Quantcast
Неандерталец - това не бива да звучи обидно | СЕГА
facebook
twitter

Уикенд

ПРАИСТОРИЯ

Неандерталец - това не бива да звучи обидно

Нашите братовчеди не са били чак толкова примитивни, колкото си ги представяме
114
 Музей по естествена история
Неандерталец и хомо сапиенс - възстановка на белгийските братя Кенис за епичната изложба във Великобритания отпреди няколко години "Един милион години човешка история". Неандерталецът е възстановка по кости, намерени в Белгия, а човекът е от находки в Чехия.

Хомо сапиенс обича да гледа отвисоко на своите братовчеди неандерталците. Свикнали сме да си ги представяме като нискочели предшественици, които малко излагат нашата човешка фамилия. Палеоантрополозите обаче напоследък разбиват този мит за примитивния роднина.

Homo neanderthalensis е изчезнал вид човек, с когото споделяме общ прародител. Науката днес е отхвърлила старата представа, че неандерталецът е предшественик на човека - ДНК анализи показват, че неандерталците и прародителите на съвременните хора са съжителствали паралелно в Европа след голямото преселение от Африка и даже са се смесили.

Геномът на неандерталеца се различава само в 0.3% от този на съвременните хора (геномът на шимпанзетата е 1.2% различен), пише Тим Фланъри във великолепната си книга за детството на нашия континент "Европа. Естествена история" (Europe. A Natural History). 20% от това неандерталско парченце в пъзела на нашата ДНК се съдържа в генома на съвременния човек, макар че отделният индивид наследява не повече от 6% от гените си от неандерталците.

Първата ни среща с неандерталците е през 1856 г. в пещерата Фелдхофер в долината Неандертал, Западна Германия. Там са открити останките от човекоподобно праисторическо същество, по които е идентифициран видът Homo neanderthalensis. Обикновено го изобразяват като нискочел примитивен човек със свъсени вежди, издадена челюст, несъразмерни крайници и тромаво тяло.

Напоследък обаче тази представа се допълва от изненадващи щрихи, от които най-неочакваната е, че неандерталците не заслужават днес да ги ползваме като нарицателно за ниска интелигентност. Все пак в периода на своето съществуване - започнал преди около 400-450 хиляди години и приключил рязко преди около 40 000 години, неандерталците успяват да се разпрострат на територия, съизмерима с тази на Римската империя - от Уелс до Китай и границите на арабските пустини, при това без сложната социална организация на съвременния човек.

 

Сини очи, светла кожа

 

Анатомичните разлики между нас и неандерталците са известни - те са по-ниски, по-широки в кръста и гърдите, черепите им са по-издължени, с издадена челюст, плоско чело, отчетливи костни дъги над очите, хлътнали очи, широки ноздри. Зъбите им са с по-плитки корени, костите им са по-плътни и тежки. Неандерталците обаче не са мургави, грозновати наши роднини - новите изследвания показват, че са били синеоки или зеленооки, червенокоси и със светла кожа - нормална адаптация за северните ширини, които са обитавали хиляди години.

 

Изобретатели

 

Неандерталците са оставили след себе си богат и сложен инструментариум - дървени копия, лепило от смола и восък, каменни сечива. В обитанията им са открити следи от огън, а останките отчетливо говорят за различни приспособления за лов, изискващи сериозно планиране и комбинативност, и отделен набор инструменти за "домакинството" - шила за пробиване на дупки, стъргала за щавене на кожа. И при тях е имало разделение на труда - показват го различните особености на мъже и жени. При мъжете например ръцете са асиметрични, което предполага, че са използвали с една ръка оръжия. При жените ръцете са еднакво развити, което показва, че вероятно са се занимавали с домакински задачи, изискващи работа с двете ръце, например обработка на кожи.

 

Художници

Способността да се измислят, интерпретират и обменят абстракции и символи винаги се е смятала за отличителна черта на човека - едно от ключовите неща, които го издигат над останалите обитатели на планетата. Най-представителните "галерии" на праисторическия свят са пещерите Шове и Ласко във Франция и Алтамира в Испания. Когато нашите предци са рисували по техните стени, неандерталците вече ги е нямало - най-старите рисунки, тези в Шове, са отпреди 30 000 г. Напоследък обаче бяха датирани някои пещерни артефакти, които се оказаха от времето на неандерталците. Днес се смята, че те също са били способни на абстрактно мислене, характерно за съвременните хора. Използвали са червена охра, за да украсяват миди, събирали са пигменти, смесвали са цветове, гравирали са кости. През 1990 г. в пещерата Бруникел, отново в югозападна Франция, е открита сложна "артинсталация" от над 400 сталагмита, които се интерпретират като свидетелство за примитивни култови практики. Има и следи от погребения, даже от по-уседнал живот.

 

Светът през техните очи

 

Няма как да си представим света така, както са го виждали и възприемали неандерталците. В последните години особеностите на техния мозък родиха някои теории, които вдигнаха доста шум в научния свят. В сравнение с човека неандерталецът има необичайно големи очи. Съответно и тази част на мозъка, която отговаря за зрителните възприятия, е по-развита от нашата. Преди няколко години учени от Оксфорд обявиха, че тази анатомична особеност може да е коствала и изчезването на вида. Ейлинед Пиърс от престижния университет смята, че по-развитите центрове за управление на зрението и на тялото са отнели от другите мозъчни функции, като например взаимодействието и общуването. С други думи, неандерталците не са умеели да създават сложната плетеница от взаимоотношения в групата - умение, което отличава съвременните хора и ги въоръжава с надмощието заедно да надделяват над всякакви трудности, сервирани от природата.

 

Какво говорят

 

Езикът е другата голяма отличителна черта на съвременните хора. Голяма загадка е как са общували неандерталците - повече като човека или повече като животните. Според едно скорошно изследване нашите братовчеди са имали говорен и слухов апарат, сходен с нашия, т.е. биха могли да чуват и да произнасят същите звуци, които отличават нашия говор. Няма как обаче от далечината на 40 000 години да знаем със сигурност как е използвана тази анатомична даденост - дали и те като нас са придавали смисъл и значение на думи като "здравей", "добро", "лошо" и прочее.

Ключови думи:

история

Още

Подводни руини карат учени да преосмислят историята на Венеция

28.07.2021

1024
Точно сега е моментът да отидете в Дубровник

23.07.2021

1086
Деветте живота на най-късата улица в София

17.07.2021

2607