Яйой Кусама не дава интервюта, но веднъж позволява на журналиста от "Гардиън" Тим Адамс да ѝ зададе три въпроса. Отговаря му лаконично, почти служебно: "Рисувам и пиша от сутрин до вечер всеки ден от дете. Когато сутрин вляза в студиото, слагам работните си дрехи и започвам веднага да рисувам и работя до вечеря. Не почивам. Страдам от безсъние. Дори сега, ако нощем ме навести идея, ставам, вземам скицника и започвам да рисувам".
Така в няколко щриха 92-годишната японска художничка описва необикновения си живот, в заника на който преживя неочакван Инстаграм ренесанс, а сега идва да ни извести със своите жизнерадостни творения края на локдауна и може би на пандемията. Редица градове откриха в последните седмици отдавна чакани и отлагани експозиции на художничката, нейни творби бяха включени и в подновената колекция на галерията "Уфици" във Флоренция.
Кусама е родена през 1929 г. в заможно провинциално семейство в Япония. Детството ѝ минава буквално в ботаническа градина - родителите ѝ имат оранжерии, в които отглеждат теменужки, божури, цинии. Яйой прекарва дните си там, сред разсада, със скицник в ръка, докато един ден - като в приказка на Братя Грим,
цветята се свеждат над нея и започват да ѝ говорят
"Учудих се, че теменужките могат да говорят. Толкова се уплаших, че краката ми се разтрепериха", пише художничката в автобиографията си. Това е началото на серия от стряскащи халюцинации, които бележат детството ѝ.
Кусама израства в дълбоко нещастно семейство. Майката е против заниманията на дъщеря си и настоява момичето да започне да учи етикет, за да сполучи с изгоден брак. Яйой обаче продължава да рисува - когато цветята от покривката на масата я обгърнат от всички страни или в небето избухне необичайна светлина, тя бяга у дома и хваща бележника. Това е нейният начин да избяга от страха, който носят със себе си тези епизоди.
Яйой е на 13 г., когато Япония бомбардира Пърл Харбър. Мобилизирана е да работи във фабрика за парашути. Вечер продължава да рисува десетки, стотици цветя. В обявление за първата ѝ изложба местният вестник споменава, че в един ден е нарисувала 70 акварела.
Втората част от живота ѝ започва в една книжарница в родния Матсумото, където
зърва картина на Джорджия О'Кийф
Кусама открива адреса на художничката в Ню Мексико и ѝ пише с молба за съвет как да си проправи път в артистичните среди на Ню Йорк, прилагайки няколко акварела на сюрреалистична флора и експлодиращи семенни шушулки. Озадачена защо ѝ е на една млада жена от дълбоката японска провинция да идва в Ню Йорк, O'Кийф отговаря и скоро първоначалното любопитство прераства в менторство.
Кусама пристига в Ню Йорк през 1958 г., на 27 г., с няколкостотин долара, зашити в подплатата на роклите. Със себе си носи 60 копринени кимона и малко рисунки. Смята да оцелява, като продава едните или другите. В тези първи седмици се храни с рибешки глави от боклука на рибарските сергии и неуморно разнася картините си из града. Един ден носи платно, по-високо от нея, през цял Манхатън, за да го предложи за годишната изложба на музея "Уитни". Платното е отхвърлено и малката японка трябва да го пренесе обратно у дома - сизифовски труд, който я изважда за два дни от строя.
Успехът идва със серията "Мрежи на безкрая", запечатала спомена за морето, видяно от самолет при първото ѝ пътуване до Токио. Едно от тези платна се продава през 2014 г. за 7.1 млн. долара - рекорд за жив художник и огромен скок от първите откупки през 1962 г., когато художниците Франк Стела и Доналд Джъд плащат по 75 долара.
Известно време Джъд и Кусама живеят в една и съща сграда в Манхатън. Джъд я наблюдава как работи - изглежда му невероятно, че повечето платна са правени без почивка - Кусама започва в единия ъгъл и
от там превзема платното до другия му край
През 60-те има момент, в който японката е на почти равна нога с Анди Уорхол и Клас Олденбург. Присъствието ѝ в тези години обаче е заличено, а с годините се появиха обвинения, че други художници са присвоили нейните идеи.
От годините в Ню Йорк е и единствената ѝ романтична връзка. Джоузеф Корнел е странник като нея - отшелник, аутсайдер, автор на сюрреалистични кутии с намерени предмети. Въпреки че е прескочил 50-те, той още живее с майка си. Корнел се вманиачава по Кусама - изпраща ѝ по десет стихотворения на ден, никога не затваря телефона, за да може, когато тя вдигне слушалката да позвъни, той да е отсреща. Връзката им остава платонична и трудна, съпровождана с пристъпи на депресия.
През 1966 г. Кусама е хитът на Венецианското биенале - представя се с "Градината на Нарцис", езеро от 1500 отражателни топки, в които лицето на зрителя се мултиплицира до безкрай. Продава топките по 2 долара - "купи си нарцисизъм", гласи обявата. Управата на биеналето прекратява разпродажбата, възмутена, че "изкуството не може да се продава като хотдог и фунийки сладолед".
В лятото на любовта Кусама опитва да си извоюва титла на
висша жрица на децата цветя
В духа на времената прави хепънинги, в които рисува точки по голи тела. Тези хепънинги превръщат Кусама в парий на артсредите - вниманието на сериозната преса към нея заглъхва, а таблоидите започват да пишат за "скандални оргии".
С края на 60-те Кусама решава да се завърне в Япония. През 1972 г. Корнел умира, а две години по-късно - и баща ѝ. В Токио художничката наема апартамент на 10-ия етаж в един блок до гробищата и започва да работи над елегия за Корнел от сюрреалистични колажи. Халюцинациите и паническите атаки от детството се завръщат с пълна сила и на няколко пъти се налага да се лекува в болница. През март 1977 г. Кусама влиза в психиатрична клиника. И повече не излиза. Болницата се оказва ново начало - там маниите ѝ са под контрол, а лекарите успяват да ги насочат към рисуването.
Всяка вечер Кусама спи в болницата, а в шест дни от седмицата работи в студио срещу болницата. Яде суши от местния супермаркет. Шие сама дрехите си. Не се интересува от богатството, сполетяло я на стари години. Има малък екип асистенти в студиото и галеристи, които се грижат за интересите ѝ в Ню Йорк, Токио и Лондон. Днес, на 92 години, художничката е не само обратно във вниманието на сериозните артсреди, но и любимка на публиката и феномен в Инстаграм. Затова за милиони хора по света появата на нейните изпъстрени с точки цветя и тикви сигнализират не само идването на пролетта, но и края на мрачното пандемично време.
