Quantcast
Покоряването на подземния Еверест | СЕГА
facebook
twitter

Уикенд

Покоряването на подземния Еверест

706
Учените едва сега започват изучаването на Тъмната звезда.

Оранжево, червено, жълто - калейдоскоп от цветове. Все едно се разхождаш из Алпите през пролетта. Невероятна гледка.

Така израелският геолог Боаз Лангфорд описва една от най-големите зали в огромната пещерна подземна система Тъмна звезда, разположена в планината Байсун Тау в изолиран регион на Узбекистан. Лангфорд бе част от международен екип от учени и пещерняци, които изследваха системата през 2014 г.

"В друга зала има замръзнали езера. Навсякъде огромни водопади. Всяка зала е различна. Тази пещера е уникална. И макар да съм учен и не много религиозен, не мога да отрека, че има нещо чудодейно в това място", казва той.

Политическата нестабилност и изолираността дълго време остави Тъмната звезда (наречена на научнофантастичния филм Dark Star) скрита от човешките очи. Но през 1990 г. британски екип успява да стигне до един от входовете на пещерата и изследването на подземния свят започва. Оттогава са открити около 17 км тунели с допълнителните входове.

 

Всички входове обаче са по средата на 200-метрова скала

 

и дори отиването до базовия лагер е дълго и опасно начинание.

Лангфорд и неговите колеги се срещат с останалите от екипа в узбекистанската столица Ташкент. Оттам пътуват 160 км по древния Път на коприната към Самарканд, преди да завият към град Байсун, намиращ се на афганистанската граница. В подножието на Байсун Тау те изоставят камиона и продължават пеша, натоварвайки оборудването си на магарета. Изкачването продължава два дни.

"Пътеката е толкова опасна, че едно от магаретата се подхлъзна и падна от скалата. Един от катерачите трябваше да се спусне с въжета, за да спасим поне оборудването", разказва Лангфорд. В един момент става невъзможно животните да продължат и учените пренасят оборудването на гръб. От базовия лагер има още два часа изкачване, както и катерене по 100-метрово въже, за да се стигне до входа на Тъмната звезда.

Защо обаче учените толкова упорито се опитват да достигнат до този затънтен край на Узбекистан? Какво би могло да има в тази пещера, че да си струва да рискуваш живота си?

 

Отговорът е прост - точен климатичен часовник

 

Информацията за миналото на Земята и бъдещето на климата е заключена в пещерите. Минералите, образувани от капеща вода, с годините се превръщат в сталагмити и сталактити.

"С анализа на тези минерали ние можем да научим как се е променял местният климат и как това е свързано с местните или глобалните промени - обяснява д-р Себастиан Брайтенбах, палеонтолог в университета в Нортумбрия, който изучава пробите от Тъмната звезда. - Обикновеният радиовъглероден часовник може да се използва за около 40-50 000 години назад. За времето преди това ние почти нямаме информация. Предимството на пещерите е, че там можем да използваме други радиоизотопи като уран, които имат по-дълга "памет". Това означава, че ние можем да проследим точно климата до около половин милион години назад. Уранът и оловото могат да бъдат открити в сталагмитите. Те са отлични климатични архиви, защото се образуват в пещерите в цял свят в продължение на милиони години, изолирани от външни фактори като опасно време или човешка или животинска намеса."

Всички тези палеоклиматични записи могат да се използват, за да се разбере миналото и да се прогнозира бъдещето. Археолозите например използват резултатите от изследванията на Брайтенбах, за да разберат

 

как човечеството е мигрирало в Азия

 

и какво е предизвикало тази миграция.

"Археолозите искат да разберат как хората са взаимодействали с природата и как климатът е повлиял върху решенията им кога, как и защо да се преместят", казва ученият. "Температурите не са били проблем за неандерталците. Ключът е във водата. Палеоклиматичните записи в сталагмитите са най-добрият ни шанс да открием кои времеви интервали са били подходящи за живот и кои са били враждебни", добавя той.

Учените използват палеоклиматичните архиви от пещерите и за да прогнозират промените в климата и най-вече - запасите от вода в региона. Планински вериги като Хималаите са като водните кули на света. Ако ледът в глетчерите там изчезне, реки като Ганг ще пресъхнат и ще лишат от вода хората в съседните страни - Узбекистан, Кюрдистан, Индия и Китай.

"Сталагмитите обикновено са много подробни и добре датирани - обяснява д-р Алекс Бейкър от Националния център за атмосферни науки в университета в Рийдинг. - Това е важно, защото те могат да ни кажат колко резки са били предишните климатични промени и колко бързо климатът се е възстановил след тях. Тази информация може да се използва, за да се изчисли как ледниците се възстановяват, ако и когато въглеродните емисии бъдат значително намалени. Изчисленията могат да бъдат много несигурни, затова развитието на климатичните модели и по-добрите палеоклиматични записи са винаги добре дошли."

Учените използват и записите на сталагмитите, за да видят доколко климатичните модели съвпадат с информацията за промените през последните десетилетия и така

 

да прогнозират климатичните промени в бъдеще

 

"Палеоклиматичните записи от близкото минало са изключително полезни в отдалечените региони, където основните данни от метеорологичните станции са или оскъдни, или ненадеждни заради трудностите при събирането на данни във враждебна среда. Те също така ни помагат да разберем естествените промени в климатичната система и да ги поставим в дългосрочна перспектива", казва Бейкър.

Спускайки се в Тъмната пещера, Лангфорд и неговите колеги се заемат със съставянето на карта на терена и с установяването на нов базов лагер. Експедицията вече е основала един на дълбочина 450 метра, но учените търсят добро място и на по-дълбоко под земята. Пет дни те изучават коридорите, откривайки нови зали и измервайки помещенията, като вкарват всички данни в таблети, които генерират карти. Когато коридорите стават твърде тесни, екипът използва своите инженерни способности, за да "отхапва" скалите и да ги прави малко по-широки. Усилията са възнаградени, когато на 800 метра дълбочина намират подходящ терен с водни запаси, за да разположат палатки.

Дълбоко навътре в пещерната система няма естествена светлина и е много лесно да се загуби представа за времето. Изследователите се опитват да следват режима, който са имали на повърхността. Всеки се грижи сам за храната си. Водата е годна за пиене, без никаква преработка. В другите пещерни системи тя трябва да се преварява, тъй като обикновено лагерите са един под друг и я замърсяват.

Друг проблем е студът.

 

Много бързо може да се стигне до хипотермия

 

"Навън може да е 20°C, а вътре - под нулата. Трябва да си екипиран и да действаш супербързо срещу студа. И когато не работиш, можеш много бързо да измръзнеш, особено през нощта. Ако подземният базов лагер е пълен - примерно с петима души, това е чудесно, ти ще си на топло. Но ако са само трима, имаш нужда от добър спален чувал", обяснява Лангфорд.

За някои подобна авантюра може да звучи вълнуващо. За други идеята да спиш при минусови температури и да се промъкваш през тесни коридори е ужасяваща. Все пак историите за пещерняци, които са се загубили из лабиринтите и никой никога повече не ги е видял, са безбройни. Но нищо подобно не се е случвало в Тъмната звезда. Или поне - не още.

Според Лангфонд повечето пещерняци са като него и никога не са особено нервни за експедиция.

"Честно казано, аз съм суперфокусиран върху работата и изобщо не мисля за риска да се загубя или да се нараня. Просто следвам задачите. Все пак имаш нужда от колеги, на които можеш да разчиташ в опасна ситуация. И особено някой, с когото да споделяш своите преживявания. С когото да си говориш вечерта. Пещерните експедиции са наистина социален експеримент", добавя той.

Експертите смятат, че още години наред ще се изследват дълбините на Тъмната звезда. Може би един ден тя

 

ще бъде призната за най-дълбоката пещера в света

 

В момента тази титла се държи от пещерата Вороня в Грузия, с дълбочина 2197 метра. Но дори това да не стане, Тъмната звезда вече има трайно място в умовете на учените. "Ние имаме още много въпроси без отговори. Още дълго време ще се връщаме тук, за да събираме информация за климатични интервали, за които нищо не знаем. Цялата Байсун Тау може да стане основа за палеоклиматична реконструкция назад във времето", смята Брайтенбах.

А знанието за миналото е добра основа за бъдещето. Все пак много човешки животи зависят от това.

Още

Москва започва военни учения на границата с Афганистан

06.08.2021

1977
Дъждовете пак започнаха да се превръщат в бедствие

09.03.2020

1846
Вандали драскаха върху рисунки в пещерата "Магура"

16.05.2019

1436