Политиците сигурно ще кажат, че звездата на Стефан Равакле изгря и залезе за една седмица. Толкова мина между неочакваната му победа на първия тур на френските парламентарни избори и загубата на втория, която вече си беше в реда на нещата. В избори без добри новини обаче този неуспял кандидат-депутат без политически гръб няма да бъде забравен толкова лесно.
Стефан Равакле е хлебар от Безансон, източния департамент Ду. Затова и "Либерасион" обяви загубата му на втория тур на парламентарните избори с надслова "Багетите са опечени". Равакле е нетипично популярен за хлебар, защото миналата година направи гладна стачка в защита на своя чирак от Гвинея Лайе Фоде Траоре - сирак, имигрирал във Франция на 16 г. и заплашен от депортация, след като навършил 18. Стачката прочу хлебаря в цяла Франция, звезди като Марион Котияр написаха открито писмо на Макрон от негово име, но въпреки това трябваше да минат цели 11 дни и Равакле да влезе в болница, за да се задействат документите на Траоре и той да получи разрешение да остане.
"Когато започнах гладната стачка, първоначално ме посрещна стена от мълчание от властите. Това ме промени като човек - разказва Равакле пред "Гардиън". - Станах чудовище - мило и добро чудовище, но вече знам, че ако искам да променя нещо, то трябва да се боря за него".
В
ежедневието на един хлебар
няма много време за политика. До 22.00 часа вечерта кроасаните трябва да са разточени, след това има три часа за сън, а в 1.30 часа започва печенето на хляба и така до обяд. Следва кратка следобедна почивка и Равакле се мята на старото си "Рено Туинго", пълно с чували с брашно, и тръгва да обикаля избирателите си, пръснати по жилищните комплекси в Безансон и околните села.
Равакле продължава да подкрепя мигранти, особено непридружени деца, както и младежи от френските домове за сираци. Наскоро успя да прати и хуманитарен конвой за Украйна. Затова е мишена на крайнодесни атаки. Изборните му плакати редовно осъмват нашарени със свастики и расистки обиди. Равакле обаче някак успява да стои много високо над омразата и низките страсти.
Миналия месец на фестивала в Кан
братя Дарден посветиха
именно на него последния си филм, чийто сюжет е за млади мигранти в Белгия. Когато в Кан е време за тържества, Равакле обикновено разстила маслото и точи тестото за кроасаните. "Някой ми се обади и каза: Пускай телевизора, говорят за теб в Кан."
Равакле беше безпартиен кандидат, но участва за левия алианс, подкрепян от Зелените. На първия тур надви кандидата на Макрон в своя избирателен район, но на втория тур отстъпи, като получи 47.74% от гласовете срещу 52.26% за кандидата на Макрон.
Безансон се управлява от кмет на Зелените от 2020 г. и в президентските избори даде силен вот за Меланшон. Когато Равакле чука по вратите и говори с хората, те му казват, че най-големите им тревоги са как да свържат двата края, както и климатичните промени, но доверието в политиците го няма.
При такава историческа политическа криза хора като хлебаря от Безансон променят усещането, че парламентът не е място за обикновени хора. Равакле е точно като своите избиратели - отруден, с вечно потънали в брашно панталони, близко до нещата от живота. Фигурата му идеално се вписва в желанието, породено в
протестите на "жълтите жилетки"
повече граждани да участват във вземането на политическите решения. Под този натиск Макрон бе принуден да обещае този месец, че ще основе механизъм за голямо демократично съветване с френския народ, но детайлите как точно ще стане това все още не са огласени.
Равакле не е единственият протестиращ гражданин, превърнал се в кандидат-депутат. Рашел Кеке, чистачка, която води 2-годишни протести за по-добри условия на работа в хотел в покрайнините на Париж, също бе кандидатка на левия алианс. И за разлика от Равакле, тя влиза в парламента.
Една гореща точка от платформата на Равакле беше намерението на Макрон да увеличи възрастта за пенсиониране на 65 г. "Ако пенсионната възраст се вдигне на 65 г., 27 000 души ще умират, преди да доживеят пенсия", казва по този повод хлебарят.
Това, че не стана депутат, няма да попречи на гражданската активност на хлебаря хуманист, както го наричат във Франция. След като Траоре най-сетне получи регистрация на 14 януари, Равакле основа Patrons Solidaires - група за лобиране, която обединява бизнеси със служители, пострадали от пропуска във френските закони, позволяващ непридружените деца да бъдат депортирани, щом навършат 18 г. Сега, по настояване на сенатора социалист Жером Дюрен, Равакле работи по изготвянето на закон, който ще позволи на младежи, започнали обучение в професия, да останат във Франция година след навършването на 18 г. Сенатът вече отхвърли едно такова предложение през октомври. Но провалите явно не спират устрема на Равакле, който е убеден, че рано или късно неговата Франция ще намери представителство във френския парламент.
