Quantcast
Китай модернизира езика си от векове | СЕГА
facebook
twitter

Уикенд

Политекзотика

Китай модернизира езика си от векове

Азиатската цивилизация е загубила немалка част от историческото си наследство, но не и писмеността си
1 054
 ЕПА/БГНЕС
Oпростените йероглифи в китайската писменост повишават нивото на грамотност.

Синологът Саймън Лейс посочва един особен парадокс - Китай е най-старата оцеляла цивилизация в света и въпреки това разполага с много по-малко исторически находки, отколкото тези в Европа или Индия. Причината е, че през годините различни иконоборци - като червеногвардейците през 1960 г., правят опити да унищожат част от историческото наследство на страната. Освен това китайците рядко строят нещо с цел то да остане във времето, а това, което все пак успява да оцелее, често бива третирано с пренебрежение.

За факта, че китайската цивилизация просъщестува, Лейс казва, че може да се обясни с богатството на китайския език. През изминалите 2000 години той почти не се е променил. Китай отдавна приравнява писането с авторитет, символ на почит към миналото и доказателство за легитимност. За да бъде човек държавен чиновник в имперски Китай, е трябвало да може да разбира отлично и да пише есета върху конфуцианската философия. Дори Мао Дзедун, който подтиквал последователите си да унищожат всяка следа от историята, с гордост показвал майсторството си на калиграф.

Един от моделите на Мао е първият император от династия Цин (259-210 г. пр.н.е.) - деспотът, който нарежда построяването на Великата китайска стена. Той е и може би първият в историята, който така ревностно и масово гори книги. Цин Шъхуан е целял да унищожи произведенията на всички конфуциански класици. Единствената критика на Мао към този император била, че той не бил достатъчно радикален. Тъкмо при династията Цин китайската писменост бива стандартизирана.

Въпреки че устойчивостта на китайското писмо е истинско постижение, тя невинаги се е считала за предимство. В края на XIX и началото на XX век китайците се тревожат, че сложността на писмените знаци на езика ще постави Китай в неизгодно положение в свят, в който латинската писменост е доминираща.

Китайският език е изключително труден за усвояване. За да бъде грамотен, човек трябва да може да разпознае поне 3000 знака. За да се наслади на сериозно четиво, читателят трябва да знае допълнително още няколко хиляди. Един китайски символ е съставен от черти, които трябва да бъдат написани в определена последователност, като доста знаци достигат над 18 черти.

Класическият стил на китайския език се е практикувал само от малък брой високообразовани хора, като по-скоро е използван за път към високите постове. Самите реформатори са виждали този висок класически стил като пречка както за масовата грамотност, така и за политическия прогрес. Не след дълго в масовата реч, в публицистиката, както и в книгите класическият китайски бива изместен от по-разговорна форма. Такъв по-народен език на писмен китайски, наречен байхуа, вече е бил въведен по време на династията Мин (1368-1644 г).

По-радикални модернизатори се надяват напълно да премахнат знаците и да ги заменят с фонетична писменост или с латински букви или в някакъв вариант със знаковото представяне на буквите, каквато е била практиката в японския и корейския. Лингвистът Сян Хуантун твърди, че конфуцианската мисъл може да бъде премахната само ако китайските йероглифи бъдат изкоренени. Лу Сюн, най-уважаваният китайски есеист и писател на разкази на ХХ век, през 1936 г. прогнозира, че ако китайската писменост не бъде премахната, Китай със сигурност ще загине.

Правени са много опити за транслитерация на китайския на латиница. Те обаче се сблъскват с големи трудности. Утвърдената във времето система за писане, базирана на знаци, може лесно да съвмести различни начини на произношение дори и във взаимно неразбираеми диалекти. Китайският има много омоними, които транслитерациите ще направят трудно разбираеми. Китайският, за разлика от корейския или японския, е тонален език - тоновете са необходими, за да се придаде един или друг смисъл на визуално еднакви йероглифи.

 

Исканията за радикални реформи

 

 

достигат връх през 1919 г. със студентски протест в Пекин - първо срещу разпоредбите на Версайския договор, които позволяват на Япония да завладее германски територии в Китай, а след това срещу класическите конфуциански традиции, за които се смятало, че възпрепятстват прогреса.

Понижаването на статута на класическия китайски и насърчаването на по-свободното писмено изразяване е стъпка в тази посока. Въпреки това част от управляващите подкрепят идеята поне йероглифите да бъдат опростени. Националистическите опити за това се натъкват на опозиция от консерваторите, които са искали да защитят традиционната китайска писмена култура.

Комунистите са далеч по-радикални и никога не се отказват от идеята да преминат към латинската азбука. В СССР латинската азбука е била използвана, за да се наложи политическа еднородност на много различни народи, включително мюсюлмани, които са свикнали с арабската писменост. Съветите подкрепят и субсидират усилията на Китай да последва техния пример.

Дългият конфликт на Китай с Япония (1931-1945 г.) временно спира езиковата реформа. Радикалната промяна започва едва след 1949 г. През следващото десетилетие Мао Дзедун поставя началото на две езикови революции: пинин, романизираната транскрипция, която става стандарт в цял Китай и в останалата част от света, и т. нар. опростен китайски.

Комитетът, който е отговорен за реформата в писмеността, е създаден през 1952 г. и започва с издаването на около 800 преработени знака. През следващите десетилетия все повече преработени йероглифи биват публикувани. На комунистическото правителство с право се приписва повишаването на нивото на грамотност в Китай, което достига 97% през 2018 г.

През 1956 г. професорът в Йейлския университет Ся Тао-Тай пише, че укрепването на комунистическата пропаганда е главната мотивация за осъществяването на езиковата реформа. Идеята Китай да се отърве отчасти от културното си минало чрез езикови реформи винаги е присъствала в разбиранията на комунистите. Тези, които изразяват недоволството си от реформата, биват преследвани от властта през годините.

Историята на промяната на китайския език се свързва и с технологиите и дигиталната ера. Днес в ерата на стандартизирани текстови процесори и китайски социални медии като WeChat пинин и йероглифите са неразривно свързани. Потребителите обикновено пишат на клавиатурите си, докато екранът показва опростените знаци, предлагайки набор от опции за различните омоними. По-възрастните потребители могат да рисуват знаците на своите смартфони.

Китай най-накрая има шанс да комуникира със света дигитално. Старата борба за писмена реформа може да изглежда безсмислена в днешно време, но истината е, че езиковите политики продължават, като това се изразява в начина, по който правителството общува със своите граждани. Колкото и да е повлияна от технологиите, модернизацията на езика също е част от много по-широка политическа история. Диктатурите оформят начина, по който пишем и говорим. И в много случаи - по който мислим.

Ключови думи:

Китай, език

Още

Въпреки политиката за нулев ковид Китай бележи рекордни заразявания

24.11.2022

Обновена

938
В най-големия завод за iPhone в Китай се стигна до сблъсъци

23.11.2022

2634
"Аватар 2" премина през иглените уши на китайската цензура

23.11.2022

471