Quantcast
Искат ли китайците три деца? Сложно е! | СЕГА
facebook
twitter

Уикенд

Искат ли китайците три деца? Сложно е!

Предишната либерализация отпреди само 5 години не доведе до желаните резултати, тази също не среща горещ ентусиазъм
900
 ЕПА/БГНЕС
В Китай не бързат да изпълнят новата повеля за повече деца.

Тези дни в китайските социални мрежи се обсъжда основно една тема - новата държавна политика, позволяваща 3 деца на семейство. Въпреки че бе обявена неочаквано, тя е донякъде логична следваща стъпка от ред мерки, целящи да разхлабят контрола върху раждаемостта. Тя заменя регулацията от 2016 г., позволяваща 2 деца, която пък замени прословутия Закон за едно дете, въведен през 1980 г. Той на свой ред е наследство от различни кампании от 50-те години, целящи да мотивират населението да сключва брак по-късно, а семействата да имат по-малко деца.

Законът се либерализира за първи път през 1984 г. - на някои двойки се разрешава да имат 2 деца - например на тези, в които и двамата родители са единствени деца, на семейства в аграрни райони, за етническите малцинства, при болест на първото дете и други специфични обстоятелства. През десетилетията след това има значителни регионални вариации в нивото на строгост, с която се спазва законът.

Ограниченията не се отразяваха еднакво на всички поради естеството на санкциите - те засягаха достъпа до държавна работа и държавно образование на децата (особено за второто), включваха и глоби, изчислени на база конкретни доходи на семейството. Това обаче

 

има значение най-вече за градското население

 

и основно средната класа. За тези в бедните, най-често аграрни части на страната, санкциите не са приложими - там достъпът до държавна работа или образование е поначало ограничен. За тези със самостоятелен бизнес и за най-заможните пък санкциите не са страшни - някои плащат глобите, а други използват вратички в закона - типична такава е раждането на второто и следващите деца извън Китай.

След като новата държавна политика бе обявена, моя приятелка, майка на 4 деца, публикува статус в WeChat, че отдавна е преизпълнила плана. Поисках да ми припомни каква е била мотивацията ѝ да роди толкова деца. Първо ми каза, че е искала да има точно 4, че да ги кръсти на посоките (в последователност изток, юг, запад, север – както се изброяват на китайски). Втората причина е, че съпругът ѝ има успешен бизнес с няколкостотин подчинени и съответните финансови възможности. Децата ѝ са родени в Шанхай, Хонконг, Лос Анджелис и Торонто (което следва и посоките). Така се спазва държавната политика, а за родените извън Китай деца остава опцията частно училище, което за тяхното и други съпоставими семейства не е проблем.

По време на локдауна през 2020 г. в социалните мрежи се споделяше лозунгът “Докато сте затворени вкъщи, дайте своя принос към родината". Това напомняне изглежда не беше достатъчно - в пандемията

 

раждаемостта в Китай отбеляза спад,

 

както впрочем браковете и разводите, но така беше и почти навсякъде по света.

След края на най-сериозните противоепидемични мерки се наблюдаваше скок на подадени заявления за развод, но този ефект не продължи дълго. В началото на годината помогна и новият закон, който въведе изискване за 30-дневен период на “охлаждане” след първоначално подаване на заявление за развод по взаимно съгласие, по време на който процесът може да бъде стопиран еднолично. Това създава известни трудности и вероятно се отразява на броя на разводите в последните месеци. Всъщност разделите по взаимно съгласие са възможни в Китай едва от 2003 г. – въвеждането им води до бум от 1.3 млн. разтрогнати бракове. В следващите години броят им непрекъснато расте и достигна рекордните 4.5 млн. през 2018 г. През 2019 г. намалява, но минимално – до 4.15 млн.

Преди няколко седмици бяха публикувани и резултатите от миналогодишното преброяване, според което 12 млн. деца са били родени през 2020 г., което е най-ниският брой от 60-те години насам. За сравнение - през 2016 г. са се родили 18 млн. Населението е с

 

най-малък ръст от 50-те години насам

 

и достига 1.41 млрд., а раждаемостта от 1.3 деца на жена е съпоставима с тази в много държави със застаряващи общества и демографски проблеми. Застаряването на населението и оптимизирането на демографските ресурси са споменати като причини за въвеждането на новата политика. Също така бе обявено и че пенсионната възраст ще бъде повишена.

Последвалите дискусии в социалните мрежи илюстрират сложна ситуация, в която фактори са държавната инициатива, традиционната китайска култура и реалността, в която живеят хората в модерен Китай.

Борбата със застаряването на населението изглежда не е нещо, което ще мобилизира и ентусиазира китайските семейства да планират повече деца. След

 

няколко поколения от „малки императори“,

 

както понякога наричат единствените деца в семейството, фокусът за мнозина в Китай е към качеството на живот и кариерното развитие, което може да се окаже несъвместимо с отглеждането на повече от едно дете, особено в условията на скъпи, динамични градове като Шанхай и Пекин. Това е отразено в много от коментарите в интернет - че без екстензивни мерки със значими финансови измерения и гаранции срещу дискриминация на работното място, идеята за три или дори две деца не е привлекателна.

В началото на 2021 г. бе обявено, че Китай се е справил с бедността, т.е. че вече и най-бедното население не се тревожи за „храна и облекло“. Все така обаче различията между стандарта на живот в големите крайбрежни градове и по-малките населени места във вътрешността на страната са огромни. Това е предполагаемата причина новата политика да е все пак политика на ограничение, а не на пълна отмяна на контрола върху раждаемостта. Защото ако повечето градски, високообразовани и работещи жители не биха се замислили сериозно за три деца, в аграрните, по-традиционни региони

 

някои семейства не биха се спрели на три

 

На тези региони се приписва народна сентенция „едно дете повече - (само) още един чифт клечки за хранене“.

Бързо запитване сред китайските ми приятели не даде индикации, че най-засегнатите от новата политика, или тези с две деца, са приятно изненадани от неочакваната възможност за още едно „законно“ дете. Нито едно от семействата с две деца, които познавам, не планира повече. Но пък получих интересен отговор от приятел: „Вече имам три деца, само че жена ми не знае“.

Шанхайска архитектка ми споменава и друг интересен фактор - в страната се смята, че китайките имат „по-слаб организъм от западните жени“ и съответно "не могат“ да раждат много деца.

Това убеждение е добре илюстрирано от традиционната китайска практика yuezi. Тя се състои в множество ограничения за майката в месеца след раждането - забранени са ѝ студена храна, къпане, излизане навън, четене, използване на климатик и компютър, гледане на телевизия. Практиката се спазва от изненадващ брой майки дори в градовете, макар че някои от тях все пак я модифицират, за да стане по-поносима. Но е факт, че дори това е елемент от решението за раждане на дете в Китай.

Тези са само част от многото релевантни социални, културни, политически, практически и демографски фактори към момента в Китай.

Поне един известен представител на шоубизнеса вероятно съжалява, че тази политика не бе въведена преди години -  през 2014 г. режисьорът на филми като "Летящи кинжали" и "Герой" - Джанг Имоу, беше глобен с $1.2 млн., защото има три деца – тогава това беше с две повече от позволеното.

Успехът на новата политика в момента е под въпрос – предишната либерализация отпреди само 5 г. не доведе до желаните резултати. При обявяването на инициативата се споменава, че ще бъдат въведени и допълнителни поддържащи я промени, но за момента няма конкретна информация какви точно. Остава да видим как и дали Китай ще успее да разреши проблем, актуален за много държави.

Ключови думи:

Китай

Още

САЩ, Великобритания и Австралия с пакт за сигурност срещу Китай

16.09.2021

516
Китай няма да види китайските супергерои на Marvel

12.09.2021

312
Китай забрани показването на „женчовци“ по телевизията

03.09.2021

4063