Quantcast
При гиганта Кейнс всичко е по много | СЕГА
facebook
twitter

Уикенд

Стара слава

При гиганта Кейнс всичко е по много

Голяма политика, голямо сърце, върволица мъже и една жена завинаги... – животът на топикономиста протича като филм
29
 FB/John Maynard Keynes
Джон Мейнард Кейнс

За Джон Мейнард Кейнс е изговорено всичко и нищо. Животът на бележития икономист е филм с велики хора и събития, а той самият влиза в неповторими роли – от балетен композитор и разюздан хомосексуалист до сух "чичко" в костюм, който проектира световните финансови отношения през 1919 г. и 1944 г. Младостта му преминава в изисканите салони на Бел Епок, затова цял живот всичко при него е по много – шампанско, литература, беседи, изневери... Замесва се дори в тайни общества. Но това, което го превръща в най-влиятелния икономист на XX век, остава извън прожекторите - състраданието му към нещастията на човека.

Роден е на 5 юни 1883 г. в Кеймбридж. Баща му е преподавател по икономика и морал, майка му се занимава със здравни и феминистки каузи. Мейнард (както го наричат всички) бързо се изявява като ученолюбиво дете, просперира в математиката, латинския, литературата. В юношeските години го записват да учи в престижния колеж "Итън". Малко по-късно печели стипендия за Кеймбриджския университет.

Много общителен, а и пристрастен към голфа, той

 

бързо влиза в аристократичните среди

 

Макар да е снажен (висок почти 2 метра), счита себе си за грозен, което вероятно е повлияло за по-нататъшната му пробивност като компенсация.

Още в "Итън" Кейнс членува в полутаен клуб, в който се бистрят философски, литературни и политически въпроси. Отпечатък обаче оставя неформалното кеймбриджко общество Апостолите, преляло после във влиятелния кръг Блумсбъри. Посещава го през целия си живот. В него членуват прочутите философи Бертранд Ръсел и Джордж Мур, писателите Вирджиния и Ленард Улф, Литън Стрейчи. Навестява ги и по-малкият брат Джеймс Стрейчи, известен фройдист. За кратко Кейнс замъква и самия Лудвиг Витгенщайн. В такава среда е обречен да живее интелектуално, но и други неща намира в нея – Литън и Джеймс Стрейчи са му любовници, по-рано в "Итън" също е имал хомосексуални връзки. Всъщност Кейнс е бисексуален, а мъжките му партньори са все от сой – Даниел, брат на бъдещия британски премиер Харолд Макмилън, художникът Дънкан Грант, когото опекунства финансово и т.н.

Професионалната му кариера стартира за кратко като

 

чиновник в службата по Индия

 

После се връща като млад учен в Кеймбридж. Занимава се с математика, докато големият либерален икономист Алфред Маршал не го приобщава към икономиката. Началото на Първата световна война заварва 31-годишния Кейнс като автор на една книга и няколко журналистически статии по икономически теми. Става сътрудник на британското правителство по финансовите въпроси, след което кариерата му полита стремглаво нагоре. Носят се легенди как получава задача да изнамери дефицитни испански песети, и не само го прави, но на своя глава извършва рискована операция, носеща всестранни ползи. Отличен е с няколко ордена, а през 1919 г. получава висше признание – пратен е на Версайската мирна конференция да шепне в ухото на Лойд Джордж.

Кейнс съветва британския премиер по финансовите въпроси, но претъпява провал. Той настоява на Германия да не се налагат огромни репарации, дори измисля помощен план за нея. Мотивът му е, че една обедняла унижена страна ще озверее и нанесе непоправими поражения на света. Както е известно, страните победителки правят обратното, 

 

а прогнозата на Кейнс се сбъдва

 

За да е чист пред съвестта си, след Версай подава оставка от правителствения пост. Издава две книги, в които талантливо описва разочарованието си. Едната - „Икономически последици на мира“, го прави световноизвестен.

Но в този момент Кейнс не е просто провален съветник. Той е най-вече съкрушен човек. Ето какво пише до Дънкан Грант по време на конференцията: „През последните 2-3 седмици се чувствам много нещастен... Всички питат не за храна и суровини, а главно за средства за война срещу своите съседи... Пиши ми, за да ми припомниш, че на света все още има свестни хора. Тук мога цял ден да рева от ярост и разочарование. Светът не може да е чак толкова ужасен, колкото изглежда”.

Следващите две десетилетия са мирни само формално. Светът изпада в брутална икономическа криза. И тук вече на сцената излиза Кейнс в качеството му на

 

колос на икономическата наука

 

До този момент той е защитник на неокласическата теория, според която свободният пазар чрез „невидима ръка” решава проблемите. Но при огромните армии безработни (1 млн. само във Великобритания) честното му сърце няма как да преглътне, че въпросната ръка е химера. В тогавашните условия неокласиците са смятали, че по-ниски заплати биха снижили безработицата, след като на фабрикантите остане ресурс, който да разпределят между повече работници. Кейнс обаче провижда обратното – ниските заплати още повече увеличат безработните. Препоръчва държавни инвестиции за създаване на работни места, монетарна намеса в пазара и т.н. През 1936 г. се появява епохалният му труд „Обща теория на заетостта, лихвата и парите“, а последствията са известни – Новият курс на Фр. Д. Рузвелт изважда САЩ от Великата депресия, стъпил върху Кейнсианските виждания; светът черпи от идеите на Кейнс, появява се Кейнсианството като икономическо направление.

 

И пак в основата е състрадателността

 

Наблюдавайки хората, Кейнс се концентрира върху навиците им. И успява да пренасочи фокуса на икономическата теория - вместо акцентирана върху пазара като механична единица, към човешкото поведение на него, което е плод на психологически фактори.

Светът е вече в краката на Джон Мейнард Кейнс. През 1942 г. той получава баронска титла. Две години по-късно участва в Бретън-Уудската конференция, след това е сред учредителите на Международния валутен фонд. Кейнсианството е догма до 70-те години на XX век, когато първоначалният кейнсианец Милтън Фридман се връща към държавната ненамеса. Кейнс е преоткрит едва след световната финансово-икономическа криза през 2007-2008 г.

Личният живот на Кейнс изобилства от събития, които могат да се опишат, но не и да се осъзнаят: през 1918 г. се среща с руската балерина Лидия Лопухова; харесват се, преспиват 3 години след първата им среща; успоредно той има с 14 години по-млад любовник; женят се с Лопухова през 1925 г., а кумува... другият му любовник Дънкан Грант.

 

Вирджиния Улф и снобите от Блумсбъри иронизират рускинята,

 

защото не е тъй интелигентна и разкрепостена като тях. Но двамата с Кейнс остават заедно до края на живота му.

Успоредно той е колекционер на трудовете на Нютон, съхранява картини на Сезан, Дега, Модиляни, помага на театри, на Кралската опера "Ковънт Гардън", издава либерално списание, спонсорира балет и съчинява либрето. Умира тъй прозаично, както никой не би предположил - от инфаркт на 21 април 1946 г.

Още

Екзюпери отстъпва по преводи само на Библията

23.07.2021

1078
Изследовател от Харвард обясни за какво служи музиката

23.07.2021

1376
Точно сега е моментът да отидете в Дубровник

23.07.2021

998