Quantcast
Изабела Манолова улавя мигове от задкулисието на изкуството | СЕГА
facebook
twitter

Уикенд

Изабела Манолова улавя мигове от задкулисието на изкуството

Младата авторка влага позитивен смисъл в израза - не гнездо на интриги, а място за размисъл и градеж
321
Освен този кадър Изабела Манолова има още към 30 000 с Иван Юруков...

Има творци, които цял живот се надяват работите им да влязат в музея, но това така и не им се случва. Други, като поливалентния млад артист Изабела Манолова, го постигат много рано.

Преди няколко години, докато Изи снима фотосесия за спектакъла „Козият рог“ на Ловешкия драматичен театър с Филип Аврамов в главната роля, директорката на Регионалния исторически музей харесва един от кадрите и го пожелава за представителната колекция във витрините. На него две от актрисите са увековечени на средновековната крепост в историческия резерват „Вароша“ в носиите от представлението, сякаш са на автентична ретро картичка от епохата.

„Мило ми стана, защото на 20 години по някакъв начин и аз съм влязла в музея, защото тая снимка си стои в него и ще си остане там“, споделя авторката.

В края на юли Изабела Манолова представи в столичната галерия „Сердика“ на Женския пазар своята поредна изложба „Зад червената завеса“ и едноименния си първи албум със задкулисна фотография. На неговите 120 страници греят образите на близо 25 изявени български актьори и режисьори в състояния, уловени по време на репетиции, преди или след представление. Заглавията, чието „задкулисие“ е включено в проекта, подкрепен и от Национален фонд „Култура“, са няколко: „Духът на Гогол“ на режисьорката Биляна Петрова, който ни пренася в някогашната слънчева и мирна Украйна; „Плач на ангел“ от Стефан Цанев на режисьора Стоян Радев; Шекспировата „Мяра за мяра“ на Крис Шарков; „Майстори“ на Бойко Илиев по пиесата на класика Рачо Стоянов и др.

 

Изабела не снима по време на представления

 

„Ако човек иска да гледа спектакъла, ще си купи билет за театър. А ако иска да види снимките от работния процес, когато артистите най-често не са в костюми и са себе си, може да го направи съвсем безплатно, като отвори уебсайта или страницата на проекта във Фейсбук“, обяснява тя. Предстои изложбата „Зад червената завеса“ да гостува и на други локации в страната.

В момента основната професия на г-ца Манолова е художник-изпълнител в скулптурния павилион на киноцентър "Бояна". Наскоро е приключила ангажимент в мащабна американска продукция. Иначе е бакалавър по дърворезба и магистър по сценография с диплома от Националната художествена академия.

Дисертацията ѝ там ще е на тема „Влиянието на визуалната реклама върху художествената фотография в последните 10 години“. Тоест всичко, свързано с театри, с плакати, със снимки и с изследване на това кога фотосът е повече арт, отколкото документалистика. Изабела е единствена докторантка на доц. Иван Кюранов, едно от големите имена в съвременното ни изкуство. Тя е само на 25. 

Момичето „на много късни години“ научава, че изтъкнатият майстор на монохромната фотография проф. Росен Коларов (по образование лицево-челюстен хирург) е неин втори братовчед. Такъв ѝ се пада съответно и брат му проф. Златимир Коларов – ревматолог, а също и писател сценарист. „Но това впоследствие го разбрах…“, казва Изи.

Отключващ за креативността й се оказва не генът, а едно влюбване – в киното.

 

Филмът е „Едуард Ножиците“, актьорът – Джони Деп

 

Фантазният свят на Тим Бъртън става вдъхновение за визуални експерименти.

Изабела не крие, че киното е по-голямата ѝ слабост, а е смятала, че театърът за нея ще е временен вариант. Запознанствата по пътя обаче стъпка по стъпка я привързват към храма на Мелпомена, където всъщност започва да снима и се ражда проектът „Зад червената завеса“.

Дебютно представление за обектива ѝ е „Духът на Гогол“ в Ловешкия театър, а последното засега – Wired („Свързан“), на хореографа и режисьор Деян Георгиев, за което поставя и светлинния дизайн преди премиерата в Пловдив. Между двете е снимала в почти всички български театри, включително в Народния („НЕОдачници“ на режисьора Иван Пантелеев, „Майстори“ на Петринел Гочев, „Плач на ангел“ и др.), а във фокуса й попадат Иван Юруков, Христо Мутафчиев, Ралица Ковачева-Бежан, Диана Спасова, Любомир Ковачев, Бойко Илиев, Петко Венелинов…

Поканите да „упражни“ хобито си в началото не са търсени целенасочено, те идват на принципа „от дума на дума“, докато в един момент стане дума и за това, че Изи снима… Така влиза в Ловешкия театър, така по-късно се превръща и в доверен фотограф на актьора от Народния Иван Юруков.

„Търсеха статисти за спектакъла „Майстори“ в моята специалност в Академията – „Дърворезба“. Иван, който щеше да играе главната роля, на резбаря Найден, беше дошъл в ателиетата да разглежда. Имаше някакъв купон, запознахме се тогава, но не сме си говорили много. После пак се видяхме някъде и в общия диалог се разбра, че той няма снимки от моноспектакъла си „Пилето, което казва ку“. Предложи: "Ела да снимаш, пък да видим какво ще стане". И то стана“, припомня си Манолова.

От първата изложба от серията „Зад червената завеса“ в Нов театър НДК преди 2 години тя подарява на Юруков няколко големи фотопортрета по негов избор. А в архива си има още към 30 000 кадъра с него…

Оттогава пред обектива ѝ са минали още доста актьори, режисьори, художници, но като най-успешен Изабела определя творческия процес с Христо Мутафчиев, с когото си допадат като личности и се оказва, че начинът им на възприемане на света е сходен. „Когато снимах Христо, усетих, че съм открила съюзник. Човек, който иска да покаже истината. Човек, който търси и се отдава до последно“, споделя тя.

 

Неслучайно точно той е върху корицата на албума

 

„По време на турнето на моноспектакъла му „Плач на ангел“ в Ловеч беше мое задължение да снимам. Качих се на сцената, запознахме се и той ме предупреди, че не излиза добре на снимки, че малко колеги могат да го „хванат“. Не се притеснявайте, казах му аз. Накрая реакцията му беше: „Ау, какви хубави снимки! Ама сега трябва да ме снимаш още…“. Така се сприятелихме. Той помага за проектите ми, подкрепя ги, може би защото е дърводелец по образование“, казва Изи, визирайки дипломата на шефа на САБ от техникума.

Човекът, с когото фотографката най-трудно е стопила леда, е актьорът Любомир Ковачев, не крие тя. В началото Любо изобщо ѝ нямал доверие, не можел да се отпусне пред камерата, даже се допитвал до своя приятел Юруков: „Ама тя може ли да снима?“. Препоръките на Иван и фактът, който се разкрива по време на подготвителните разговори – че с Изабела са от една зодия, Стрелец, навярно са изиграли своята роля.

По време на фотосесиите в театрите Изабела Манолова обича да пуска майтапи, да е забавно и лежерно, за да са спокойни моделите, но най обича… да не я виждат. „Като не знаят, че си там, няма как да позират. Смятам, че така хората са най-естествени – като не те виждат, че снимаш, макар да знаят, че си някъде там. Имаше в началото моменти, в които беше трудно. След това, като се поопознахме, вече гледаха на мен като на столовете в салона“, шегува се тя.

Фотографката е наясно, че на актьорите не им е особено приятно

 

да се прицелваш в тях с обектива, докато репетират,

 

понеже така се разсейват. Ето защо се стреми да го прави максимално дискретно. Спазва в работата си и други неписани етични правила. Например  да не показва дълбоко лични състояния, в които човек разкрива колко е уязвим. Ако някоя актриса се разплаче в твое присъствие, няма да е бон тон да публикуваш такива кадри, категорична е Изабела.

„Това са хора. Те минават през сложни емоционални моменти, за да изиграят дадено представление“, казва тя. И се пита дали ако видим тези моменти, щяхме да ходим по-често на театър и кино и да ги гледаме с повече разбиране…

…Снимането в кулоарите на различни арт събития навярно е старо, колкото самата фотография, а откакто през 1970-а Ани Лейбовиц е допусната да отрази турнето на Rolling Stones иззад сцената, страшно много нейни колеги се втурват на лов за подобни кадри. В киното също винаги има човек с апарат на терен. „Задкулисна фотография“ като официален термин обаче не съществува, или поне Изи не е чувала за такъв. Тя просто си е решила да даде това определение на работата си.

„Задкулисната фотография не е просто едно око, скрито зад завесите и наблюдаващо случващото се. Тя прониква през вселените, през емоциите, през усещанията. Поглеждането на нещата от другата страна ни показва истината, стояща под маската не само на артиста, но и на личността“, убедена е Изабела Манолова.

Тя предполага, че албумът „Зад червената завеса“ няма да остане единствен. Със сигурност ще продължи да снима задкулисието на изкуството. И да зарежда термина „задкулисие“ с позитивен подтекст – не гнездо на интриги, а място за размисъл и градеж.

Още

Българка от Украйна нарисува зловещото лице на глада

26.09.2022

316
Юлиян Табаков показва инсталация по музика на баща си Емил Табаков

23.09.2022

116
Брад Пит и Ник Кейв откриха съвместна изложба във Финландия

20.09.2022

634