Американската поетеса Аманда Горман привлече медийното внимание върху себе си, след като рецитира поемата ''Хълмът, по който се изкачваме'' по време на встъпването в длъжност на Джо Байдън. Освен с това, че е най-младият поет, представил се на такова събитие, тя е известна и с факта, че стихотворението ѝ стана на практика непреводимо, след като бяха оповестени строгите критерии за преводачите, които искат да се захванат с популяризирането му в Европа.
23-годишната възпитаничка на Харвард е дълбоко навлязла в проблемите на потисничеството, феминизма, расовата несправедливост и маргинализацията. Аманда казва за себе си пред в. ''Ню Йорк Таймс'', че детството ѝ е преминало главно в четене и писане. След като в час по литература чува откъс от книгата ''Вино от глухарчета'' на Рей Бредбъри, тя решава, че думите са нейното призвание, а майка ѝ, която е литератор, я подкрепя напълно. Аманда има близначка Габриел, която е режисьор и активист.
Родената в Лос Анджелис поетеса страда от слухови нарушения, свръхчувствителна е към звук, а
в ученическите си години се бори с речеви проблеми
Тя обаче гледа на това като на плюс, защото заради пречките по отношение на слуховите и вокалните си умения става добра в четенето и писането. Започва речева терапия с пеене и така музиката се превръща в неразделна част от живота ѝ.
Аманда написва поемата, която прочита при встъпването в длъжност на Джо Байдън - ''Хълмът, по който се изкачваме'', по време на изолацията заради COVID-19, вдъхновена от музиката от филмите "Гарванът", "Линкълн", "Най-тъмният час" и "Хамилтън", и от събитията на 6 януари, когато привърженици на бившия президент Доналд Тръмп щурмуват сградата на Конгреса. За церемонията по встъпване в длъжност я предлага първата дама Джил Байдън, която отдавна следи работата ѝ и успява да убеди церемониалния комитет, че ''слабото чернокожо момиче'', както Горман описва себе си в поемата, е най-добрият избор.
Тя обаче не за първи път представя своя поезия в Белия дом. Чела е пред бившия вицепрезидент по времето на Бил Клинтън - Ал Гор, пред Хилари Клинтън и пред активистката и носителка на Нобелова награда за мир Малала Юсафзай.
"Едно от нещата, които правя винаги когато изпълнявам своя поезия, е да си кажа наум следната мантра: "Аз съм дъщеря на чернокожи писатели. Ние произлизаме от борците за свобода, които скъсаха веригите и промениха света. Те ме призовават. Така се подготвям за задължението, което трябва да се свърши", казва тя за CBS News.
За списание ''Пийпъл'' Горман казва, че след като рецитира поемата на инаугурацията, се връща обратно зад кулисите, където остава до края на церемонията, но вече била наясно, че целият ѝ свят се е променил само за шест минути. И това е вярно. В рамките на ден двете ѝ издадени до този момент книги стават бестселъри в списъка на "Амазон", а международната модна агенция IMG Models се свързва с нея, за да ѝ предложи договор.
Амбициозната американка иска да чете и на друга инаугурация - своята собствена. Аманда неведнъж е заявявала пред медиите, че
смята да се кандидатира за президент през 2036 г.
"Мечтая си за това от шести клас'', казва тя пред телевизионната водеща Елън Дедженерис. "Имах учител по математика, който каза някак си на шега - тъй като бях много будно момиче, каквато съм и до днес - че трябва да се кандидатирам за президент. Идеята ми хареса и съм решена да я изпълня в бъдеще'', допълва Аманда и с това си спечели застъпничеството освен на Дедженерис и на Хилари Клинтън, която похвали в Туитър младата поетеса за смелостта ѝ.
''Хълмът, по който се изкачваме'' обаче се оказва
почти недостижима преводаческа задача,
не защото е написана твърде сложно, а защото Аманда има определени изисквания към преводачите, които ще направят превода - те трябва да са жени, да са млади, активистки и за предпочитане чернокожи. С тези условия тя бързо разбуни духовете в преводаческите среди.
Първият, който упрекна Аманда за неизпълнимите в някои европейски страни изисквания, беше преводач от Нидерландия. Марийке Лукас Райнефелд се отказва от задачата, защото не отговаря на нито едно от изискванията, въпреки че в биографията си има престижната награда "Букър" за 2020 г. Но тя не е като Аманда Горман, твърдят нейни поддръжници в социалните медии - "млада, безсрамно чернокожа жена", а бял автор от небинарен пол. "Шокирах се от шума, който се вдигна около моето участие в разпространението на посланието на Аманда Горман, и разбирам хората, които се чувстват засегнати от избора на издателя", казва Райнефелд и отвръща, като пише поема, в която изразява горчивината си от отказа да ''предаде силата, тона и стила'' на Горман.
Следващият окачествен като ''неправилен избор'' от оригиналния издател на Аманда или от нейния агент е Виктор Обиолс, който е превел поемата на каталонски, но се оказало, че няма да бъде издадена. "Нямаха съмнение в способностите ми на преводач, но се оказа, че търсят различен профил", обяснява Обиолс, който е превеждал Шекспир и Оскар Уайлд. ''Ако аз не мога да преведа един поет, защото е жена, млада, чернокожа, американка от XXI век, то значи нямам право да превеждам и Омир, защото не съм грък от VIII век пр.Хр. Нито пък мога да превеждам Шекспир, защото не съм англичанин от XVI век", казва той пред в. ''Гардиън''.
Остава въпросът дали дискриминационните според някои противници на младата поетеса искания са имиджова стратегия на нейния агент, на американския издател, или са по настояване на самата Аманда Горман.
