Quantcast
Иван Денкоглу - благодетел роду нашему | СЕГА
facebook
twitter

Уикенд

Иван Денкоглу - благодетел роду нашему

Големият възрожденец влага огромни средства и енергия за образователното дело в България
2 224
Портрет на Иван Денкоглу нарисуван от Станислав Доспевски (1869 г.).

Името на Иван Николаевич Денкоглу носят централна столична улица, пресичаща бул. "Витоша", и най-старото светско училище в София - намиращото се съвсем наблизо 127-о СУ, което е вече на 182 г. Но историята и делото на този родолюбец, голям дарител и покровител на просветното дело в България, незаслужено тънат в забрава.

Иван Ненов Денков е роден на 30 ноември 1781 г. в софийското село Балша в семейството на бедния шивач Нено Денков и съпругата му Мария. Малко по-късно семейството се премества в София, но шивашката работа на бащата не потръгва и малкият Иван трябва да работи като слуга в хан в махалата „Капана“ (около днешната Съдебна палата). Скоро Нено умира, а болнавата майка не може да изхранва себе си и сина си и решава да прати момчето при далечен роднина, който е калугер в Търновския край.

Мария Денкова с мъка е спестила 14 турски лири и ги дава на сина си. Години по-късно довереникът на Денкоглу - Сава Филаретов, описва раздялата между майка и син: „Сине, рожбо моя! Ти нямаш баща да се грижи за тебе. Аз съм болна и скоро ще умра. Ние нямаме никакъв имот. Само тия 14 сребърни парици ти давам като единствено наследство от твоите родители.“

Бедният юноша, който е надарен с остър ум и практически усет, не се застоява дълго при роднината. Заминава за Русия с гръцки търговци, които се установяват в гръцката колония в Нежин, Харковски край. Този град е близо до три граници - татарски Крим, Полша и Русия - и търговията върви отлично. Екатерина Велика е разширила правата на търговците и те дори имат свой собствен съд, а нежински гърци могат да пътуват свободно без паспорти из Руската империя и да внасят стоки без мито.

Вече преименувал се на Иван Николаевич Денкоглу, българският младеж бързо научава гръцки и руски език. Първоначално работи за гръцките си покровители, постепенно те му поверяват някои продажби, а след това и сделки на едро. Спечелил доверието им, той постепенно започва да се замогва и им става съдружник в някои търговски операции. След което започва да върти самостоятелна търговия с кожи и други стоки от турската империя - платове, пастърма, сирене в тулум, масло, жито, вълна, аби, шаяци и коприна.

Записва се като равноправен член на гръцкото братство, за да се възползва от търговските привилегии. Към края на 20-те години на XIX век Денкоглу се мести в Москва, където пристига като солиден търговец със значителен капитал (около 100 000 златни  рубли). Започва банкови операции и търговия със скъпите и любими на руската аристокрация сибирски кожи - от див самур, норки, сребриста и полярна лисица, белки, хермелин, сибирски пор и др. Впрочем, такава скъпа сибирска кожа той подарява на съпругата на Филаретов - Йорданка, която благодарение на този подарък е първата жена в София, към която се обръщат с „госпожа“. Мнозина софиянци тогава дори мислят това обръщение за собственото ѝ име.

До края на живота си Денкоглу само разширява бизнеса си - търгува с контрагенти в Берлин, Лайпциг, Прага, Виена, Будапеща. Поддържа отлични връзки с големите български търговци в Одеса Николай и Стефан Тошкови, както и с Николай и Константин Палаузови.

Иван Николаевич, който няма образование, отлично осъзнава ролята на училището и учението и насочва огромна част от силите и средствата си за подпомагане на образователната система в родината. В Москва се сближава с най-влиятелните руски учени славянофили и с българи, учещи в Русия. Сприятелява се и с Васил Априлов, поддържа връзки с Венелин, Погодин, Аксаков, Георги Раковски, Найден Геров.

30-те и 40-те години на XIX век са белязани с борбата за новобългарска (светска) просвета. Важен етап от нея е въвеждането на т.нар. взаимоучителна метода. Първото такова училище е открито в Габрово през 1835 г. от Априлов с финансовата подкрепа и на Денкоглу. 

А още през 1834 г. търговецът основава фонд от 15 000 златни рубли към Московския университет с изричното желание лихвите от него да поддържат обучението на един български студент годишно. Единственото условие е стипендиантите да се завърнат после в родината, за да са полезни на своя народ. Така с неговата стипендия учи Никола Михайловски, създател на прочутата еленска даскалоливница и баща на Стоян Михайловски. Вторият стипендиант на Денкоглу е прототипът на Тургеневия Инсаров от романа „В навечерието“ – свищовецът Николай Катранов.

По тази линия е и сближаването на Денкоглу с Филаретов. Последният следва философия в Московския университет, става негов довереник и по негово желание е първият учител в основаното от Денкоглу софийско девическо училище, за което търговецът дарява 30 000 златни рубли. То е издигнато в двора на църквата "Св.Неделя", а откриването му е през 1858 г. с тържествен водосвет в присъствието на софийския управител Хасан Тахсен паша, военните Сюлейман паша и Осман паша и австрийския консул в София Замеро. За съжаление, сградата изгаря напълно при големия пожар в София по време на освобождението на града през зимата на 1877-1878 г.

Освен това Денкоглу открива влог от 10 000 златни рубли в петербургска банка „за вечни времена за училищата в София“. След голямото земетресение в София пък изпраща 4000 златни рубли - да се купи брашно и да се раздаде на пострадалите. Към края на живота си основава фонд (10 000 рубли) за обучение на българчета в одеския Ришельовски лицей. Увеличава и фонда за Московския университет с още 1500 рубли.

Денкоглу снабдява българските училища с книги, учебници и учебни пособия. Създадената от него библиотека към софийското училище например по-късно служи за основа на Народната библиотека в София.

В знак на благодарност за делото на Юрий Венелин към българския народ след смъртта на руския българист (1839 г.) Денкоглу отпуска средства за поставянето на негов паметник на гроба и за издаване на първия том от съчиненията му - „Критически изследвания за историята на българите“.

В завещанието си пък определя над 5000 рубли за църквите в София, както и 2000 рубли, за да бъдат откупени от затвора осъдени за дългове бедни софиянци.

Живял през целия си съзнателен живот в чужбина, Денкоглу успява да се завърне в родината едва през 1857 г. Той е придружен от Филаретов и остава в България 2 седмици. Но не престава да се интересува и да следи културния напредък на София, а Филаретов често му пише за обстановката в страната и за нейното икономическо и културно развитие.

Иван Николаевич Денкоглу умира от инсулт на 13 май в Москва на 80-годишна възраст и е погребан в Пятницкото гробище. Големият родолюбец има огромно значение за българското Възраждане, а едно от най-точните определения дава Георги Раковски, който го нарича „благодетел роду нашему“, чието име „не само у настояще время заслужава дълбока признателност от страна на всекиго благовъзпитанного българина, но у веки веков, догде съществува българский народ…“

Още

Образованието няма да препуска от Черноризец Храбър до Бокачо
Синдикатите настояват тестовете на децата да се правят от родителите

07.11.2021

Обновена

1303
Учениците от I до IV клас може да носят маски само в междучасията

04.09.2021

2293