Шоколадът напоследък стана по-висока наука и от кафето - дори на нашия пазар има затрудняващо ума стълпотворение от видове и марки, част от тях съвсем български. Високото съдържание на какао, ръчната изработка и екзотичните добавки - рози, джинджифил, люта чушка, са почти задължителна норма. Човек рядко пътува нанякъде само заради шоколада, но има дестинации, в които за нищо на света не бива да се изпуска.

1. Аржентина

Свързваме я главно с легендарните стекове, но аржентинският шоколад е шедьовър. Често го продават така, както ще го видите в истински майсторските магазини - на килограм. Тук обаче има и една друга специфична форма - на корички.

Шоколадът в Аржентина не се обляга на вековните традиции на маите, а идва от Европа с голямата емиграция след Втората световна война. Тогава някои провинции в Патагония удвояват населението си, като това е най-видно в Барилоче. Сред чужденците, заселили се тук, има и много италианци, един от които пренася в Южна Америка рецептите на прочутите торински майстори.

Днес Барилоче е аржентинската столица на шоколада. Градът е иначе Мека на планинските трекове из Патагония (двете преживявания съвършено се допълват). Повечето местни фабрики са свързани с една и съща италианска фамилия - Фенолио, донесла тук шоколада през 1947 г. Но има и други - "Мамушка", основана в по-ново време, "ВанВинсберге", известна с белгийския си шоколад, и пр. Независимо от марките шоколадът тук идеално се съчетава с местното плодче калафате, така че потърсете такава комбинация из витрините.

2. Белиз

Шоколадът е у дома си в тази малка централноамериканска държава, бивша британска колония и единствената държава в региона, където се говори английски. Известно е, че какаото е било елитна напитка и даже разменна монета в древната цивилизация на маите. Но не целият географски регион на тази империя бил подходящ за отглеждането на какаови насаждения.

Според археологически проучвания най-ранният център за култивация на какао е именно Белиз. Днес държавичката си връща почетното място в световното производство на какао. Експлоатирана през 80-те и 90-те от една-две световни марки от типа на "Хърши", днес страната има над десет занаятчийски фабрики, които, вместо да продават реколтата на чуждите фирми, произвеждат шоколад по традиционните методи на маите.

3. Торино

Тихият, елегантен Торино е свързан с шоколада още от 1560 г. - когато премества столицата си тук от Шамбери, Емануил Филиберт Савойски поднася символична чаша горещ шоколад на града. Италианците смятат, че торинските майстори имат заслуга за редица усъвършенствания на шоколада - първото производство на твърди шоколадови блокчета например. За тези еволюции претенции имат и други европейски народи, но един принос не може да се оспорва на торинците - венчавката на шоколада с лешника в неустоимия бонбон джандуя. На торински сладкар дължим и нутелата, създадена от Пиетро Фереро през 1946 г. (легендата разказва, че се получила от жегата, а Фереро просто прозрял пазарния ѝ потенциал).

Големият фестивал на шоколада CioccolaTo! се провежда ежегодно през ноември и на него си дават среща над 100 производители от цяла Италия. Но човек и сам може да превърне всеки ден в Торино във фестивал на шоколада. Не пропускайте местната традиция merenda reale, нещо като следобедния чай на англичаните, но вместо чай тази следобедна закуска е съсредоточена върху гъст като крем горещ шоколад - ще я откриете в кафенетата с история. Друг шоколадов специалитет тук е бичерин - традиционна шоколадова напитка, чийто най-автентичен вкус можете да опитате в кафенето, където е създадена - "Кафе ал Бичерин", през 1763 г. Пак тук можете да допълните преживяването с шоколадов "сандвич".

4. Оаксака

Когато става дума за шоколад, няма как да се мине без Мексико. Както приляга на стотици години история, тук какаото намира най-неочаквани за европееца приложения и комбинации. Добавят го например в традиционния сос моле с люти чушки, ядки и подправки. Пият го като чампурадо - шоколадова напитка с царевично брашно, канела, мляко и пилонсийо (сурова тръстикова захар), или пък още по-екзотичното техате - какао, какаови цветове и ядките на местен плод. Техате ще откриете при местните жени с традиционни носии, които обикновено го наливат от пръстен съд. Пяната отгоре се дължи именно на какаовите цветове.

5. Еквадор

Смятат я за родина на най-първокласния черен шоколад в света. Еквадорците особено се гордеят с местните си сортове. По света само 5% от какаото получава престижния етикет Fine Aroma и 63% от него се произвежда именно тук. Затова и търсете шоколад, направен с puro nacional какао (среща се и като arriba nacional). Иначе казано - местно производство.

Благодарение на мекия вкус еквадорското какао дава сладост дори в 100% черен шоколад. В столицата Кито магазинчетата за какао и шоколад са навсякъде, но не пропускайте да опитате и какаов сок - сладко-кисела смес, чийто аромат е уникален за какаовото дърво, но се сравнява по вкус и с плодовете личи.