Медия без
политическа реклама

Родът Гешови дава премиер и кмет на София

Различни са версиите кой от известните членове на фамилията е живял в дома на бул. "Патриарх Евтимий"

архив
Иван Евстратиев Гешов

През последните години занемарената историческа сграда на бул. "Патриарх Евтимий" № 7 в София е обект на дискусии. Тя е обявена за паметник на културата от местно значение и се предлагат инициативи за нейното реновиране. Основният аргумент е, че къщата е тясно свързана с една от най-известните фамилии в българската история – тази на Гешови. 

Безспорно най-значимият неин член е Иван Евстратиев Гешов (1849-1924). Роден в Пловдив, той завършва финансови и политически науки в Манчестър. През 1872 г. се завръща в Града под тепетата и се занимава с търговия. По време и след Априлското въстание информира европейската общественост за положението в българските земи. За тези си изяви е арестуван и осъден на смърт от турската власт. Амнистиран е след подписването на Санстефанския мирен договор. След Освобождението през 1878 г. участва дейно в устройването и обществено-политическия живот на Източна Румелия. Първи председател на Областното събрание. В края на 1883 г. се преселва в София. Директор на Българската народна банка, министър на търговията и земеделието и председател на първото Пловдивско изложение през 1892 г. Лидер на Народната партия, народен представител в единадесет Обикновени народни събрания и в две Велики народни събрания, председател на ХІ и ХV обикновено народно събрание (1901, 1913). Министър-председател и министър на външните работи (1911-1913). Противник на управлението на Александър Стамболийски, през 1922 г. емигрира във Франция. Иван Евстр. Гешов е също така председател и почетен член на дружество "Славянска беседа", председател на Българския червен кръст (1898-1924), почетен член на Съюза на кооперациите. Дописен и редовен член на Българската академия на науките, а от 1889 г. до смъртта си е и председател на най-голямата научна институция. Той е един от дарителите на академията, с големи заслуги за построяването на сградата ѝ. Всепризнат филантроп, през целия си живот подпомага с щедри дарения дружества, читалища, църкви и болници. Субсидира издатели на вестници, списания и книги. Финансира множество дарителски фондове. Гешов е

 

сред най-ярките представители на икономическата мисъл в България

 

Възгледите си излага в студии върху финансовата политика, публикува и поредица от спомени. Изключителната му разностранна обществено-политическа, финансова и дарителска дейност е високо оценена от неговите съвременници. И днес името на Ив. Евстр. Гешов фигурира в най-големите световни енциклопедии. 

Друг успял член на рода - Иван Стефанов Гешов (1854-1932), е братовчед на Ив. Евстр. Гешов, политик и дипломат, също роден в Пловдив. Завършва Робърт колеж в Цариград и следва в Оуенз колеж в Манчестър. Той е един от лидерите на Народната (Съединистка) партия в Източна Румелия, по-късно се присъединява към Народната партия на Константин Стоилов. Кмет на Пловдив 1880-1883 г. Председател на Постоянния комитет на Източна Румелия. Израства като партиен лидер, ръководи съединистката агитация, редактира в. "Съединение", обикаля с дипломатическа мисия Европа в полза на обединението на Северна и Южна България. В следващите години е дипломатически агент и пълномощен министър в Париж (1897-1901), Цариград (1901-1903, 1906-1909, 1914-1919), Виена (1904-1906, 1909-1910), Берлин (1910-1913) и Берн (1919-1920).

Техен братовчед е и един от софийските кметове – Иван Димитриев Гешов (1857-1934). Той е роден в Цариград. Началното и средното си образование получава в тамошния Робърт колеж. След Освобождението се завръща в Пловдив. През 1880 г. постъпва на работа в Министерството на външните работи и изповеданията. Заема длъжности в българските дипломатически агентства в Цариград и Белград. Завършва право в Париж и от 1889 г. се занимава с адвокатска практика. На два пъти е избиран за народен представител в VІІІ и ІХ обикновено народно събрание (1894-1898). Заема кметския стол в Столичната община от 23 май 1912 до 11 февруари 1914 г. По време на неговото кметуване България участва в две войни за национално обединение. Мобилизацията разстройва дейността на всички общински служби. Въпреки това кметската управа под ръководството на Ив. Гешов продължава усилията си за решаването на актуалните проблеми. Общинският съвет отделя специално внимание на жилищния въпрос в столицата и разрешаването на споровете с бездомниците. Предприети са мерки за подпомагане на бедните софийски семейства, чиито мъже са свикани под бойните знамена - с финансови средства, храна, облекло и безплатна медицинска помощ. Издадени са

 

разпореждания за опазване на София от епидемии

 

След продължително изграждане е открита сградата на Софийската минерална баня (13 май 1913 г.). Завършен е строежът на 7 основни училища, продължени са две трамвайни линии. Павиран е най-хубавият площад в столичния град – "Александър Невски". В началото на януари 1914 г. Ив. Гешов подава оставка поради здравословни причини.

Но нека се върнем отново към въпросния дом на бул. "Патриарх Евтимий". Има различни предположения кой е живял там. Твърди се, че къщата е построена от Ив. Евстр. Гешов и е обитавана от неговото семейство. Това обаче не отговаря на истината. Той действително притежава няколко масивни здания в центъра на столицата. Едно от тях, на ул. "Сердика" №4, дарява на БАН. Неговият дом обаче се е намирал на бул. "Цар Освободител" №14-16. По своето изящество и вътрешно обзавеждане триетажната сграда с обширен двор съперничи на двореца. По време на англо-американските бомбардировки през 1944 г. домът на Гешов е тежко засегнат. В оцелялата приземна част през 1950 г. се открива Музеят на революционното движение, който функционира тук до края на 80-те години на миналия век.

А къщата на бул. "Патриарх Евтимий" е построена със средства на Ив. Стефанов Гешов през 1905-1907 г. по проект на арх. Никола Лазаров. В нея е живял синът му Никола Гешов. За съжаление, няма данни за неговата биография и професионална кариера. Съвсем епизодично се споменава, че е бил дипломат. Самата сграда може по-лесно да бъде възстановена в оригиналния си вид, стига да получи статут на паметник на културата от "национално значение".
 

Ключови думи:

история

Още по темата