Медия без
политическа реклама

Стара слава

Класиците също са имали фанатични фенове

През XIX век концертите на Ференц Лист предизвиквали неприлична за класическата музика истерия

05 Март 2021
Уикипедия
Ференц Лист, 1843 г.

Когато човек си представи пищящи деца и припадащи девойки на оглушителен и хаотичен концерт, то несъмнено в съзнанието му изникват кадри от ранните години на "Бийтълс", а не персони от класическата музика. Бийтълманията обаче е феномен с предистория - първата мания в историята на музиката предшества с повече от век появата на четворката от Ливърпул на световната сцена. Тя се появява около унгарския композитор и пианист Ференц Лист в средата на XIXвек. Именно по аналогия с листоманията се появява името на ерата, в която "Бийтълс" са на върха, а неин кръстник е поетът Хайнрих Хайне.

В средата на XIX век унгарецът Ференц Лист е достолепен композитор и талантлив пианист, оттеглил се от активен концертен живот, за да се отдаде на спокойно композиране и семейството си. Една сериозна инвестиция в... паметника на Бетовен в Бон обаче го принуждава да излезе от пенсия и да се върне на европейските сцени, за да попълни семейната хазна, олекнала с 10 000 франка заради монумента, който и днес краси родния град на великия композитор. През 1839 г. Лист

 

тръгва на турне в Европа, което ще продължи осем години

 

Личният му живот страда, но концертите на пианиста предизвикват голяма суматоха навред, където стъпи - чарът му става достояние на панконтинентална армия от почитател(к)и, които при всяка поява на музиканта изпадат в невиждана истерия.

Разбира се, Ференц Лист е повече Мик Джагър, отколкото Ози Озбърн. Поетът Хайнрих Хайне пише за него: "Колко могъщо, колко разкъсващо е самото му физическо присъствие". Ева Ханзак, любовница на Балзак, остава безмълвна пред чара на пианиста и записва в дневника си, че косата му, тялото му и устните му "карат и небесата да мечтаят". "Съвършено правата му коса е толкова дълга, че се спуска по раменете му - описва го друг негов съвременник. - Когато е развълнуван, тя скрива лицето му и човек не вижда дори носа му".

Когато свири, Лист е в непрекъснато движение - тропа с крака, мята ръце. Това докарва феновете му до екстаз. За начало на този феномен се смята

 

пристигането на Лист в Берлин около Коледа на 1841 г.

 

Там 30-ина негови обожатели от студенцията го посрещат със серенада, изпълнявайки негова песен. Няколко дни по-късно - на 27 декември, е концертът на Лист и именно реакцията на публиката тогава се смята за началото на листоманията.

За разлика от 60-те години на миналия век през XIX век "мания" е тежка дума и все още се употребява най-вече в медицински смисъл по отношение на истински патологични състояния. Случващото се по европейските сцени предизвиква голяма тревога у медицинското съсловие. Докторите надлъж и нашир разискват как да имунизират населението срещу подобни лудости - толкова сериозни били опасенията, че жените ще зарежат децата, къщите и съпрузите си, за да ходят по петите на пианиста. Хайнрих Хайне дал име на тази лудост в един фейлетон, написан на 25 април 1844 г. по повод концертния сезон в Париж през 1844 г. "Истинска лудост, нечувана в аналите на фурора!", възкликва поетът. Това е

 

патология, нямаща нищо общо с естетическото,

 

категоричен е той.

Почитателите на Лист съвсем не били само представителки на нежния пол - чарът на композитора очевидно покорявал и мъжете. "Щом се добрах до дома и свалих палтото си, се хвърлих на дивана и зароних най-горчивите, най-сладките сълзи", пише Юри Арнолд, руски критик (Лист свири в Крим, Русия, Турция). "Всяка секунда е свещена за нас и ще бъде помнена до сетния ни дъх", пишат двама приятели за паметната дата 8 април 1842 г., когато имат честта да видят своя кумир.

Феновете може да са от XIX век, но порядките им поразително приличат на сегашните - жените

 

носели на шията си стъкленици с кафейната утайка

 

на звездата, избивали се за носните му кърпи и ръкавиците, опитвали се да се доберат до него и да отрежат кичур от косата му (Лист получавал толкова много молби за кичур от косата си, че редовно изпращал на почитателите си отрязък от козината на кучето си). Както днес в публиката ще се сбият за счупената палка на любимия си барабанист, така по времето на Лист всяка скъсана струна от пианото се превръщала в ценена гривна. Тези, които нямали късмета да се докоснат до идола си, били принудени да носят лика му в брошки и бижута.

Според един разказ Лист веднъж хвърлил угарка от стара пура на улицата под зоркия поглед на влюбена почитателка, която веднага извадила угарката от канавката и я вградила в брошка с монограм от диаманти, разнасяйки я неотлъчно със себе си, без да забелязва ужасната миризма, която се разнасяла от нея.

Такова било поведението и на самите концерти, които съвсем не приличали на строгите класически концерти, които знаем днес. Звучи невероятно, но е цитиран поне един случай, в който към сцената полетяло бельо, макар че все пак това било изключение, а правилото било да се хвърлят носни кърпи. Пищенето и припадъците също били обичайни, а има и поне едно свидетелство за фенове, атакуващи сцената - от Берлин, 1842 г.

Днес, разбира се, никой не пищи и не къса дрехите си, когато слуша музика на Ференц Лист - композиторът е обратно сред строгостта на класиците. Но по световните сцени все ще се намери изпълнител, заради когото феновете да изпадат в листомания.

 

БИОГРАФИЯ

Ференц Лист е роден на 22 октомври 1811 г. в Доброян, Унгария, Австрийска империя. Баща му е талантлив музикант, който свири на пиано, цигулка, чело и китара, личен познат на Хайдн и Бетовен. На осемгодишна възраст Ференц вече композира елементарни композиции. Във Виена се учи при Карл Черни, ученик на Бетовен и Хумел. Изучава композиция при Антонио Салиери и Фердинандо Паер. Публичният му дебют на концерт е на 1 декември 1822 г. във Виена. Концертът има огромен успех и Лист е посрещнат в австрийските и унгарските аристократични кръгове. Запознава се с Бетовен и Шуберт.

През 1827 г. Лист се установява в Париж, където общува с Виктор Юго, Ламартин, Хайнрих Хайне. Ден преди премиерата на "Фантастична симфония" се запознава с Берлиоз. По-късно се сприятелява и с Шопен. През 1881 г. претърпява инцидент, от който не се възстановява напълно. Умира на 74-годишна възраст и е погребан в Байройт, Германия.

От 1835 до 1839 г. той живее (без брак) с графиня Мари д'Агу, френска писателка, която пише под псевдонима Даниел Стърн. Тя е майка на трите му деца. Лист е близък приятел с Рихард Вагнер, който се жени за дъщеря му Козима.

 

 

 

Ключови думи:

стара слава

Още по темата