Георги Глушков е не само единственият българин, който е играл в Националната баскетболна асоциация (НБА) на САЩ и Канада, но и първият източноевропеец в това първенство.

Роден е на 10 януари 1960 г. в Трявна. След седми клас учи в спортното училище в Ямбол. На 17 години вече е в националния отбор за мъже. След като става шампион на България с "Академик" (Варна), през 1985 г. е избран от драфта на НБА от "Финикс Сънс". Играе 49 мача, като записва средно 4.9 точки и 3.3 борби на среща. След един сезон в САЩ продължава да играе в чужбина - в Италия и Испания. За националния тим на България играе от 1977 до 1991 г., като участва на четири европейски първенства. Президент е на федерацията ни по баскетбол от 2011 г. насам. Неговите истории са разказани пред bTV и предаването "Код "Спорт".

1. Как се опитват да откажат Глушков от баскетбола

"В Трявна, моя роден град, училището беше прекрасно. Дворът беше голям. Имаше няколко игрища, на които се играеше баскетбол, хандбал. Аз играех футбол и хандбал. Но в този период бяха най-слаб на баскетбол. На 14 години бях 1.77-1.78 метра. Нямаше изгледи, че ще порасна. Хандбал играех по-често. Във футболния отбор имам един мач с два гола като вратар", разказва Глушков.

Първият треньор на именития ни баскетболист се казва Петър Милчев. Той съзнава, че разполага с голям талант, за когото трябва по-висок трамплин от Трявна. Двамата попълват талон от вестник "Народен спорт" за участие в конкурс "Висок баскетболист". Не е поканен за пресявките в София, тъй като счели, че не е достатъчно висок - на 15 години той бил 1.85 м. Не е одобрен на аналогичен конкурс и в Плевен. Пробва да се запише в спортното училище в Русе, но там решават, че е дюстабанлия. Удря на камък и в спортното училище във Варна.

Качествата на Глушков обаче са видени от прохождащия по онова време в треньорския занаят Симеон Варчев (вече покойник), който тогава (1975 г.) води ямболския "Лъсков". Той кани в отбора високото момче от Трявна, което улавя здраво шанса си. "Отивайки в Ямбол, получих една вдъхновяваща обстановка. Между състезателите съществуваше не само поносимост, а искрена добронамереност. Те бяха играчи. Не стрелци, не подавачи, не техничари, а играчи. Иван Главов, Георги Ковачев, Красимир Овчаров... От тях се учих, помагаха ми непрекъснато. Задължен съм им за това, което сетне постигнах. Неслучайно страдах, когато се разделихме", споделя по-късно Глушков.

2. Отпор от баща му

"Майка ми, когато ме заведе в Ямбол през 1975 година, баща ми не ѝ говореше една година. Той имаше други идеи за мен. На него му се искаше да стана лекар. Една година са имали тежък период. После нещата леко се промениха. На живо са ме гледали само по един път. Майка ми ме гледа веднъж в Русе, а баща ми ме гледа в Ямбол. След това ме видя колко съм изтощен и как не мога да заспя до два часа през нощта. Той каза: "Това ли е спортът?", и си тръгна", спомня си Глушков.

3. Здравата връзка със Симеон Варчев

Глушков винаги е заявявал категорично, че Симеон Варчев не само го е открил за спорта, но и на него дължи до голяма степен успехите в кариерата си.

"Симеон Варчев ме направи баскетболист. Мене - дюстабанлията, ненадеждния, сърдечно увредения! Той бе амбициозен. Успяваше да те вдъхнови да сънуваш как ставаш голям играч. Не да ти стои всеки ден на главата да ти крещи с дебелата тояга, а те кара да сънуваш - говори ти, обяснява ти. И тренирайки, сънуваш как ставаш играч. Нещата започват да се получават от само себе си. Казва ти нещо и го слушаш. Това е симбиозата между треньор, който вдъхновява, и играч. Имали сме конфликти. Когато съм криввал от правия път, той ми е казвал в прав текст: "Ти си приключил курса". Като въглен те изгаря! Приключил съм курса?! Не е възможно! Без да те наказва, например да не си взимаш заплатата... Имаше инструменти, с които да те накара да дадеш максимума. Това бяха добрите треньори в България, успели да вземат най-доброто от състезателите си", разказва легендарният баскетболист.

4. Раздялата с Ямбол

През 1979 г. "Лъсков" става трети в шампионата, което си е подвиг за ямболския баскетбол тогава. В състава изпъква младият център Георги Глушков. Резонно от него започват да се интересуват и други отбори. Влизането му в казармата се използва като начин да бъде привлечен в ЦСКА въпреки желанието му да остане в Ямбол.

Тогава местен партиен функционер отказва да се застъпи Глушков да остане в "Лъсков" и талантът играе за "армейците" до 1982 г. по време на службата си. Обиден от липсата на воля играчът да бъде задържан, Симеон Варчев също напуска "Лъсков".

5. Вродени проблеми

"Заради дюстабана ме боляха краката като млад състезател. Тренирахме на пясъка 15-20 дни и смятам, че това доста ми помогна, защото в последните ми години на игрището нещата се бяха пооправили. Не съм страдал и сводовете бяха горе-долу нормални. Със сърцето винаги съм имал проблеми. Бях спрян в ЦСКА да не играя за повече от шест месеца, правиха ми изследвания. Хем имаха основания да ме спрат, хем нямаха да не ме пуснат да играя, защото техниката ми беше такава, че без съмнение доказваше, че нямам никакви проблеми и всичко ще бъде нормално. С такова вдъхновение и желание съм искал да бъда на паркета, че изобщо не ми е минавало през главата, че може да не играя".

6. Трансферът в НБА

"Един месец някой мисли дали да ме пусне, или не в НБА. Аз бях в България. Явно е било на високо ниво. Американците платиха 225 000 долара веднага след подписа. На държавата. На мен не ми плащаха. Всички пари отиваха в държавната агенция, която регулираше отношенията на българските спортисти. Аз обаче нямам лоши мисли. По-вълнуващо бе, че се срещнах отблизо с американските професионалисти. Не знаех английски. Научих го бързо. Ходих на уроци първите 3 месеца и се справих.

После свалих 15 килограма. Аз нямах т. нар. агенти, които дават съвети, както финансови и спортно-технически. Беше ми тежко. Отидох и питах треньора в прав текст - има ли възможност да играя следващата година повече? А човекът каза: "Откъде да знам? Не мога да ти отговоря на този въпрос. По-скоро няма да имаш тази възможност!". Това ми беше достатъчно. Една година ми се случи в НБА и накрая се отказах.

7. Баскетболът на заден план

"Живях доста години в Италия - 22. Жена ми е италианка, децата ми са родени в Италия. Бих определил периода, в който станах баща, като най-важния в живота ми. Тогава баскетболът мина на втора линия. Успях да се радвам на семейство и деца в период, в който професионалният живот мина зад гърба ми. Беше хубав период - започнах да се отказвам и се радвах повече на семейството и децата. Сега си мисля, че ако бях продължил да играя до късно и бях пропуснал тези моменти, щях да съм загубил много."