоволствие от лазурната вода и слънцето.

Като стана въпрос за цени -

 

заведенията и услугите по хърватските курорти не са по-скъпи от гръцките

 

Което обяснява и наплива от германски туристи - за тях тук е изключително изгодно. С изключение на Дубровник, който си е чиста форма касичка, пълнена от гостите на приказния град. По островите си има големи супермаркети (на Крък например има поне 4 такива), което дава още една по-евтина алтернатива за осигуряване на храна.

Като цяло кухнята е смесица от средиземноморска (пица, паста) и традиционната вкусна местна скара плюс чудесни сирена и кашкавали. Любителите на вина могат да опитат продукциите на различни хърватски изби. Дори има обособен винен туризъм, улеснен с табели по пътищата. А почитателите на бирата също могат да намерят нещо интересно - на остров Крък едно от заведенията (King`s caffe на яхтеното пристанище в Малинска) си има собствена пивоварна, която предлага наливна бира за консумация само на място. Резонно, напливът към този бар е голям.

Разбира се, по време на почивката е просто задължително да се предвиди и разглеждане на местните исторически забележителности. Както е известно, Дубровник е една отделна вселена, но и

 

Кварнер има какво да предложи

 

Още повече, че в миналото тук са минавали основните пътища на корабите в Адриатика.

Според легендата на остров Црес бягат Язон и аргонавтите, след като са откраднали златното руно. Тогава районът е бил известен като Абсиртиди, наречен на Абсирт, брат на Медея, когото тя убива. След това хвърля трупа му в морето, като два от крайниците му се превръщат в островите Црес и Лошин. На Црес непременно трябва да се посети центърът за диви животни "Капут Инсула" (с голяма популация на белоглави лешояди) в Бели, който се радва на голям интерес, а и селцето Валун, което е забранено за автомобили.

Крък - шестхилядният основен град на едноименния остров, пък има чудесна стара част, в която има катедрала от XII век. Нейната камбанария е и като символ на градчето. Край близкия Башка пък е селцето Юрандвор, в чиято църква "Света Лучия" има копие от прочутата Башчанска плоча. Това е най-старият открит до момента надпис на хърватския вариант на старославянски език, написан на глаголица. Датира от XI век и се състои от 13 реда (107 думи). Оригиналът се пази в Академията на науките и изкуствата в Загреб. Самото съдържание описва дарената от крал Звонимир земя на местното бенедиктинско абатство.

Центърът на Кварнерския залив - град Риека, е и основното пристанище на Хърватия. Избран за Европейска столица на културата за 2020 г., 130-хилядният град изобилства от музеи и забележителни сгради като Губернаторския дворец, двореца "Комуна", Ядранския дворец, двореца "Модело", Хърватския национален театър "Иван Зайц". Построената през 1638 г. църква "Свети Вит" с нейната наклонена камбанария също е непременна спирка. В центъра на старата част на Риека е пешеходната зона "Корзо" със старата часовникова кула в нейния център. Интересен е дори домът на местната футболна гордост "Риека" - стадион "Кантрида", с извисяваща се скала от единия край. Над града пък се издига средновековната крепост "Търсат" на едноименния хълм с няколко църкви. Оттам се разкрива прекрасна гледка към целия Кварнерски залив. Гледка, която просто задължава да се завърнеш там.

Ключови думи:

туризъм, Хърватия

Още

US визите за Хърватия падат от 1 ноември, но за България те остават

25.10.2021

1782
Светиите и зехтините на остров Брач
10% от хотелите у нас затворили заради коронавируса