Историческите архиви пазят спомена за свещеници, които са били сред активните дейци на Априлското въстание. Като поп Харитон от Габрово, който загива край Дряновския манастир, като поп Никола Троянов, наричан и поп Сокол, умрял след изтезания в Пловдивския затвор. 

Но едно от най-запомнящите се духовни лица от въстанието е поп Груйо Тренчов, известен и като Груйо Бански. Бански, защото е роден в панагюрското село Баня, където родът Тренчови се занимавал с овчарство и мутафчийство.

Той е третото дете на Тренчо и Стана и когато се ражда през 1836 г., е наречен Григор, но всички го наричат Груйо. Учи в местното килийно училище, а най-често е под грижите на баба си Нена. Когато израства, с помощта на чичо си заминава да учи за свещеник в мъжкия метох на Самоков. Връща се в Баня през 1854 г. и става учител в килийното училище, преподава и в селата Овчеполци (Ферезлии) и Тополи дол (Кавак дере). Същевременно е църковен певец. 

През 1858 г. се случват две неща в живота му - ръкоположен е за свещеник във въпросните села под името йеромонах Игнатий Рилец и се жени за Нейка Мутева. Раждат им се общо 5 дъщери, но три умират почти веднага след раждането си. А през 1863 г. почива и Нейка. Така Груйо остава 27-годишен вдовец с две малки дъщери. Същата година той се прибира в Баня и става свещеник там и в съседното село Мечка, като същевременно продължава да бъде и учител.

Един от повратните моменти в живота на Груйо Бански става срещата му с Васил Левски, който минава през Баня по време на обиколките си в подготовка на въстание. Разбира се, поп Груйо става член на революционния комитет в родното си село. Но след залавянето и обесването на Левски комитетът прекратява дейността си и така 3 години - до 1876-а.

Тогава в Пазарджишко се появява Георги Бенковски, който подготвя въстанието в IV революционен окръг. Двамата със свещеника стават близки сподвижници. На 8 февруари Бенковски пристига в Баня, за да поднови дейността на революционния комитет. За председател е избран именно поп Груйо, който заклева останалите сподвижници. Домът му пък се превръща в обичайно място за срещи на комитите. Същевременно двете дъщери на свещеника също се посвещават на делото и започват да изработват фишеци за бъдещото въстание.

На 25 март поп Груйо провежда клетвата и сред панагюрските революционери, а на 31 март и сред тези от село Мечка. Но паметният момент е клетвата, изречена от него, в местността Оборище, където делегатите от революционните комитети взимат решение за въстанието. Ето какво пише за този момент Захари Стоянов в своите "Записки по българските въстания":

„Щом се появиха емблемите на християнското величие пред лицето на депутатите, Бенковски и другите апостоли наведоха саблите си надолу в земята и клюмнаха глави в знак на благоговение и страхопочитание към божествената служба. Колкото и да бях уверен, че измежду апостолите нямаше хора със строга набожност, в тоя случай обаче съм готов да засвидетелствувам, че те благоговееха с чисто сърце, без никакво лицемерие и фарисейство.“

Както е известно, въстанието избухва в Копривщица и Панагюрище на 20 април. Още на следващия ден поп Груйо отива там, за да освети знамето на въстаниците. И не само това - той се сражава срещу турците като войвода на чета от 30 човека. Неговата чета е изпратена да помага на защитниците на село Петрич, но пристига твърде късно - на 29 април селото вече било опожарено.

На връщане към Панагюрище четниците виждат горящите къщи на града и решават да се разделят. По-голямата част поема към село Баня и го намира изоставено от жителите. Въстанието отива към своя залез...

Поп Груйо се вижда за последен път с Георги Бенковски в нощта на 1 срещу 2 май близо до Панагюрище, след което се разделят. Бенковски пада в Тетевенския Балкан след предателство, а поп Груйо Бански и неговите четници се предават на турците, за да спасят от жестокости своите съселяни. Водят ги от затвор в затвор, а след общата амнистия са освободени. Но по време на Руско-турската война поп Груйо отново е арестуван и първо лежи в Цариградската тъмница, а след това и в тази на град Коня, Мала Азия.

Едва след края на Руско-турската война през 1878 г. свещеникът е амнистиран, освободен е и се прибира в Баня. Съселяните го посрещат тържествено, а учениците декламират в негова чест:

Добре дошъл, ах, страдалче,

зарад нашия народ.

Верни бяхте и страдахте

за народа, дор до смърт!"

Поп Груйо отново става свещеник и учител в селото. Неговите съселяни го наричали „живо сребро“, а самият той никога не забравя своя приятел Георги Бенковски и често казва: „Добре стори Бенковски, че се уби. Инак колко щеше да му чини капата днес?“.

И наистина - свещеникът получава скромна поборническа пенсия от 60 лева, а през 1893 г. се оттегля от службата си в църквата и същевременно моли Народното събрание да му отпусне малко по-голяма пенсия. През 1897 г. поп Груйо написва поемата „Записки по Средногорското въстание“, а до края на живота си всяка година ходи до Оборище на 20 април и отслужва панихида за загиналите въстаници. 

На 17 ноември 1908 г. на 72-годишна възраст свещеник Груйо Тренчов умира, като по изрично негово желание не е погребан в двора на църквата, в която е служил, а в селските гробища.