Quantcast
Лесбос и поезията на узото | СЕГА
facebook
twitter

Уикенд

Лесбос и поезията на узото

Третият по големина остров в Гърция, белязан от мигрантската криза, остава пощаден от чумата на масовия туризъм
1 045
Китното рибарско пристанище Скала Сикаминеас и "Богородицата Русалка".

Лесбос, третият по големина остров в Гърция (след Крит и Евия) и осмият - в Средиземно море, е известен главно с две неща – узо и Сафо, която е родом оттам. Анасонлийката на Лесбос идва в неизброими марки, форми и размери, произвеждани от около 15 дестилерии, повечето в Пломари и столицата Митилини. Много от тях никога не напускат пределите на острова и могат да се опитат само там.

Сафо е първата велика поетеса в историята, макар че до наши дни са запазени само три нейни стихотворения (и още някакви фрагменти), по-известна с връзките си с жени, отколкото с поезията. Несправедливо, понеже за живота й не се знае почти нищо. Известно е все пак, че е била омъжена за богаташ от Андрос и има поне един син, а друга версия казва, че се е хвърлила от скалите на Лефкада заради несподелена любов към по-млад мъж. Така или иначе от Сафо и името на нейния остров идва съвременната дума „лесбийка“. 

 

Лесбос изобщо е остров на поети

От деветимата велики поети на древността, двама са оттук – Сафо и Алкей, освен това бащата на дитирамбите Арион и на музикалната лирика - Терпандър, а в по-ново време – един от общо двама гръцки нобелови лауреати, поетът Одисеас Елитис, също е от Лесбос.

Извън това за острова се знае малко. И без това слабият туристически поток секва почти напълно с бежанската криза през 2015 година и апокалиптичните репортажи за бежанския лагер Мория. Мория изгоря през 2021 г., което не значи, че проблемите с бежанци на острова са приключили. Но за туристите това не създава никаква опасност или неудобство. В този период все още на почивка са пристигали доста турци, но прекъсването на фериботните линии Гърция-Турция през двете години на пандемията (и пандемията изобщо) е блокирало и тях. От България достъпът става по два начина - с ферибот от Кавала, който преди това акостира на далеч по-популярния Лимнос, или със самолет през Атина или Солун. Фериботът плава дълго (9-10 часа), но комфортно.

Плажовете на Лесбос, допускам, са главното, заради което туристите не го предпочитат. Те са вулканични, в голямата си част каменисти (макар понякога да има изненади като карминеночервен пясък). Освен това снимките в Google Maps и на други места в интернет са крайно некачествени и недостатъчни, за да придобиеш реалистична представа. На нито един плаж не знаехме какво точно ни очаква, преди да го видим, да стъпим на него и да го снимаме. Същата неяснота цареше и по отношение на други забележителности, таверни, пейзажи. За някого навярно това би било неудобство. Но в епохата на свръхразвитие на масовия туризъм и възможността да виждаш всичко като на длан на смартфона си - може да се разглежда и като истински лукс за приключенеца. 

Огромни части от Гърция вече толкова драматично биват принесени в жертва на туристическото развитие, че е облекчаващо да попаднеш на остров, който не просто не се издържа от туризъм – а хич даже не го е еня за него. Така вечер преминаваш през градчета и села, където главната улица след 19 часа е затворена за коли, извадени са маси и столове по цялата й ширина и местните гуляят и се веселят. При това не само в почивен ден. Ами, сядаш с тях и после псуваш през какви сокаци трябва да се измушиш с колата, за да се прибереш. Но

 

кефът да видиш Гърция, каквато е била преди туризма,

надминава подобни неудобства.

Има едно-единствено селце в северната част на острова, чиято хубост не можеше да остане незабелязана дори сред малкото и некачествени фотоси от Лесбос – Скала Сикаминеас, и тъкмо в него отседнахме ние. Малко рибарско пристанище, красиво като картичка, само на девет километра от турския бряг. Три таверни, три кафенета, три котила котенца, трийсет рибарски лодки, малък параклис на носа с неканоничното име „Богородица Русалка“ (Панагия Горгона). Освен тях - един немного добре зареден минимаркет, една галерия за мозайки и един магазин за зехтин, мед и сувенири. Около Скала плажовете са камъняк и изискват аква обувки, но срещу тази жертва получаваш тишина, стържене на цикади, звънчета на кози и лек вечерен бриз след дневните горещини през юли и август. Не са за пропускане и рибните таверни - освен с прясно уловени морски дарове островът се слави със солените и мариновани рибки, които произвежда като чудесно мезе към узото.

Доколкото на Лесбос има курортни селища, това са Петра и Анаксос. Плажовете им са поносими, смесица от тъмен пясък, дребен чакъл и тук-таме едри черни вулканични камъни. Имат две предимства: чудесни бийч барове, където вземаш едно фрапе за 3 евро и се разполагай, ако щеш, на всички шезлонги и чадъри на плажа - повечето са празни. И не на последно място - луксозни залези, тъй като гледат точно на запад. И двете са в близост до Моливос - най-представителният град на Лесбос. От 1919 г. официално се казва Митимна, но другото име се ползва и до днес. Крепостта е генуезка и красиво осветена през нощта. Градът е построен на стръмен хълм, а вечер животът кипи по крайбрежието.

 

Моливос може да се нарече единственото космополитно място

на острова – без да е натрапчиво туристически, има шарена интернационална публика и няколко откровено масови таверни край пристанището.  

Пломари – столицата на узото, е незабележително индустриално градче, по-мърляво от другите, със забележително тесни улици. В близост са два от най-популярните и посещавани плажове на острова – Агиос Исидорос и Тарти. Главната атракция в района са фабриките на марките узо "Пломари" и "Барбаяни", които могат да бъдат разгледани и като музеи. 

Столицата на Лесбос носи името Митилини, с което съвременните гърци често назовават и целия остров. Голям за островните стандарти (30 000 души) хаотичен съвременен град, с много дълга история зад гърба си. Най-известната сграда е църквата „Св. Терапонтий“ (от неговото име идва думата „терапия“) с импозантния си купол. Както почти всеки град и село в Лесбос, има крепост – тази е една от най-големите в Гърция, строена последователно от византийци, генуезци и османци. На пристанището стърчи малка Статуя на свободата – прилича на американската, но не е точно същата, а историята и авторите им нямат нищо общо; защо е там, е трудно да се каже. В близост до Митилини се намира затвореният вътрешен залив Гера - с живописен крайбрежен път, тихи селца и примамливи таверни. На Гера е и единствената функционираща минерална баня на острова. Лесбос по забележителен начин неглижира балнеоложкото си богатство и извори като Ефталу и Полихниту, където блика минерална вода с температура 60-80 градуса, са запуснати или заключени. Скала Терми също - там на главния път може да се види скелетът на отдавна изоставения хотел "Сарлица Палас", построен през 1909 г.

В срещуположната посока - на запад, е Сигри: най-хубавият плаж на острова, с фин жълт пясък и прозрачна вода. Кой знае защо, по-студена, отколкото навсякъде другаде. Сигри се надява на по-добри времена, тъй като вече има голямо пристанище и от тази година

 

веднъж седмично там спира ферибот от Пирея

Но селото изглежда известно само и единствено на гърците и не прилича да ламти за туризъм. Сигри също има крепостчица – османска. Няколко километра преди табелата е музеят на открито „Вкаменената гора“ - вкаменелости на дървета на милиони години. Но мястото има интересни истории и от по ново време. Например: през лятото на 1959 г., две години след Нобеловата награда и няколко месеца преди края на живота си, Албер Камю го добутал до отдалеченото рибарско село в западен Лесбос Сигри благодарение на своите приятели Лето и Ангелос Катакузинос. Ангелос бил родом от Лесбос, учил медицина във Франция и т.н. Със съпругата му били интелектуалци от световна величина, пиели си узото с Камю, Фокнър, Артър Милър, Шагал, Сеферис. Та, на Камю толкова много му харесало в Сигри, та казал неща от сорта на "Тук е земята на боговете" и "На това място бих искал да умра" (по-подробно пише в книгата на Лето In the company of Albert Camus). Но нямал тоз късмет и умрял в катастрофа на 4 януари 1960 г. във Франция. 

И макар със сигурност в Гърция да има по-привлекателни и "инстаграмабъл" дестинации, остров Лесбос днес е чудесно място, кажи-речи непокътнато от туризма. Цените са като отпреди 10 години. Храната е изобилна и вкусна. Хората са любезни и мили, за огромна изненада масово говорят английски. Зелено е, аграрно, навсякъде щъкат козички, овце, коне, таралежи и лисици също ни бяха чести спътници. Препоръчва се за хора, които имат нужда от доза автентична Гърция и не се страхуват от липсата на фин пясък и забавления тип "Слънчака". А за пиков сезон, когато на по-популярните места е лудница и скъпотия, Лесбос е истинска находка.

Още

Сеул и корейците през погледа на познавач
НАТО разполага най-добрите американски бойни дронове в Гърция

26.11.2022

5952
Англия планира ограничения за чуждестранни студенти и близките им

25.11.2022

3356