В края на 18-и век френската армия начело с Наполеон Бонапарт нахлува в Египет. Започва труден преход през Арабската пустиня - под палещо слънце по безкрайни нажежени пясъци. Внезапно в далечината бойците виждат оазис с езеро и палми около него. Гледката им дава сили да забързат към спасението. Но така и не стигат до оазис -  това, което видели, се оказало оптична измама, мираж. 

Думата "мираж" идва от френски език - mirage означава буквално "видение, гледка". 

Когато говорим за миражи, първо се сещаме точно за виденията на зелени острови насред безбрежни пясъци. Но чудесата, които природата поднася на сетивата ни, са навсякъде, изненадват ни с мащаби, форми и багри и граничат с фантастичното. 

През 1906 г. известният американски изследовател Робърт Пири прави експедиция

към Северния полюс

През бинокъла си вижда на хоризонта огромна ивица суша в близост до остров Елсмиър. Не стига до нея, но я описва в дневника си, като я кръщава Земя на Крокър (банкерът Джордж Крокър е главен спонсор на пътуването). Други изследователи на района обаче са скептични - според тях Крокърленд не съществува. Седем години по-късно друг американец повежда експедиция, за да потвърди откритието на Пири, но така и не намира Земята на Коркър. В групата търсачи участва и местен ловец ескимос, който обяснява, че на това място суша няма, но пък често се образува "poo-jok" - с тази дума племето му нарича арктическата мараня. Оказва се, че "находката" на Пири е мираж.  

Горе-долу по това време друг полярен изследовател  - Робърт Скот, също има среща с илюзорно парче земя насред океана. 

Морската шир е благоприятен инкубатор за явлението в съчетание със спокойни води и безветрие (получава се нещо като екран за прожектиране на миражи). Точно такива благоприятни условия за оптични илюзии навярно са родили  

легендата за "Летящият холандец" - кораба призрак,

който се рее из Северните морета, появява се изневиделица  и буквално се разтапя също така внезапно пред смаяните очи моряци и пътници. Поверието е, че някога много отдавна ветроходът попаднал в свирепа буря, нидерландският капитан го превел до нос Добра надежда, но не успял да го прибере в пристанището и от тогава призракът се скита в открито море. Историята се появява за първи път в книга на пътешественика Джон Макдоналд през 1790 г. Много очевидци се кълнат, че са видели кораба призрак. Сред тях е и принцът на Уелс и бъдещ крал на Великобритания Джордж Пети, който свидетелства, че по време на пътуване през юли 1881 г. край бреговете на Австралия „Летящия Холандец“ е пресякъл пътя на неговия кораб. Вероятно става дума за срещи с различни миражи, наричани летящи като "холандеца", защото не плуват във водата, а над нея. Този ефект е типичен за т.нар. горни миражи  - при тях изображенията сякаш се носят във въздуха.

Миражите най-често са моноизображения - например силует на планина, на животно и т.н., но най-впечатляващи са сложните - "картината" е многосъставна, с повече детайли и цветове. Най-известното място на земното кълбо, където често се появяват "комплексни" миражи, е Месинският пролив в Южна Италия. Рано сутрин, при изгрева на слънцето, над синята шир изведнъж порастват приказни дворци, площади, кервани и т.н.  

За обикновените хора миражите са чудо, а за учените - благодатен за изучаване оптичен феномен. В основата на виденията е движението на светлината и пречупването на лъчите, когато преминават през различните слоеве на въздуха. Всичко има значение за играта на светлината - смяната на температурата и на плътността, различният състав на атмосферните пластове, съдържанието на почвата и на изпаренията от повърхността, релефът наоколо, облаците и т.н.  Зрителната илюзия може да клонира реални обекти, да ги удължи или сплеска, да ги преобърне "с краката нагоре" или да ги превърне в нещо различно – например камъни и храсти да изглеждат като дворцови кули, църковни куполи или като платна на огромен кораб. Наричат миражите атмосферни (въздушни) огледала, защото на практика те отразяват истински предмети и събития. На всичкото отгоре имат способността да "телепортират".  

Най-разпространените миражи са от типа "езерни" - всеки е виждал как в горещ летен ден в далечината асфалтовият път преминава в трептяща водна повърхност.  Водата", която блести пред нас, всъщност е огледален образ на небето. Това е прост мираж, но има сложни видения, които трудни за обяснение проекции на реални картини от земната повърхност, намиращи се на десетки, дори на стотици километри далеч. Като описаното през юни 1815 г. чудо в град Вервие, Белгия. Местни хора с изумление видели

в небето ...  армия

Гледката била толкова ясна, че се различавали дрехите на стрелците, оръдията. Същата сутрин по същото време наистина е имало бойни действия - прочутата битка при Ватерло, но разстоянието между град Вервие и Ватерло по права линия е повече от 100 км.

В дневника на кораба „Матадор“, плаващ в Тихия океан, на 27 март 1898 г. е записан странен инцидент -  моряците виждат на около 2 мили разстояние кораб, заливан и блъскан  от огромни вълни. А водите около "Матадор" били гладки като огледало и царяло пълно безветрие. За минути изглеждало, че бедстващият кораб приближава, но после променил курса си и се стопил в далечината. По-късно капитанът на "Матадор" разбрал, че описаното в корабния дневник наистина се е случило - точно по същото време, но на 1700 км отстояние, датски ветроход попаднал в окото на бурята. Изглежда, че моряците са видели "прожекция".

Фата Моргана

е наименованието за най-сложните миражи. При тях се наблюдават цели композиции - като дворцови комплекси, флотилии, крепости, дори цели градове с улици, площади и пъплещи по тях хора. Името идва от епосите за крал Артур, чиято полусестра - Моргана, владеела черна магия и можела да се превръща в каквото си поиска. Била влюбена в рицаря Ланселот, но той не отвърнал на чувствата й. Наранена, магьосницата се скрила на морското дъно. Тя се забавлявала, като пращала всякакви мамещи и плашещи видения и обърквала екипажите на преминаващите кораби. 

Както вече стана дума, миражите са обичайно явление в степите и пустините, където има огромни температурни амплитуди и нощем става студено, а през деня е адски пек. В Сахара всяка година се наблюдават около 160 000 миража. Тъй като керваните в Северна Африка често се натъквали на призрачни видения на кладенци и езера, пищни палмови гори, планински масиви и т.н., за най-оживените търговски маршрути били съставени специални карти на миражите - за да знаят водачите на кои места да внимават и да не вярват на очите си.

Ледената пустош също е благодатна почва за миражи. Аляска например е смятана за най-доброто място за наблюдение на горни миражи (виденията плуват над земята). Колкото по-студено е, толкова по-ярки и ясни са илюзорните изображения. Американски и канадски туристи ходят специално

в Аляска "на лов" за миражи 

Една от най-впечатляващите зрителни заблуди е "ефектът на Нова Земя". През 1596 г. членове на експедицията на Вилем Баренц прекарват дългата полярната нощ сред ледовете на Нова Земя. И изпадат в изумление, когато денят настъпва преждевременно - виждат слънцето да изгрява, а знаят, че реално звездата би трябвало да огрее тази част на планетата 2 седмици по-късно.  Всъщност слънцето все още било под хоризонта, но изследователите са наблюдавали мираж, проекция на истинския изгрев на друго географско измерение. 

Има и друга интересна "северна" история, извадена сякаш от ръкава на магьосницата Моргана. Експедицията на  шведския изследовател Nordenskjold през 19 век заминава да изследва Чукотка. Един ден в близост до лагера им се появява огромна бяла мечка. Всички грабват оръжията си, а един от членовете на групата дори се готви да стреля, когато полярният мечок изненадващо разперва крила, излита и постепенно започва да се смалява, превръщайки се в чайка. Може да е било мираж, но да е просто потвърждение на поговорката "На страха очите са големи" .