Трапани е неголям град в Сицилия. Намира се на полуостров в северозападния й ъгъл в подножието на планината Ериче. Тя е висока около 600 метра, но понеже е съвсем близо до морето, стои внушително. Старата историческа част е строена върху тясна ивица суша с форма на сърп. На върха на острието има красива средновековна наблюдателна кула. На това място се срещат две морета – Средиземно от юг и Тиренско от север. Тъй че сутрин човек може да се изкъпе в едното, а следобед в другото.
Трапани носи очарованието на повечето градове в Южна Италия – тесни улици в произволни посоки като лабиринт, в който човек лесно се изгубва, за да установи след известно време, че се е въртял на едно място покрай пищни барокови църкви (chiese), изящни фасади на дворци (palazzi), тратории, остерии и подмамващи витрини.
Древното име на града е Дрепанон, бил е важен финикийски град, по-късно част от Картаген и е играл стратегическа роля по време на пуническите войни, преди римляните, предвождани от Катул, да го превземат през 241 г. пр.Хр. (Добре запазени археологически паметници от Античността има в две близки селища – Седжеста и Селинунте, на трийсетина минути с автобус.) През следващите векове районът запада, но през Средновековието е бил важна част от твърде бурната история на европейския юг. Владян е от византийци, сарацини, нормани, арагонци, като всички са оставили културна следа. Твърди се, че Сервантес е прекарал тук известно време и разказът за битката с вятърните мелници в „Дон Кихот“ е вдъхновен от местния пейзаж. По време на Втората световна война градът доста е пострадал от бомбардировки, но все още има много архитектура, археология и други атракции, които привличат туристи.
В старата част има десетина впечатляващи църкви, строени в различни като исторически и културен контекст периоди между XII и XIX век и още повече не по-малко импозантни имения на местни аристократични фамилии и обществени сгради. Кеф ти Ренесанс, кеф ги барок, кеф ти готика и неокласицизъм, че и ар нуво. Всяка крачка тук деликатно внушава, че през дългата история на това място винаги е имало влиятелна аристократична прослойка, която да моделира определен вкус и да го налага като естетически консенсус, елегантно пренесен и в съвременни сгради. Без да крият модерността си, те по никакъв начин не накърняват силуета на старите времена.
Централната и най-лъскава улица е „Виторио Емануеле II“. От южната й страна е пиаца „Гарибалди“ със съответния паметник, а съвсем наблизо е виа „Гарибалди“. На стотина метра е пиаца „Виторио Емануеле II“ отново с паметник. Впрочем това са двете имена, които оформят гръбнака на уличната система в повечето италиански градове, подкрепяни от Джузепе Мацини, Данте Алигиери и Джовани Бокачо. Ако попаднете в непознат италиански град и се озовете на улица или пиаца „Виторио Емануеле“, значи сте в центъра и няма нужда да питате къде е. Което е съвсем разбираемо, защото крал Виторио Емануеле и Джузепе Гарибалди имат специална роля в създаването на модерна Италия през 1861 г., те са нещо като father founders за италианската нация.
Ако сте за около седмица тук и вече сте разгледали пристанището с огромните фериботи, марината с малките, средните и по-големите яхти, минали сте покрай кулата „Лини“ на носа и сте се насладили на красивия пейзаж откъм северния бряг, значи е време да влезете в сърцето на Трапани.
Не би трябвало да пропуснете катедралата „Сан Лоренцо“ – внушителна и много красива, строена и разширявана между XV и XVIII век, като пищната барокова фасада е по проект на арх. Бонавентура Черто. Забележителна е бронзовата порта със скулптирани евангелски сюжети, както и картината „Разпятието“ от Ван Дайк (1646). Наблизо е църквата на йезуитите (Chiesa dei gesuiti), строена в началото на XVII век. Тя рядко е отворена, но може да имате късмет. Още няколко църкви в близост заслужават интерес – базиликата „Св. Петър“, една от най-старите в града, строена още в раннохристиянския период, Църквата на Чистилището (Chiesa del Purgatorio) със статуята на св. Салваторе над вратата и също църквата „Свети Августин“ на piazzetta (площадче) „Сатурно“ с рядко красива розетка над входа. В непосредствена близост е Сатурновия фонтан – също много красива направа от XIV век.
Италианските католически църкви са с не по-малко пищни интериори откъм орнаменти, украса и ритуална утвар от православните. Но вместо стенописи и напрестолни икони тук има предимно живопис и скулптура. При това иконографията е дълбоко различна като стил и дух от източноправославната с нейните мистични и преднамерено безплътни, безтелесни изображения в двуизмерна перспектива. Тук напротив, доминира реализмът, страданието е истинско и живо, кръвта е яркочервена и наистина се стича от раните на мъчениците, а болката е ясно изписана на лицата. Лицата на статуите често са с телесен цвят, а понякога и дрехите са истински. Не трябва да се изненадвате, ако срещнете религиозна празнична процесия, предвождана от фигура на местна светица, носена на ръце, облечена в бяла сватбена рокля, щедро накичена с цветя и с начервени устни. И докато размишлявате върху тези особености в иконографското съпреживяване на вярата, нищо чудно да ви се допие кафе или друго. Наоколо има много възможности.
В края на виа „Виторио Емануеле“ има още една забележителна сграда – Palazzo Senatorio. Построена е от розов мрамор с кула и два часовника – единият отмерва часовете, а другият - циклите на Луната. Казват, че били от най-старите в Европа. Върху сградата има паметни плочи за важни събития от италианското Рисорджименто (национално движение за обединение на Италия), станали точно тук. Единият завършва патетично с думите:Col sangue del popolo la storia scrivele le sue grandi epopee. ("С кръвта на народа историята пише своите велики епоси.")
Сицилианците са силно вярващи католици, или поне така изглежда, защото в неделя църквите са пълни, а на обяд градът се изпразва. Ако се случи в слънчева неделя да се разходите из старата част, зад отворените прозорци ще чуете шумни разговори, подобни на кавга и тракане на лъжици и чинии. Онези, които не са си у дома, обикновено са в ресторантите. В неделя са пълни. Семейният неделен обяд тук явно е закон, а вечерта излизат на разходка, отново семейно и елегантно облечени. Хранителните магазини в неделя са затворени, но магазините за дрехи и обувки вечер са широко отворени.
Обичайна гледка е мъж и жена на възраст да вървят хванати за ръка. Явно тук се обичат, без да го крият. Освен това много обичат кучета, но не би могло да се твърди, че винаги чистят след тях. Тъй че не е лошо да си гледате в краката. Не се изненадвайте, ако видите мъж или жена да влизат в магазин или кафене с кучето си. Тук е прието.
Между стария и новия град има красива градина „Вила Маргарита“ с различни екзотични растения, палми и огромни фикуси, хвърлящи плътна и хладна сянка в горещите дни.
Гръбнак на новия град е виа „Джовани Батиста Фардела“ – дълга и широка търговска улица с много магазини, офиси и кафенета. Фардела е голяма и много влиятелна местна аристократична фамилия с корени още от XV век и с много заслуги към града и областта. Джовани и братята му Винченцо, Енрико и Микеле са били активни участници в революционните събития от 1848 и 1861 г. и близки сподвижници на Гарибалди.
На двайсетина минути от ботаническата градина по „Виа Фардела“ е църквата „Санта Мария дел Анунциата“, а до нея е градският музей „Аугусто Пеполи“ с много богата и интересна сбирка от живопис, скулптура и етнографски колекции от периода XV-XIX век. Още едно място, което не заслужава да бъде пропуснато. Другото е живописното градче Ериче на десетина километра върху билото на вече споменатата планина. Отива се с автобус или с кабинков лифт. Първият вариант е по-евтин, а вторият – много по-приятен заради красивите гледки към града, брега и близките Егадски острови. На билото ви очакват двайсетина средновековни църкви, два замъка, красив парк до единия от тях и тесни улички с характерното за такива места туристическо оживление. Има хубави гледки на изток, където Сицилия е камениста, хълмиста и суха. Но няма гори. Усещането за липсата им се подсилва от изящните силуети на спорадични пинии, финикови палми и кипариси. Пейзажът като цяло е доминиран от лозя и маслинови градини. Което би трябвало да подхрани любопитството ви към местните зехтини, както и към вината – "Грило" и "Неро д’Авола".
Още една местна забележителност са солниците. На влизане в града покрай морето се виждат бели хълмове, а до тях все още стоят някои от мелниците, с които Дон Кихот се е сражавал. Някога са служели за изпомпване на водата и за мелене на солта. Повече подробности за историята на този стратегически някога занаят може да видите и научите в местния музей на солта. Днес мелниците са един от символите на Трапани, широко застъпен в местната сувенирна индустрия. Тя предлага също много интересна рисувана керамика и бижута от обработен корал.
Ако Егадските острови Фавиняна, Леванцо и Маретимо , гледани от Ериче, са ви се сторили съблазнителни, не е проблем да ги посетите. Предлагат се организирани целодневни екскурзии с яхти. До Фавиняна има и редовна линия с нещо като морски автобус. Стига се за трийсетина минути. На пристанището може да си вземете велосипед и островът е ваш.
Всеки град си има специфичен звуков образ, особено характерен в ранно утро. В Трапани картината създават крясъците на гларуси, басовото боботене на фериботи и шума от характерните тукашни триколесни моторетки с кабини и каросерии, които от изгрев слънце разнасят зарзават и друга стока по магазините. Ако има вятър, към това се добавя и свистенето на мачтите.
Естествено, градът има и вкусов образ, доминиран от аранчини (пържени оризови топки с разни видове плънка), каноли (сладки с крем от рикота), ястия с кускус и морски дарове и капоната с патладжани. Има и други интересни ястия, но това е отделна тема.
Местните хора са весели, дружелюбни и отзивчиви. Готови са винаги да помогнат, но не разчитайте прекалено много на английския, особено ако питате за нещо някой по-възрастен чичо. Най-вероятно разговорът ще започне с няколко думи на английски и бързо ще премине на ускорен италиански. Хубаво е, че жестикулират и поне ще разберете накъде да вървите. А ако чуете и думи като дуеченто или треченто, значи търсеното място е близо. Ако знаете малко италиански, вероятно ще ви разберат какво питате, но едва ли ще разберете какво ви отговарят. Впрочем така е с всички езици, които си мислите, че знаете, но не знаете.
Ето за всеки случай няколко полезни думи. Pizza, spaghetti, cappuccino, pasta и ciao си ги знаете, това са изконни български думи. Бира е birra, кафе е caffe, вино е vino. Fermata е спирка, stazione е гара. Pranzo veloce е бърз обяд. Vietato е забранено. Най-често върви с fumare – пуша. Има и картинка. Ospedale е болница. Aiuto е помощ. Да пази господ.
