Когато Аманула Хан поема властта през 1919 г., съпругата му Сорая Тарзи привлича вниманието с идеите си в страна, пропита с племенни обичаи, датиращи от няколко века. Години по-късно лидерът ще смени титлата си, той вече няма да е емир, а падишах, „цар“. По време на управлението му, което продължава до 1929 г., двойката се ангажира с образованието на момичета и жени.
"Аз съм техен крал, но министърът на образованието е моята съпруга, тяхната кралица", казва монархът през 1926 г., като по този начин изяснява ролята на Сорая в процеса на модернизация на нацията.
През 2014 г. принцеса Индия, най-малката дъщеря на кралската двойка, говори в интервю за „Ал Джазира“ за заслугите на майка си.
"Тя отвори първото училище за момичета и даде пример на други семейства, като позволи на двете си по-големи дъщери - сестрите ми, да го посещават. Постиженията на майка ми все още са високо ценени от афганистанците. Хората си спомнят речите й и сега, начина, по който насърчава афганистанските жени да бъдат независими, да се научат да четат и пишат“.
Историците са съгласни, че
кралица Сорая е била изключителна жена за времето си
Харесвало ѝ да е в пряк контакт с жените от своята страна, за да говори с тях за техните права. В една от тези речи, която произнася през 1926 г. по време на отбелязването на независимостта на Афганистан, тя се обръща към жените: "Независимостта принадлежи на всички нас и затова я празнуваме. Смятате ли обаче, че нашата нация от самото начало се нуждае само от мъже, които да й служат? Жените също трябва да участват".
Както си спомня дъщеря й, благодарение на кралицата първото начално училище за момичета „Мастурат“ е открито в Кабул през 1921 г. Отварят се още образователни центрове и през 1928 г. е предприета „провокативна“ мярка, предизвикана от Джонатан Горнал и Сайед Салахудин в статията „Кралица Сорая от Афганистан: Жената изпреварваща времето си“, публикувана от "Араб нюз". Те пишат: „15 ученици от гимназията в Мастурат, всички дъщери на видни кабулски семейства, са изпратени в Турция, за да продължат образованието си.“
Бащата на кралицата, Махмуд Тарзи е влиятелен афганистански политик и интелектуалец, който въвежда либерални идеи в страната си. Неговото прогресивно мислене запалва не само Сорая, но един от най-пламенните му последователи е човекът, който става негов зет и крал на Афганистан.
Хума Ахмед-Гош, почетен професор в Държавния университет в Сан Диего, е автор на статията „История на жените в Афганистан: уроци, научени за бъдещето“, публикувана през 2003 г. в „Джърнъл ъф интернешънъл уимин стъдис". Според него Тарзи е изиграл „решаваща роля в проектирането и изпълнението на промените, свързани с жените, и е направил това чрез личния си пример за моногамия“ и като е предоставил възможности за образование и заетост на жените в семейството си, които са се появявали публично без покрита глава.
„Аманула публично проведе кампания срещу хиджаба, срещу многоженството и насърчи образованието на момичетата не само в Кабул, но и във вътрешността на страната. На публично събитие Аманула каза, че ислямът не изисква жените да покриват телата си или да носят специален вид забрадка. В края на речта кралица Сорая свали забрадката си публично и съпругите на други официални лица, присъстващи на срещата, последваха примера ѝ."
Сорая е родена на 24 ноември 1899 г. в Дамаск, Сирия, който по това време е част от Османската империя. Там тя живее и се образова, докато семейството й не решава да се върне в Афганистан. Много изгнаници се завръщат в страната си, когато Хабибула хан (бащата на Аманула) става емир през 1901 г.
Тарзи е поканен да се присъедини към правителството, за да предприеме програма за модернизация.
Принц Аманула и Сорая се влюбват
и се женят през 1913 г., а след убийството на Хабибула наследяват афганския трон.
Новият владетел довежда страната си до независимост от британското влияние, което той обявява при коронацията си през 1919 г.
„Кралица Сорая, която се облича по европейска мода и ходи на лов на кон със съпруга си, има почетна степен от Оксфордския университет“, припомня журналистката от „Ал Джазира“ Таня Гудсузиан през 2014 г.
„Нейната майка, родена в Сирия, Асма Расмия Тарзи, стартира първото списание за жени в Афганистан, представящо успешни жени през историята и високото място на жените в исляма.“
За това женско списание Ershad-I-Niswan (Ориентация за жени) дъщеря й Сорая не само й помага при създаването му през 1927 г., но и популяризира идеята за равенство между половете. След това започват да излизат подобни публикации.
Между 1927 и 1928 г. кралица Сорая и съпругът й посещават Европа, където са им оказани високи почести.
„Тя бе посрещната от големи тълпи по време на триумфално турне по европейските столици“, спомнят си Горнал и Салахудин.
След завръщането си кралската двойка се опитва да приложи някои от социалните и културни реформи, с които се запознават по време на обиколката си.
Но разпространението на някои снимки на кралица Сорая без воал на вечеря с чуждестранни мъже и с вечерна рокля без ръкави предизвиква силна реакция в нейната страна, пише Ахмед Гош. „Консервативните молли и регионалните лидери тълкуват образите и детайлите от пътуването на кралското семейство като явно предателство към културата, религията и „честта“ на жените.”
Някои източници предполагат, че някои снимки са били манипулирани и че британците са тези, които разпространяват снимките в племенните региони на страната, за да я дестабилизират.
Враждебността, с която се сблъсква кралската двойка, я принуждава да избяга в Италия през 1929 г., а това е
поражение на политиката за модернизация
От края на 1928 г. в Афганистан се разраства гражданска война, която довежда Хабибула Калакани на власт за няколко месеца, но Мохамед Надир Шах става новият крал (между 1929 и 1933 г.).
Заедно със своите поддръжници той предприема различни мерки, включително затваряне на училища за момичета и налагане на бурка, пише професорът от държавния университет в Охайо в статията „Дългата, дълга борба за правата на жените в Афганистан“.
Кралица Сорая умира през 1968 г. в Италия, осем години след съпруга си.
Ковчегът й е транспортиран с военен ескорт до летището в Рим, а в Афганистан тя получава държавно погребение.
В класацията за 100-те жени на годината на списание Time за най-влиятелните жени на 20-и век се появява нейното име.
Завръщането на талибаните на власт предизвика страх главно сред жените, които очакват спад в социалните и икономическите си права, спечелени през последните две десетилетия, въпреки че Забихула Муджахид, говорител на талибаните, увери, че жените ще могат да продължат да ходят на училище и да работят.
