Quantcast
Сто години самота: Борис и Славка Деневи отвъд картините | СЕГА
facebook
twitter

Уикенд

Сто години самота: Борис и Славка Деневи отвъд картините

Нестандартна изложба проследява столетие на семейството творци на фона на обществените сътресения
2 005
Борис Денев, „Славка в градината на двора“, 70-те години.

„Отвъд картините - за изкуството и живота на Борис и Славка Деневи“  (на „Шипка“ 6, ет. I, заради големия интерес с удължен срок до 14 юли ) е необикновена изложба - не само за гледане, но и за дълго четене и размисъл. Художниците Борис Денев (1883-1969) и Славка Денева (1929-1984) са баща и дъщеря, а през столетието от неговото раждане до нейната смърт българското изкуство преминава през обнадеждаващ разцвет и тежки изпитания. Отвъд изкуството българският живот - също. 

"Решихме изложбата да е драматургичен разказ, а не суха академична експозиция", казва Антон Стайков, който е куратор заедно със Свобода Цекова. Още от входа на залата на първия етаж в галерията на СБХ на "Шипка" 6 ви обзема чувството, че не влизате в галерия, а в нещо друго, може би музей. Директно срещу вратата е транспортната количка от постера на изложбата, натоварена с радиограмофон Minerva, подарен от Борис Христов на Борис Денев. С глинената глава на Славка върху него цялото нещо прилича на странен музикален кентавър или сфинкс на колелца, натоварен с плочи и изкуство.

Усещането се подсилва от няколко десетки чекмеджета витрини, закупени наскоро за архива на Деневи, пълни с рисунки, страници от вестници, снимки…  Друга особеност на тази изложба е, че до повечето от картините — и по стените, и в чекмеджетата — много от обичайните бележки с името на автора и произведението липсват. Идеята е на зрителя да не му е лесно, той трябва сам да сглоби в главата си пъзела на историята, която разказват кураторите. Да откриеш сам какво виждаш е много по-интересно. Но който желае, може да си вземе от охраната „Инвентарен опис на всички творби в изложбата“ (или пък да го отвори в електронен вид на телефона си), за да му служи като пътеводител. 

Впрочем творчеството на Славка Денева често

 

поставя артисториците пред подобни задачи

 

За разлика от баща си, който почти винаги се подписва и дава наименования на творбите си, тя не прави нито едното, нито другото. Освен това не датира работите си, с което затруднява още повече изследователите. Изложбата разказва за Борис и Славка хронологично и успоредно, но е трудно да се каже кое в техните творчески и житейски съдби е повече — паралелите или разминаванията. Борис Денев прави първата си самостоятелна изложба като самоук художник през 1909 г., докато е учител в с. Иванча, Търновско. Първата самостоятелна изложба на Славка Денева е 10 години след смъртта ѝ.  

Борис Денев рисува пейзажи, портрети, исторически картини, библейски и военни сюжети. През 1942 г. е бил комисар на българското участие на Венецианското биенале (в освободения павилион на окупираната Полша). Приживе има 25 самостоятелни изложби, но

 

нито една след 9 септември 

 

Славка Денева рисува градски и селски пейзажи, портрети, натюрморти и интериори и освен свободен художник е била преподавател в курс за художници-самодейци на гара Искър и в Кремиковци. Приживе няма самостоятелни изложби. 

Борис е учил живопис в Мюнхен, през 20-те години е работил известно време в Италия, а от 1931 г. минава на свободна практика. Славка учи в Художествената академия в София, но не успява да се дипломира, винаги е била на свободна практика и е излизала в чужбина два пъти — до Талин и на международен пленер в Пшехановец, Полша, през 1974 г. 

От тези два живота, свързани помежду си и с историческите събития, Антон и Свобода са направили разказ с картини и текст, книга за живота във и отвъд изкуството в четири глави. Обособили са в залата 4 зони, наречени от тях гнезда. Всяко е посветено на различен период от живота на баща и дъщеря и съдържа картини, окачени по стените, и чекмеджета, пълни с рисунки, изрезки от вестници, снимки и документи, които поставят работата и живота на Борис и Славка Деневи в контекста на времето и мястото. Защото техният разказ е за времето, което е способно да променя съдбите на хората - но има и хора, които то не може да промени.

В тази изложба целта на кураторите не е била да представят най-добрите или знакови творби. През последните години са правени изложби и на двамата, включително и общи. Техни произведения има в галерии, издавани са албуми, проучени са от изкуствоведи. „Нас ни интересуваше различен поглед към тези двама художници, казва Свобода Цекова. — Досега при Денев това бяха пейзажите от Търново и малко военни рисунки. А при Славка — портрети, натюрморти с цветя и малко интериори. Нашият прочит, разбира се, е субективен, но разказът е базиран на цялостното проучване на творчеството и живота им.“

Първото „гнездо“ е събрало информация за живота и изкуството от първите 36 години на Борис Денев - от раждането му до края на 1919 г. Той е потомък на търновски род на занаятчии, в който се почитат образованието и изкуствата. Като дете, освен че рисува и свири на цигулка, е увлечен по геометрията и е

 

обсебен от идеята да изобрети летателен апарат

 

Едно от увлеченията му ще намери приложение в цялото му творчество, на най-много десетилетия по-късно, когато след 9.IX.1944 г. му забраняват да рисува на открито и намира убежище в задълбочено и систематично изследване върху перспективата с ренесансова отдаденост.

Във втората глава от историята, озаглавена „В добро и зло: Творчество, семейство, отново война“, са най-успешните и щастливи години на Борис Денев — 1920-1944. Тoй рисува и пътува повече из Европа и Балканите, участва активно в културния живот. Всяка година прави по една неизменно успешна самостоятелна изложба. Все пак по-мащабните му работи, както и салонните портрети, които рисува, са лишени от свободата и спонтанността, които изпълват подготвителните му наброски. В изложбата има няколко от тези малки бисери. В този период се и оженва, ражда се дъщеря му Славка. 

В началото на третата част на сцената влиза Червената армия и се спуска Желязната завеса. Борис Денев повече няма да пътува. Репресиите в първите седмици след 9 септември 1944 г. ще застигнат и него, както и много други представители на творческия и интелектуален елит. След като изкарва

 

пет месеца в затвора и още пет в лагер,  

 

най-тежкото е, че го изключват от Съюза на художниците. Забранено му е да рисува на открито и не му издават документ, с който да си купува бои и платна. Известният и уважаван до вчера пейзажист рисува гледките от прозореца с цветните моливи на дъщеря си.

В този период, докато художниците са принудени да се научат да възпяват строителството на социализма и всеки опит за неконвенционалност се наказва, неконвенционалната Славка е приета в Художествената академия, първа по успех. Тук е подходящо да споделим един цитат от анонимен оперативен работник до Столичната дирекция на Държавна сигурност, 17.IX.1948 г.: „Същата като ученичка е отказала да членува в която и да билo политическa или масова младежка организация. Държала се е индиферентно, настрана от всички ученички и е била много горда. Не е имала откpuти изказвания против ОФ, но по държането си личи, че всичко oтечественофронтовско ѝ е противно. Kакто в гимназията, така и в квартала не дружи с никого, но редовно всяка вечер излиза на разходка, и то сама. Сигурно на друго място се среща с приятелите cи, които ca непознати в квартала. За да се установят връзките й, ако има тaкива, същата трябва да бъде проследена."

След шест години дипломната ѝ работа „Товарене на щайги домати по залез слънце в село Конаре“ получава двойка. Макар и малко дълго, заглавието е в духа на соцреализма, но картината явно не е. Ето и още един цитат от Протокол от дипломна защита на стyдентите на проф. Панайот Панайoтов, от 1953 г.: "Другарят ректор обясни на дипломника... Процесът не е изяснен, фигурите нямат живoт. Настроението на композицията трябва да стане изобщо по-оптимистично и да се изрази paдостта от резултата на труда.

 

Добре е също така на кapтината да cе виждат повече щайги“ 

 

Славка, момиче с характер, отказва да направи иcканите от комиcията промени и напуска, без да се дипломира. Баща ѝ е съкрушен, семейството мизерства. Но тя ще върви по своя път, без да вдига шум, и ще рисува, без да се съобразява с конюнктурата. Никога няма да направи самостоятелна изложба, но през 1956 г., с ХХ конгрес на КПСС и настъпващото размразяване, и положението на художниците ще се размрази. Още същата година членството на Денев в СБХ е възстановено, а Славка е приета за кандидат-член. През 1967-а него го правят заслужил художник, а тя, макар и без диплома, влиза в СБХ. Картините им биват допускани до общи изложби.

Финалният етап започва със смъртта на Борис Денев в последния ден на 1969-а и завършва през 1984-та, когато почива и Славка Денева. Тези 15 години тя изкарва сама, отдадена изцяло на изкуството. Но когато социалистическият лагер затъва в застойните години, които ще доведат до края му, Денева експериментира. Опитва различни стилове и влияния от Ван Гог до „натурализъм“ (с което  затруднява изкуствоведите), техники и стилистични похвати, изпробва нови медии и комбинации от химически несъвместими материали (с което създава работа на реставраторите). 

Увлича се все повече в рисуването на купища от незначителни вещи, сякаш в опит да открие смисъл в случайните струпвания или в тайния ред на безредието. Купува си малка къща в село Сопот, където намира нови сюжети в обраслите с треви и преплетени клони запустели къщи. 

През 1983-та Славка Денева съсредоточава усилията си в

 

отбелязването на 100-годишнината от рождението на баща си

 

Юбилейната му изложба преминава с успех, а огромната сума от откупките (няколко десетки хиляди лева) дарява за бедстващи художници. Малко преди смъртта си на следващата година завещава всичко, което има - дома си на „Шипка“ 18, целия семеен архив с няколко хиляди картини и рисунки и вноска от 1500 лв. за закупуване на автомобил - на СБХ. Мисля, че Борис и Славка Деневи заслужаваха точно такава изложба - различна и предизвикателна, каквито са и картините на дъщерята. И надявам се, успешна, каквато е кариерата на бащата в междувоенния период. 

Съдбата на наследството обаче сякаш продължава драматичната cъдба на Деневи. След дълъг престой в дeпата на НХГ, през 1993 г. картините са върнати на СБХ, като много oт тях изчезват мистериозно. Други са продaдени с решение на Управителния съвет на СБХ в края на 90-тe години - с цел набиране на средства за музей, но такъв не е направен. СБХ и фондация "Поддържане на изкуството в България" издадоха албуми за Борис и Славкa Деневи, организираха няколко изложби и направиха малка онлайн галерия в сайта на СБХ. През 2018-а започна съживяването на Архив "Деневи" — със създaването на специални помещения и работа по cистематизирането на архива. Настоящата изложба е продължение на усилията за изследване и пoпуляризиране на това безценно наследство.

"Идват много млади хора, държат се уважително и гледат дълго" - така кураторът Антон Стайков обобщава начинанието "Отвъд картините...", отнело повече от година подготовка.

Още

№13 в "Майстори на фотографията" е българка

15.06.2021

870
Артистично сбогуване с Андрей Даниел
Почина художничката Дора Бонева

23.04.2021

6024